Препоръчвам хора с упорити инфекции, които няколко пъти годишно боледуват от синузит и няма друга локална причина за това, да изследват имунитета си

Синусите са костни кухини в черепа, които са свързани с  носната кухина.  Лигавицата, която тапицира носа, през естествените отвърстия навлиза в синусите и тапицира и тях.  Говорим за една и съща лигавица – тази на носа и на синусите.  Това означава, че при всяко възпаление на лигавицата на носа се стига и до възпаление на лигавицата на синусите, тъй като между тях няма рязка граница.

Не всяко възпаление на лигавицата на синуса е синузит. За синузит говорим тогава, когато са блокирани естествените отвърстия на синуса и дренажът му е затруднен или невъзможен, като вътре в него се задържат  течности. Най-често това е серозна течност или гной, ако възпалението е гнойно.  За да има синузит, трябва да е налице възпаление на лигавицата на синуса, което води до блокиране на естественото му отвърстие и задържане на течност вътре в него. Задържането на течност води до повишаване на налягането и до силна болка в областта на засегнатия синус.

Причини за възникването на синузит

Тъй като синусът е кухина, тапицирана с лигавица, която отделя секрети, необходимо е тази течност да се дренира непрекъснато. Това е естественият механизъм на дрениране на синусите. Когато той се наруши, настъпва синузит. 

Синузитът може да се възприеме като усложнение на възпалението на носната лигавица – хремата. Има няколко предпоставки  за подобно усложнение. Те са или местни – в областта на носа, или общи – от организма.  Местните предпоставки най-често са свързани с факта, че някои хора имат по-тесни отвърстия на синусите и са по-склонни да боледуват. Други хора имат изкривяване на носната преграда. По принцип, рядко има хора с напълно права носна преграда, като изкривяванията й се дължат на различни травми. Понякога изкривяването е толкова голямо, че нарушава дишането в едната носна половина. Това създава условия за по-чести възпаления на лигавицата там и за блокиране на отвърстията на синусите.  Третата причина са алергиите или всякакви други хронични възпаления на носната лигавица, които водят до набъбването й и оттам – до блокиране на отвърстията на синуса. Те са сравнително тесни, като диаметърът им е от порядъка на няколко милиметра.

Макар и по-рядко, причина за възпаление на лигавицата на синуса и за възникването на синузит може да е и попадането на чуждо тяло вътре в него.

Ролята на имунитета

Сред общите причини за развитието на синузит най-често става въпрос за намален имунитет.  Пациенти с намален имунитет са склонни към всякакви инфекции. Колкото и странно да звучи за някои, един от първите симптоми при пациенти, заразени с HIV вируса, е упорито възпаление на околоносните кухини. Такива пациенти, наред с гъбичките в устата и в гърлото, често имат и синузит. Затова хора, които имат чести и упорити синузити, е препоръчително да се изследват и за СПИН.

Препоръчвам хора с упорити инфекции, които няколко пъти годишно боледуват от синузит и няма друга локална причина за това, като например изкривяване на преградата, да изследват имунитета си и да се види какво може да се направи в това отношение. Аз лично изпращам пациенти с подобни проблеми за имунологични изследвания.

Има много заболявания, които нарушават имунитета на хората, като СПИН далеч не е единственото заболяване с такова въздействие.  Сред другите са някои злокачествени заболявания, като един от първите симптоми при тях може да е нарушение на имунитета.

Също така, причината за намаления имунитет може да са упорити гъбични инфекции. За тях малко се говори, но те са един сериозен проблем на имунната система, която до голяма степен зависи и от състоянието на червата.  Най-големият имунен орган в човешкото тяло всъщност е стомашно-чревната система.  В червата живее микробиом – бактерии, гъбички, различни видове микроорганизми. Смята се, че броят на тези микроорганизми в червата надвишава броя на клетките в човешкия организъм. Те оформят имунитета чрез сигнали, които се предават директно към мозъка. Затова нарушаването на функцията на този микробиом в чревния тракт може да доведе до нарушение на имунитета.

В последно време са проведени изследвания, които доказват, че много други сериозни болести като болестта на Паркинсон или Алцхаймер могат да бъдат отключени от проблеми в червата.

Добре е пациентите да имат предвид, че синузитът може да е симптом на някакво друго по-сериозно заболяване като бактериална или гъбична инфекция, злокачествено заболяване или СПИН. Възможно е да става въпрос и за заболяване на кръвната тъкан като левкемия или левкоза.

Симптоми на синузит

Обикновено всяко възпаление на носа започва с хрема, която води до запушване на носа и изтичане на секрети от него. Към 4-ия – 5-ия ден секретите започват да се сгъстяват и състоянието на пациента се подобрява. Ако в този период настъпи влошаване, като носът се запуши повече, с увеличение или без увеличение на секретите, настъпва болка в областта на засегнатия синус. Ако това е фронталният синус, болката е над веждите, в областта на челото на пациента, около очите или в дълбочина в очите. При максиларните синуси болката е в областта на бузите на пациента, над горните зъби. Ако е етмоидалният синус - болката е във вътрешния очен ъгъл, между очите на пациента.

Възпалението на само на един синус е рядко, като обикновено се засягат два, три и повече синуси. Тогава говорим за полисинузит или, ако са засегнати всички синуси, за пансинузит. Възпалението може да е само от едната страна.  Най-често са засегнати максиларният синус и етмоидалните клетки, затова говорим за максило- етмоидален синузит. При него симптомите са болка, напрежение, чувствителност на кожата или оток. Тази болка се засилва при почукване в областта на синуса и особено много при навеждане на главата напред.  При някои пациенти може да има и повишена температура, както и повишено отделяне на гной от носа. Ако синусът е блокиран, гнойта се задържа вътре в него и няма изтичане навън.

Характерно за синузитите е т.нар. обедно главоболие. Пациентът се събужда без болка, но главоболието започва да се засилва към обяд, достига максимума си в ранните следобедни часове и привечер пак намалява. Засега няма обяснение на този феномен, но е факт тази специфична динамика на болката при синузита.

Диагноза

Диагнозата се поставя въз основа на историята на заболяването – това, което разказва пациентът, и преглед от специалист. Прилага се риноскопия- оглеждане на носа отвътре. Това, за съжаление, не може да ни покаже със сигурност дали има инфекция на синус или не. Най-сигурни са образните методи за изследване – рентгенография, скенер или ядреномагнитен резонанс, които имат известни ограничения. Рентгенът и компютърната томография са рентгенови изследвания, те водят до определено лъчево натоварване на организма. Доказано е, че даже и малки дози лъчево натоварване увеличават вероятността от образуването на злокачествени тумори.

Затова трябва колкото е възможно повече да спестяваме на хората лъчево натоварване.  Това особено много важи за малки деца и за бременни жени, при които е добре да се използват по-щадящи методи. Например, ядрено-магнитният резонанс е такъв метод, но за съжаление това е скъпо изследване. Има и още един друг метод, който за съжаление не може да се приложи при всички синуси – това е ултразвуковото изследване. С ултразвук  можем да изследваме само максиларния и фронталния синус, другите синуси не са достъпни. 

Разбира се, при упорити синузити трябва да вземем секрет от носа и да направим микробиологично изследване, както и кръвна картина на пациента.

Усложнения при синузит

Синузитът е усложнено болестно състояние. Самият той обаче също може да доведе до усложнения.  Особено фронталният и етмоидалният синузит могат да доведат или до вътречерепни усложнения, или до очни усложнения. Синусите са кухини, които обграждат очната ябълка от 3 страни, като понякога разделящите стени са тънки. Самият синузит поначало представлява задържане на гной, при което налягането вътре в синуса се повишава. Ако това състояние не бъде поставено под контрол до няколко дни, налягането може толкова да се повиши, че да разруши някоя от стените на синуса и тогава инфекцията да премине или към черепа и да предизвика вътречерепни усложнения с понякога фатални последствия – менингит, менингоенцефалит, или пък да навлезе в окото и да предизвика възпаление, което може да доведе и до загуба на зрение. По-често тези усложнения се наблюдават при малките деца. При тях първо имунната система още не е така зряла, освен това костите са по-тънки и по-меки.

Възможно е възпалението да се разпростре и към зъбите, макар че това е по-рядко. Причината е, че горните зъби граничат с долната стена на максиларния синус.  Подобно възпаление се развива при по-възрастни хора. Тогава алвеоларната кост, поддържаща зъбите,  изтънява,  понякога самите корени на зъбите стърчат в синуса. Тези зъби могат да се възпалят, да се разклатят и дори да изпаднат.  Това е и един от симптомите при  тумори в синуса.  Ако има тумор, горните зъби започват да болят много, понякога се разклащат и изпадат.

Понякога инфекция на зъба също може да предизвика синузит. Това е така нареченият одонтогенен синузит – синузит от зъбен произход. Когато коренът на зъба стига близо до синуса или влиза вътре в него и зъбът се възпали, инфекцията преминава вътре в синуса. Характерното за този тип синузит е, че от носа изтича секрет със зеленикав цвят и много неприятна миризма, което не се наблюдава при другите синузити. Това е така, защото при този тип възпаление участват и анаеробни микроорганизми като коли бактерии и други, които предизвикват този зеленикав цвят и неприятна миризма на секрета. 

В областта на засегнатия зъб може да има подуване, може и да няма, а болката може да премине в областта на синуса.  Затова в някои случаи е уместно пациентът да направи консултация и със стоматолог.  Възпалението може да се открие при почукване върху зъба, но трябва да се има предвид, че водещата болка не е в зъба.