Началните симптоми на синдрома на Сьогрен съвпадат с основните, т.е. липсва предхождащ период с нехарактерни общи оплаквания, както е при повечето ревматични болести. Дължат се на намалена функция на слъзните и слюнчените жлези и се изразяват със

• сухота в очите (ксерофталмия – ксеро на гръцки означава сухота, а офталмос – око), болният има чувство за чуждо тяло (прашинка, песъчинка) в окото;
• сърбеж, зачервяване и болка;
• сухота в   устната кухина (ксеростомия – стома на гръцки означава уста);
• затруднено дъвчене на сухи храни;
• трудно преглъщане поради полепване на храната по устната лигавица;
• промяна на вкуса, затруднение при продължително говорене;
• чупливост на зъбите;
• развитие на кариеси;
• Често слюнчените жлези са подути и болезнени;

Понякога се засягат и други жлези с външна секреция: на въздухонос-ните пътища – причинява сухота на лигавицата на носа, гълтача, трахеята и бронхите и риск от развитие на белодробни възпаления

– бронхити и пневмонии, на стомашно-чревната система – причинява стомашен дискомфорт, тежест в горната част на корема, гадене и болка зад лъжичката, поради промяната на хранителния ре-жим болните преминават на течно-кашави храни, при някои от тях намалява телесното тегло, на половата система – причинява сухота на влагалището, чести възпаления със сърбеж и болка, половият живот на болните е нарушен в голяма степен.

Сравнително рядко се засягат други органи и системи –

опорно-двигателен апарат (мускулни и ставни болки, понякога артрит на ставите на ръцете и краката), бъбреци (възпаление, поява на камъни, бъбречни кризи), кръвоносни съдове (възпаление на малките и средните по размер артерии), което се изявява с различни по вид обриви, повтарящи се алергични пристъпи с обриви по кожата, рядко – кожни язви. Честа находка е и синдромът на Рейно. Рядко се развиват прояви от страна на нервната система – възпаление на един или няколко периферни нерва – тези на крайниците и тялото (моно- или поли-неврит), на щитовидната жлеза (възпаление, наподобяващо базе-довата болест), на кръвната система. Психичните разстройства са придружаваща и незадължителна проява на синдрома на Сьогрен. Най-често това са психическа напрегнатост, безпокойство, страх, депресия, изнервеност поради сухотата, която затруднява хране-нето, спането и т.н. Посочените промени може да бъдат израз на болестта вследствие възпалението на мозъчните съдове. Появяват се и при чувствителни и емоционално лабилни болни, при по-голя-ма продължителност на болестта и др.

Най-често болестта започва със симптомите от страна на очите и устната лигавица. Постепенно се включват и прояви от другите органи и системи. Това се получава най-често при забавено диагностициране и лечение. Изключително рядко синдромът на Сьогрен започва бързо и внезапно със същите симптоми и за крат-ко време оформя типичните белези на болестта.

Различават се две клинични форми на синдрома на Сьогрен

– първичен, с неизвестен болестотворен причинител;

- вторичен, появяващ се в хода на друга болест, най-често системно заболява-не на съединителната тъкан (системен лупус еритематозус, припо-криващи синдроми и др.), ревматоиден артрит, лимфоми и др.

Най-честите усложнения са очните, от устната кухина, сто-машно-чревните, дихателните и гениталните инфекции поради су-хотата на съответните лигавици. Нормалната им влажност помага за полепването и отстраняването на съответните болестотворни причинители – бактерии, гъбички и т.н. Липсата на влажност благоприятства директния контакт между съответния инфекциозен причинител и лигавицата, оттам – и проникването му в тъканите.

Чести усложнения са и

чупливостта на зъбите, появата на зъбни кариеси и т.н. Най-сериозни са усложненията от страна на нервна-та система, но са редки и не трябва да безпокоят болните и да ги натоварват с излишни страхове. Трябва да знаят, че рискът да се получи подобно усложнение е много малък.

На сегашния етап не е възможно излекуване от синдрома на Сьогрен. Болестта има непрекъснат хроничен ход.

Поставянето на диагнозата

започва с разпит на болния (снемане на анамнеза) от лекуващия лекар. За синдрома на Сьогрен са характерни следните въпроси (уместно е болният да се яви при ревматолога с предварително подготвени отговори):

•  Има ли сухота в устата и носоглътката, която затруднява дъвченето на сухи храни, води до трудно преглъщане, полепване на храната по устната лигавица, промяна на вкуса, затруднение при продължително говорене, чупливост на зъбите, развитие на зъбни кариеси, подути и болезнени слюнчени жлези?
• Има ли сухота в очите, чувство за чуждо тяло (прашинка, песъчинка) в окото, със сърбеж, зачервяване и болка?
• Има ли стомашен дискомфорт, тежест в горната част на корема, гадене и болка зад лъжичката, намаляващи при приемането на течно-кашави храни, понижаване на телесното тегло, сухота на вла-галището, чести възпаления със сърбеж и болка, смутен и непъл-ноценен полов живот, мускулни и ставни болки на ръцете и крака-та, бъбречни кризи, данни за камъни и възпаление на бъбреците, кожни обриви, синдром на Рейно, тръпнене на ръцете и краката, психическа напрегнатост, безпокойство, страх, депресия.

След разпита поставянето на диагнозата продължава с оглед, опипване на тялото и на ставите, пречукване и преслушване на бе-лия дроб, сърцето и корема.

От лабораторните изследвания най-често срещаните отклонения при синдрома на Сьогрен са анемия, повишени СУЕ и С-реактивен протеин (показатели за възпалителен процес), имунологични проби – специфични за синдрома на Сьогрен са антителата Ро и Ла и неспецифични са някои антитела, които се срещат при други системни заболявания на съединителната тъкан (антинуклеарни антитела, ревматоидни фактори и др.).

От инструменталните диагностични методи при синдрома на Сьогрен най-често се прилагат ехография и сцинтиграфия на слюнчените жлези, изследване на количеството на слюнчената секреция от стоматолог, изследване на очите и зрението от очен лекар, изследване на количеството на слъзната секреция от очен лекар с теста на Ширмер – в очния сак се поставя тънка лакмусова хартийка и се задържа 5 мин (тестът е нормален, ако сълзите са на-мокрили над 5 мм от лентичката, и е скъсен – под тази стойност), рентгенография на белия дроб, ехография на вътрешните органи, най-често на коремните органи – бъбреци, черен дроб, жлъчни пъ-тища и др. Рядко се налага провеждане на други образни диагнос-тични методи, като скенер, ядрено-магнитен резонанс и т.н.

От хирургичните диагностични методи при синдрома на Сьогрен се използва биопсията на слюнчена жлеза – вземане на късче тъкан от жлезата с малка хирургична операция, оцветяване-то ѝ с тъканни оцветители и реактиви и оглеждането ѝ под микро-скоп за вида на клетките, наличието на възпаление и много други показатели.

Диагностицирането, лечението и проследяването на болните от синдрома на Сьогрен

трябва да се провежда от ревматолог. Задължително болните трябва да се консултират с очен лекар за определяне на състоянието на очите и зрението и провеждане на теста на Ширмер, стоматолог за определяне на състоянието на устната кухина и съзъбието и биопсия на слюнчена жлеза и при промени в кръвната картина – от специалист по кръвни заболява-ния (хематолог). Ревматологът, стоматологът и офталмологът трябва да определят степента на изява на съответните симптоми, съществуват ли други стоматологични, очни заболявания или евентуално кръвно заболяване.

Очната сухота трябва да се разграничи от други очни заболявания. Най-често това са конюнктивити вследствие на вирусни, хи-мични, физични (топлина, прах, механични моменти), лекарствени въздействия и др. Сухотата в устната кухина и носоглътката трябва да се диференцира от голям брой стоматологични и други заболя-вания. Най-чести са: възпаление на устната лигавица (стоматит) и възпаление на слюнчените жлези (паротит) вследствие вирусни, хранителни, химични, физични (студ, топлина, механични моменти), лекарствени въздействия и др.; някои стомашно-чревни забо-лявания. Приемането на голям брой лекарства (хлофазолин, хло-фадон, антидепресанти, антихипертонични, антибиотици и много други) могат да причинят подобни оплаквания.

Съчетанието на очна и устна сухота поставя с голяма вероятност тезата за синдром на Сьогрен. Тя е още по-вероятна, ако бо-лният има и някои от другите прояви на болестта – стомашно-чревни, дихателни, ставни, неврологични и т.н. Клиничната картина на синдрома на Сьогрен е характерна и диференцирането ѝ от други сходни заболявания е лесно за опитния ревматолог.

Текстът е  "За човека, болестта и още нещо", повече за която можете да научите на личния ми сайт www.kolarov.bg