Д-р Антон Владимиров е завършил МУ - София през 2008 година, има придобити специалности детска ендокринология и педиатрия. Работи в СБАЛДБ "Проф. Иван Митев" - София, Клиника по пулмология и интензивно отделение, както и в "Първа детска консултативна клиника", част от Поликлиника "България".

Д-р Владимиров, бихте ли посочили случай на сънна апнея при деца от вашата практика?

Наскоро представихме един особено тежък случай по време на уъркшоп с лекари от различни специалности, посветен на най-честите бронхообструктивни заболявания в детска възраст. Става дума за момче на 14 г., което има затлсътяване, метаболитен синдром и тонзиларна хипертрофия. Комбинацията от тези неща беше причина за тежкото му състояние. То спираше да диша почти веднага след заспиване със спадане на транскутанната сатурация на кислорода до 30%,  периорална цианоза, с изпускане на тазови резервоари и нужда от подаване на кислород.

Състоянието при него протичаше по начин, характерен по-скоро за възрастните. Момчето имаше спешна нужда от асистирана вентилация, която му осигурихме тук с помощта на системата BiPAP. След лечението, което включваше отстраняване на сливиците и редукция на теглото, състоянието му доста се подобри. Подобри се и сънят му.

Какви са причините за сънна апнея при децата?

Детският организъм е доста по-различен от този на възрастните - това е растящ организъм. Причините до 2 г. са различни - генетични, синдроми с промяна на анатомията на горните дихателни пътища и езика, някои централно обусловени неврологични състояния, които може да се коренят в неонаталния период.

След 2 годишна възрсат на преден план започват да излизат проблемите с тонзиларния апарат, аденоидната хипертрофия, затлъстяване в по-късна възраст, след това причините с времето се доближават до тези при възрастните.

Международните статистики са различни, но в 1 до 6% от децата се наблюдават такива нарушения в съня, свързани хъркането, хипопнеята по време на сън и сънната апнея.

Какво представлява сънната апнея?

Сънната апнея е разстройство на дишането по време на сън, свързано с частична, но продължителна обструкция на горните дихателни пътища, което води до нарушаване на нормалната вентилация и нормалния начин на спане.  В детската възраст всяко спиране на дишането за повече от 10 секунди е повод за тревога. То е придружено с понижаване на кислородната сатурация и събуждане, което може да остава неосъзнато, но се нарушава качеството на съня.

Такова нарушение на съня дори веднъж на час е патологично състояние. При възрастните броят на тези събития за един час определя тежестта на сънната апнея. При децата е достатъчно само едно такова прекъсване на съня на час, за да се води заболяване. 14-годишното момче, за което говорих преди, имаше по 14 такива инциденти на час.

С какви изследвания се поставя диагнозата?

На първо място това е полисомнографията. Тя се провежда в специализирани центрове, като се отчитат поредица от жизнени показатели - пулс , дихателна честота, транскутанна сатурация на кислорода в кръвта, следи се ЕЕГ, за да определят фазата на съня.

Като постъпи при нас такова дете, ние го поставяме на CiPAP/BiPAP. Това е устройство, което подава постоянно налягане на дихателните пътища, за да ги поддържа отворени и да може да се диша. Те са с различни типове маски, които се поставят на носа и устата. Пациентът спи с тази маска.

На сутринта се преглеждат записа от нощта и въз основа на подробния запис се правят заключения.

Как родителите да разберат, че детето има такъв проблем?

Родителите могат да се ориентират по някои симптоми. Нощните включват хъркане, неспокоен сън, често сънуване на кошмари, спиране на дишането, нерядко и има изпускане по малка нужда. Има и дневни симптоми – дишане през отворена уста, спад в концентрацията и на вниманието в училище, понижаване на успеха. Децата заспиват внезапно през деня в час, или обратно - стават хиперактивни.

Най-често при сънната апнея при деца има и изразено наднормено тегло. Някои деца започват да пълнеят още повече - засилват се проявите на затлъстяването.

Какво е лечението на сънната апнея при деца?

Лечението винаги е комплексно. Понякога това става с медикаменти, но в други случаи се налага операция. Преценява се нуждата за корекция на анатомията на горните дихателни пътища.  Търсят се начини за редукция на теглото.

Налага се спане у дома с CiPAP/BiPAP - понякога с месеци, дори години.

Най-важното е да се отслабне. Нямаме данни за деца, които спират да дишат само заради уголемени сливици. Няма такова нещо! Необходимо е да се съберат много фактори, за да се наблюдава сънна апнея при децата.

Правят ли се генетични изследвания и кога?

Да, може да се наложи назначаване на генетични изследвания. Като пример мога да посоча друга наша пациентка - момиче на 15 г. със Синдром на Прадер-Вили. Това е сравнително рядко генетично заболяване, което се отличава с екстремно затлъстяване и ексцесивен глад. Децата се раждат с ниско тегло и след 2 годишна възраст започват бързо да наддават на тегло и се хранят ненаситно. Обикновено показаните пациентите се лекуват рано с растежен хормон, който регулира метаболизма им, води до редукция на мастната тъкан, подобрява растежа им. От помощ са психологическа терапия и подходящ микроклимат в семейството. Това момиче обаче беше с изключително запуснат случай с екстремно затлъстяване.. Заради теглото си и особеността на синдрома тя има непрекъсната нужда от апарат за помощ при дишането нощем.

Има ли установена връзка между липсата на сън и наддаването на килограми?

Връзката между липсата на сън или некачественият сън и качването на килограми отдавна е установена. Има проучвания при възрастни, които доказват такава корелация, но изследвания при деца още не са провеждани.