Исхемичната болест на сърцето (ИБС) е сред сърдечно-съдови заболявания с най-голяма честота. Развива се, когато кръвоносните съдове, които доставят кръв до сърцето, се запушат или стеснят. По стените на съдовете се образуват атеросклеротични плаки, които стесняват диаметъра на съда и редуцират кръвотока в него. А резултатът е - несъответствие между кислородната нужда на сърцето и намаления приток на кислород.

Появата на исхемичната болест се обуславя от самостоятелното или комбинирано въздействие на множество рискови фактори: 

• високо артериално налягане;
• захарен диабет;
• фамилна хиперхолестеремия;
• наследствена обремененост;
• злоупотреба с алкохол;
• психоемоционален стрес, който повишава артериалното налягане и дава отклонения в мастната обмяна.

Основните рискови групи са хипертоници и диабетици с лош контрол на артериално налягане и кръвна захар. При пушачите заболяването се среща около 4,5 пъти повече и е с по-висока смъртност. Мъжете в млада възраст са по-застрашени от ИБС, в сравнение с жените, при тях болестта зачестява след 50 г. възраст с настъпването на менопаузата - симптомите са задух, обща слабост и гадене.

„Основната причина за развитието на ИБС е атеросклерозата на коронарните артерии. Ако човек има генетично здрава съдова стена и тя е с много системи за защита, може да не допусне развитието на атеросклероза, въпреки че е подложен под въздействието на различни рискови фактори. И обратно – ако тя е слаба по наследство, колкото и да се пази, опасността не намалява. Човешката защита отслабва при срив в психиката. А депресията може да тотално да разруши защитата на съдовата стена и да ускори образуването на плаки“, информира кардиологът от Аджибадем Сити Клиник Бургас д-р Мартина Ралева .

Симптоматика

Колкото стеснението на кръвоносните съдове е по-малко, толкова симптомите на заболяването са по-леки и се проявяват по-рядко.

„Най-характерната проява на ИБС е болката. Тя може да се появи при физическо натоварване (леко, умерено или тежко), след нахранване и силно вълнение, може да се провокира от студ или резки температурни промени, в някои случаи може да се появи в състояние на покой или сън. Може да се изрази като силно стягащо чувство (стискане в менгеме), чувство на притискане зад гръдната коста и тежест. Както и да се разпространи към врата, гърба, гърлото, челюстта, предмишници и като изтръпване на ръцете.“, обяснява д-р Ралева.

Други типични симптоми на състоянието са задухът и лесната уморяемост при различните степени на физическо натоварване до появата им при минимални

физически усилия и в покой. Задухът може да се засили в легнало положение и да се облекчи при изправяне на тялото. Гаденето, повръщането и болката в епигастриума също са прояви на заболяването, но се отключват по-често при много силна болка.

Пристъпите на ИБС протичат и с обща слабост, избиване на студена пот, сърцебиене, артериалното налягане също се променя. Има случаи, при които заболяването протича безболково и с липса на клинични белези– т.нар. тиха исхемия. Тя възниква по-често в покой или при минимални физически натоварвания, а продължителността на епизода е не кратък. Застрашени са пациенти с напреднала възраст и захарен диабет. Затова при такива случаи се търси фамилна анамнеза, липиден профил, екг, стрест-тест ирадиоизотопни методи за доказване на исхемията.

Диагностициране

По мнението на д-р Ралева най-важно е навременното посещение при специалист. Задължителен е обстойният физикален преглед на сърце и сърдечна дейност, екг-в покой, изследване на кръв (хематологични и биохмични лабораторни показатели), стрест-тест и холтер – мониториране, ехокардиография. Пациентът трябва да премине и през образни изследвания – рентгенография на бял дроб и сърце, компютърна томография на коронарни артерии. В някои случаи се налага магнитно-резонансна ангиография, радионуклиден сърдечен тест, както и инвазивни изследвания – сърдечна катетеризация – най-точният метод, който показва до каква степен са засегнати кръвоносните съдове.

Когато се установи ИБС се назначава медикаментозното лечение (антиагреганти), което намалява риска от образуване на тробми и регулира сърдечния ритъм и подобрява функцията на сърцето. Прилагат се и инвазивни методи каквато е перкутанна транслученна ангиопластика – отваряне /разширяване на стеснената или запушена артерия, като по този начин се възстановява притока на кръв към сърдечният мускул.

Превенция и профилактика

Специалистите съветват с редовен контрол на кръвно налягане, нормална физическа активност, ограничаване на консумацията на алкохол, спиране на тютюнопушенето, здравословен начин на хранене – повече плодове, зеленчуци, зърнени храни и риба, по-малко животнски мазнини и прости захари, по-малко сол. При диабетиците е задължителен контролът на кръвна захар, освен това при възможност поддържане или редуциране на з

ахар, освен това при възможност поддържане или редуциране на здравословно тегло.

Една от основните препоръки на кардиолозите е да се избягва стресът. Спортът е много важно условие за подобряване физическия капацитет на пациентите, особено тези, преживели коронарен инцидент. Препоръчително е пациенти с ИБС да спортуват поне 3-5 пъти седмично, като дозират натоварванията според възраста и физическите си възможности.