Хемороидалната болест е едно доста разпространено и социално значимо заболяване, което може да доведе до силно влошаване на качеството на живот. От него страдат около 10 % от хората, по-често е при мъжете. Свързано е с вродена слабост на съединителната тъкан и се провокира от нарушения в редовния ритъм на дефекация, от застоял живот или състояния и дейности с повишено вътрекоремно налягане (при упорит запек, тежък физически труд, бременност). Често е срещано при „седящи” професии (шофьори, служители в офиси и др.) Основните симптоми са наличието на постепенно нарастващи „възли” в областта на ануса, спонтанна или при изхождане болка, сърбеж, кървене, което понякога води до тежка анемия. Симптомите постепенно се засилват с времето. В еволюцията си хемороидалната болест минават през 4 стадия, като в тежките степени заболяването е свързано с пролабиране (изпадане) на ректалната лигавица през ануса. Заболяването е описано още от Хипократ и оттогава е лекувано по различни консервативни и хирургични методи. Класическите хирургични методи отстраняват възлите радикално, като това понякога е свързано със значителна следоперативна болка. Съществуват и значителен брой алтернативни техники, всяка от които има своите предимства и недостатъци.
При нас отскоро започна да се прилага една сравнително нова методика за безинцизионно премахване на хемороидалните възли чрез прекъсване на кръвотока към възлите, контролирано с ехографско доплерово изследване- т.нар. Трансална хемороидална дезартеризация (THD). Методът е подходящ за пациенти с II до IV стадий на болестта и особено при кървящи хемороиди.
Обикновено артериите, които доставят кръв до хемороидите са около шест на брой. С този метод всяка от тях се открива със специално изработен инструмент, свързан с доплеров ехограф и се прошива над възела. По този начин възелът престава да се пълни с кръв. Излишната лигавица се нагъва със спираловиден шев и се издърпва в червото (т.нар. мукопексия). Така се постигат две цели- ликвидиране на хемороидалния възел, както и на лигавичния пролапс. И понеже се работи над зоната, където са рецепторите за болка, следоперативните неприятни усещания са значително редуцирани. Обикновено има чувство за недоизхождане и анален дискомфорт. Кървенето е рядко усложнение. Процедурата се извършва с обща или спинална анестезия. Следоперативно в първите дни се препоръчва диета с разнообразна храна, богата на фибри и течности минимум два литра на ден.

Д-р Милушев -088 7803168.
Хирургическо отделение- МБАЛ „Медлайн”, Пловдив - 087 721 1160