Йоден дефицит и бременност

Как да се подържа нормално нивото на йода в кръвта? Какви са рисковете при йоддефицитните състояния?

Йодът е незаменим микроелемент и трябва да се набавя отвън. Той не може да изпълнява своите полезни роли в организма сам, без своите партньори- селен, цинк, магнезий, желязо, вит. Д3 и др. Той е необходим не само за синтез на тироидни хормони от страна на щитовидната жлеза( ЩЖ), но има и други важни значения в организма. Трябва да имаме предвид, че 90% от йода, който приемаме през устата се поглъща от ЩЖ, но останалите 10 % се поглъщат от слюнчените жлези, простата, млечната жлеза, яйчници, стомашната лигавица., плексус хориоидеус панкреас, тимус, централна нервна система (Ц.Н.С.), гръбначно-мозъчна течност.

Бременността оказва дълбоко влияние върху функцията на щитовидната жлеза. Много важен момент при планувана бременност е, да се установи има ли, или няма, заболяване на жлезата, което до този момент е останало недиагностицирано. Особено това се отнася за случаите на йод дефицитните състояния/ЙДС/ и субклиничните /неизявени клинично/ нарушения във функцията на ЩЖ.

Йодът е много важен микроелемент за вътреутробното развитие на плода, особено в първите три месеца от бременността, когато се оформя Ц.Н.С. на плода. Ако бременната жена е дефицитна на йод, настъпват увреди на Ц.Н.С. на плода, които са необратими и водят до вроден кретенизъм или ниска интелигентност на родените деца. Тироидният статус на всяка бременна жена трябва да се проследява през цялата бременност, за да се осигури нормално развитие на плода и да се избегнат всички неблагополучия, свързани с този дефицит. Това е нужно и задължително, при всяка жена с предхождащо заболяване на ЩЖ, преди да забременее. Тироидният статус при планувана бременност е задължителен.

При йоден дефицит и бременност се наблюдава намалено отделяне на йод с урината/под 150мкг/л. Повишава се ТСХ. Повишава се и отношението на Т3/Т4, като производството на тези два хормона се увеличава с 50%. Повишава се обема на ЩЖ. Повишава се нивото на Тиреоглобулина в кръвта. Наблюдава се струмигенеза(увеличени размери на ЩЖ, известно като струма или още гуша). Тези промени в размера на жлезата се установява чрез клиничен преглед и ехографско изследване на ЩЖ.

Ако бременната жена е дефицитна на йод, всичко това се отразява неблагоприятно на плода.

Значението на йода е свързано с физиологията. Чрез хормоните на ЩЖ ,Т3 и Т4, йодът регулира метаболизма на всички ядрени клетки. Йодът регулира термогенезата и терморегулацията в тялото. Играе важна роля при енергийната хомеостаза при базални условия, обмяната на мазнини, въглехидрати и синтеза на протеини, регулира кръвообразуването. Йодът регулира нервно-мускулната функция, клетъчната апоптоза и защитава клетките от злокачествени увреди, а заразените с вирус клетки загиват. Той ни защитава от всякакви инфекции, включително и от гъбични инфекции. Насърчава отделянето на токсини, като олово, кадмии, хлор, бром.

Йодът е гориво за имунната ни система. На всеки 17 минути кръвта преминава през ЩЖ и се пречиства добре от бактерии, вируси и гъби, ако е заразена, но главното условия е ЩЖ да има нормално количество на йод и селен. Гъбичните инфекции блокират каптацията на йода от ЩЖ и намаляват запасите от йод. Затова, при наличие на гъбични инфекции, трябва да се провежда лечение.

Йодът се набавя отвън единствено с храната- 60% от растителната храна, 30% от животинската храна и 10% с водата.

Нуждите от йод според СЗО са- 200 мкгр дневно за възрастен. При бременни жени и кърмящи- от 250мкг/дн до 300мкг/дн. В детската възраст нормите са други. До 2 годишна възраст , например –нормата е до 90мкг/дн.

Йод-дефицитни състояния и нарушения се наблюдават,когато дневният прием на йод е под 100мкг.

Горна граница на прием на йод ,който не е свързан с риск от заболяване е 600мкг/дн за възраст над 18 години и бременни и кърмещи жени.

Кога се получава дефицит на йод?

Тревожни тенденции

Въвеждането на хлора в ежедневието ни, измества йода в ЩЖ и пречи на поглъщането на йода. Хлорът се използва за хлориране на питейната вода, в басейните, като средство за дезинфекция, навсякъде в промишлеността.
Във вода от чешмата има хлор. Даже и да се превари тази вода/хлорът не се изпарява при варенето/, тя не е полезна за здравето ни.
Селскостопанските практики, имащи за цел увеличаване добивите от произвежданите култури, водят до силно намаляване на йодното съдържание в почвата и нейното изтощение, а оттам и намаляване на йода в произведената продукция.
Екологични причини- ускорено обезлесяване и изсичане на горите, почвената ерозия, наводненията, изхвърляне на много вредни и токсични отпадъци в реките, водят до намаляване на йода в почвата и ниско съдържание на йод във всичко произведено в тези райони.
Социални причини- бедността, начинът на живот, консумиране на храни, които намаляват чревната резорбция на йода/поради високо съдържание на бром и флуор/, бромът и флуорът конкурират поглъщането на йода от клетъчната мембрана.
Поради непрекъснато увеличаващите се токсични въздействия върху нашият организъм в съвременния начин на живот, ние имаме нужда от много повече йод, който ни предпазва от тях и засилва нашият имунитет. Затова, някои съобщения напоследък, посочват и по-високи дневни нужди от йод, достигащи до 1100 мкг/дн. Йодът има силен антиоксидантен ефект, индуктор е на апоптозата и ни защитава от злокачествено заболяване. Когато имаме нормално количество йод в нашият организъм, нашата имунна система работи добре.

Кои са рисковите фактори за тироидни заболявания?

Рисковите фактори биват- екзогенни и ендогенни.

Екзогенни - свързани с начина на живот, вредности/стрес, тютюнопушене, хронични възпаления, дефицит на йод и селен, радиация с радоактивен йод. Това са т.н. епигенетични фактори , които влияят на нашите гени, така че засилват или отслабват изявата на заболяване.

На тези предразполагащи фактори можем да повлияем чрез начина си на живот.

Ендогенни фактори - пол, възраст,генетична предразположеност и фамилна обремененост, хронични заболявания на храносмилателната система и оформяне на важни дефицити на микроелементи и витамини, важни за нормалната физиология на ЩЖ. Тези дефицитни състояния, могат да оформят т . н. " Синдром на НТЗЩЖ-" нетироидни заболявания на ЩЖ- причините са извън жлезата.

Насоки за здравословен начин на живот

Яжте пълноценна, противовъзпалителна и непреработена храна.
Проверете се за скрити инфекции- гъбички, вируси, бактерии, паразити.
Проверете се за скрити хранителни алергии
Правете детоксикация/ по органи или на цялото тяло/ по различен начин ,удобен за вас.
Направете си тест за цьолиакия или тест за т.н. пропускливи черва.
Изследвайте се за токсичност от тежки метали- живак ,олово,алуминий
Излекувайте стомаха си- 60% от имунната система се намира в храносмилателната ни система.
Въведете хранителни добавки /след като се консултирате с вашият лекар/
Водете активен двигателен режим, просто движете тялото си повече.
Следете редовно телесното си тегло и работете по програма "редукция". Всеки кг надолу е здраве.
Нормализирайте съня си и осигурете 8 часа сън.

Ако спазвате тези препоръки и резултатите няма да закъснеят. Човек трябва да познава тялото си и сам да променя начина си на живот , а не да очаква ефекта от хапчетата изписани като двойна, тройна и четворна комбинация само за една болест.