Проф. Д-р Петко Минчев е Председател на Българската Асоциация по Детска Пневмология и създател на специалността Детска Пневмология и Фтизиатрия.

Проф. Минчев, колко често децата боледуват от пневмологични заболявания?

Заболяванията на дихателната система са най-често срещаните при децата. Причините за това са физиологично обусловени.

Горните дихателни пътища поемат атмосферния въздух. „Мъртвото“ пространство от върха на носа до ларинкса извършва една филтрираща роля по отношение различни вредни фактори на атмосферния въздух преди да бъдат поети от белия дроб.

Белелият дроб има огромна разгъната алвеоларна площ. Едно дете се ражда с 29 кв. м. разгъната алвеоларна площ. При възрастни тя достига от 80 до 100 кв. м. При всяко вдишване ние поемаме различни съставки, част от които не са благоприятни за човешкия организъм, особено при струпването на населението в големите градове. Белият дроб е вътрешната среда на организма с в контакт с атмосферния въздух. Поради това той се явява рискова среда за повята на различни видове инфекции и вредни физични и химични фактори.

Кой са най-честите заболявания на горните дихателни пътища?

Прави впечатление, че колегите оториноларинголози през последните години имат ориентация предимно към хирургия и твърде малко към терапевтично поведение на възпалителни заболявания на горните дихателни пътища. Освен това общопрактикуващите лекари, през последните години не поставят диагнози, а имат три тривиални обозначения на най-честите прояви на възпалението на горните дихателни пътища. Те се свеждат до изразите „зачервено гърло“, „алергия“ и „вирус“. С това те изчерпват диагностиката на заболяванията на горните дихателни пътища. Това води до подценяване на диагностичния процес.

Засягането на горните дихателни пътища започва от носа и стига до трахеята. Имаме заболявания, като ринит, ринофарингит, рино-фаринго-ларингит, рино-фаринго-ларинго-трахеит, ларинго-трахеит или само трахеит. Най-чести през последните години по отношение на горните дихателни пътища са възпаленията на носа – предни и задни ринити, много често ларингити в съчетание с ринити. На този фон може да има обструктивни състояния. Важно е също да се знае, че 65% от децата в страната са унаследили генетично предразположение към алергични рино-синуити. Те се обострят най-вече през пролетта и есента, поради което там се изисква много внимателна анамнеза.

Ларингитите са драматични състояния, понякога криещи опасност за живота, особено при малките деца. При показания, като дрезгав глас и инспираторна диспнея детето трябва незабавно да постъпи в болница.

Има един подвид ларингити, който се нарича стенозиращ ларинго-трахио бронхит, където най-често някои парагрипни или грипни вируси, могат да предизвикат тежък възпалителен процес с дълбока инфилтрация на клетъчни елементи на фона на обструкция на долните дихателни пътища.

Поради тази причина задушаването може да стане за броени минути. Става въпрос за опасно страдание, за което всички колеги трябва да внимават. При най-малки съмнения детето незабавно трябва да постъпи в болница за интензивна терапия с готовност за интубация преди да се получи инфилтрация и тежка обтурация на горните и долните дихателна пътища. За съжаление това заболяване се подценява.

Трахеитът е лесен за диагноза, но се проявява с мъчителна клинична картина. Протича със суха кашлица, раздираща болка зад гръдната кост, персестираща интоксикация и един влошен емоционален тонус на пациента. Изисква се клиничен опит в диагностиката и лечението.

Кои са най-честите страдания на долните дихателни пътища?

Прави впечатление, че през последните 15 години една диагноза преобладава в диагностиката на заболяванията на долните дихателни пътища – бактериална пневмония с недоказан причинител. Предвид това регистрацията на заболяемост от пневмонии е нараснала 20 пъти от 2000г. Всяка патологична находка в белите дробове е еквивалент на пневмония. Това е неправдоподобно и не може продължава повече. Подобен тип на поведение обезсмисля и омаловажава сложността и разнообразната патология на бронхобелодробната система. 

Друга важна нозологична единица при възрастни и деца е бронхит. През последните 30 години твърде рядко се поставя тази диагноза. Анализ на заболяемостта от белодробно заболявания в страната за последните 5 години сочи, че бронхитът е само 2% от всички заболявания на долните дихателни пътища. Това е абсолютно невярно.

Съществува определена професионална свръхдиагностика по отношение на бронхиалната астма. Липсва диференциация между обструктивен бронхит и бронхиална астма, между wheeze infants и бронхиална астма.

В 2003 г. с екип от водещи специалисти от цялата страна създадохме национален консенсус за диагностика, лечение и профилактика на бронхиална астма в детска възраст, като изпреварихме създаването на европейски консенсус с 10 години.

Друго сериозно заболяване на долните дихателни пътища са плеврити. Лесна диагностика, но изисква голям опит при провеждане лечение в стил restitutio ad intengrum.

Относително нова нозологична единица през последните години е белодробна хипертония. Тя по-често е вторична при хронични заболявания и относително по-малко проявима, като първична. Това е един изключително тежък проблем по отношение ранна диагноза, терапевтично поведение, мониториране на терапевтичния процес.

Какви методи на диагностика се прилагат?

При диагностика на заболяванията на горните дихателни пътища лекарят трябва внимателно да прегледа носа, гърлото и всички структури на anulus lymphaticus. При долните дихателни пътища е необходимо провеждането на прецизен пропедевтичен преглед, пълна кръвна картина, диференциално броене, СУЕ, CRP, рентгенография на белите дробове и околоносните кухини.

След щателен преглед на пациента и анализ на изследванията, лекарят поставя своята диагноза. Въз основа на това следва преценка за място на провеждане на терапевтичния процес – при амбулаторни условия или болнично заведение.

Бронхобелодробната система  уникална, както всяка система на човешкия организъм. Изключително голям е броят на нозологичните единици, свързани с белите дробове. Поставянето на прецизни диагнози и правилното лечение са в пряка зависимост с непрекъснатото усъвършенстване, квалификацията на лекарите при перманентно наличие на брилятна колегиалност и интердисциплинарни взаимоотношения.