ОБЗОР

Терапевтично свързаните миелоидни неоплазии (Тherapy-Related MNs, tMNs) ca включени в последната ревизия на СЗО класификацията на тумори на хемопоетичната и лимфоидна тъкан (2016) като обособен подтип на остра миелоидна левкемия (AML). Терминът включва случаите на остра миелоидна левкемия (t-AML), миелодиспластични синдроми (t-MDS) и миелодиспластични/ миелопролиферативни неоплазии (t-MDS/MPN), появили се като късни усложения на химиотерапия (ХТ) и/или лъчелечение (ЛЛ), проведени по повод предхождащо малигнено или немалигнено заболяване. Смята се, че прилагането на ХТ е асоциирано с 4.7 пъти по-висок риск от последващо развитие на t-AML спрямо този в общата популация. Мненията по отношение на етиологичното значение на ЛЛ в отсъствие на съпътстваща ХТ са противоречиви. С оглед нарастващата онкологична преживяемост се очаква зачестяване на t-MNs, което поставя въпроса за стандарт на терапевтичното поведение в световен мащаб. Преобладаващата част от пациентите с t-MNs cа лекувани за малигнени заболявания: 60 – 70% за солидни тумори, 20 – 30% за онкохематологична патология и само 5 – 10% за бенигнено заболяване (автоимунно). Най-честите първични заболявания са: неходжкинови лимфоми (28%), карцином на гърда (16%), мултиплен миелом (6%), простатен карцином (6%). Като възможна рискова група се разглеждат пациенти, лекувани с вискодозова ХТ и последваща автоложна стволово-клетъчна терапия при немиелоидни неоплазии. Идентифицирането на предиктивни фактори би било полезно за скрининг, стратификация на риска и евентуално моделиране на терапевтичното поведение още при лечение на първичното малигнено заболяване.

Тази публикация е част от Учебната книга на Деветата национална конференция МОРЕ 2018 

Цялата публикация ще намерите в прикачения файл по-долу>>>