Десет картини на известния художник от Казанлък Росен Дончев вече красят фоайето на Гастроентерологично отделение на Болница „Тракия". Росен Дончев подари картините в името на пациентите - за да се чувстват те още по-добре в болничната обстановка. Защото колкото и приветлива и модерна да е тя, присъствието на изкуството винаги създава по-добро настроение и самочувствие.

Постоянната експозиция беше открита на 11 февруари - точно на рождения ден на Росен Дончев, който получи поздравления и благодарности както от началника на Гастроентерологично отделение д-р Иван Сираков, така и от ръководството на болницата и от много пациенти.

Д-р Сираков изненада приятно именития художник със специално изработен плакет с надпис „С благодарност към Росен Дончев за таланта, с който ни вдъхновява да даряваме  Добро!", както и с комплект професионални четки за рисуване.
Това не е първия подобен жест на художника Росен Дончев и неговата арт-галерия „Ателието". Досега той е дарявал картини и на други здравни заведения - държавни, общински болници, както и частни.

„Защото пациентите навсякъде са едни и същи и изкуството въздейства по един и същи начин", казва Дончев.

Той и приятелите му художници от Казанлък, Стара Загора и от Съюза на художниците замислят да осъществят мащабна кампания за даряване на картини в болнични отделения.

Ето какво каза художникът Росен Дончев в интервю за Болница „Тракия":

- Г-н Дончев, какво Ви провокира за този прекрасен жест - да подарите на цяло едно болнично отделение свои картини?
- За мен това е една от най-страхотните болници, които съм виждал. Чест и привилегия е мои картини да красят пространствата ѝ. Даряването на картини за здравни заведения е стара идея на нашата галерия „Ателието" в Казанлък. Аз, моята съпруга Валя Запрянова, сина ни Кирил Кацаров - дарявали сме няколко пъти за казанлъшката болница , за частни клиники в Казанлък, но в такъв мащаб реших да го направя за първи път.

- Картините освежават визията на отделението по много приятен начин. Специално ли са подбрани за тази цел?
- Картините образуват своеобразен цикъл, който подготвих специално за болница „Тракия". Вярвам, че ние художниците можем да направим живота на хората, които имат някаква болка в момента, малко по-красив и уютен. Тъй като не можем да купим скъпата апаратура, нужна за тяхното лечение, можем поне да направим пребиваването им тук по-леко и по-близко до домашната обстановка.Този цикъл от картини носи белезите на моята дълггодишна работа в областта на българската иконография. Мисля, че това е една подходяща тема за здравно отделение. Част от картините са по-абстрактни, по-жизнерадостни и цветни - модерни композиции, пълни с ангели, богородици, къщи, птици и предмети от нашето ежедневие. Дълги години бях художник иконописец на етнографския музей в „Етъра". Като член на Съюза на българските художници започнах да правя абстрактни картини, но в последните години отново се връщам към рисунката - към образа, към приказните сюжети, които винаги са ме вълнували.
Заедно с колегите ми от Казанлък, Стара Загора и Съюза на художниците ще провокираме идея за по-красиви болници с помощта на изобразителното изкуство - не само в държавните и общински здравни заведения, но и в частните.

- Вярвате ли че изкуството също може да лекува?
- Аз твърдя, че изкуството също лекува. Знаете ли, художниците са много щастливи хора. Защото имат привилегията да разместват Времето и Пространството и да правят този свят по-красив и по-добър, отколкото ни се струва. Ако с дарените картини накарам дори една усмивка да изгрее на лицето на само един пациент в Болница „Тракия", ще бъда щастлив. И ще имам самочувствието, че трябва да продължа и да правя това и в други отделения.

- Пациентите наистина се спират и се усмихват пред вашите картини. С интерес ги разглежда и персонала на отделението. Как се роди приятелството ви с д-р Иван Сираков - началника на Гастроентерологично отделение?
- Моят баща беше пациент на отделението в Болница „Тракия". Сега той е жив и здрав, благодарение на д-р Сираков и на неговите колеги, на страхотната Лилия Господинова, която е заместник-директор на болницата. За него се грижиха по прекрасен начин и в Кардиологично отделение, така че впечатленията ми са широки. Такова отношение и професионално ниво на работа съм виждал само в най-реномираните болници в София. Без да звучи като комплимент, наистина „Тракия" е уникална болница. Д-р Сираков е страхотен човек и професионалист. Намерихме много общи теми и приятелството между нас се роди напълно естествено.

- Какво ви дава като творец излизането от канона, смесването на реалния ни свят с вярата в Бога и божественото, за което обикновено се сещаме най-вече когато имаме проблем и се молим за здраве?
- Дори в класическата иконография при най-големите български представители отпреди 200-300 години, всички, които са излезли от канона, са оставили голямата следа в изобразителното изкуство. Днес то е еклектика от стилове, жанрове, от думи и от технологии дори. Вярата, християнството, със всички метафори, които носят свещените текстове и образи, винаги ще бъдат едни от големите извори за модерно творчество - не само в изобразителното изкуство,но и в театъра, в музиката, във всичко. Това е изконната вяра на Човека в Доброто. Мисля, че човек е мярата за всички неща. Затова много харесвам естетиката на Древна Гърция и на древния свят изобщо, защото в центъра на изкуството тогава е стоял човека.

- Наскоро в Казанлък се състоя 15-тата Ви самостоятелна изложба. Защо я нарекохте „Проекти"?
- Тази изложба наистина е по-различна от всички експозиции, които съм правил досега. Чрез нея събирам мислите си, с които през годините съм работил по различни проекти. Затова и така я нарекох - „Проекти". Тя включва пилотните издания на няколко мои стихосбирки, една ръкописна книга, моите занимания в областта на висшата мода. Всички живописни платна, които бях подбрал за този формат, бяха участвали в различни национални, европейски и световни събития.