Всеки ден получаваме сведения от медиите и правителствата за броя на тежко заразените и починали пациенти. Медицинската общност, особено в Китай, също вече публикува ранни доклади с клинично описание на COVID-19. Информацията се отнася основно за тежко болните пациенто, които в ранните стадии на ново заболяване привличат най-много обществен интерес. Не бива да забравяме обаче, че според настоящата оценка 81% от потвърдениет случаи проявяват симптоми на леко преболедуване и нямат нужда от хоспитализация.

Фей Джоу и неговите колеги продължават работата по анализа на хода на заболяването сред пациенти с достатъчно тежки сиптоми и необходимост от хоспитализация. Докладът им, публикуван на 11 март 2020г. разглежда група от 191 пациенти от болница Джининтан и белодробна болница Ухан (Ухан, Китай) като дава ценна информация за клиничния ход и риска от смъртност при възрастни (≥18 години).

Клиничен курс и рискови фактори

От 191 пациенти 72% са изписани, а 25% са починали в болницата. Сходно на данните от други доклади почти половината от хоспитализираните пациенти (48%) имат съпътстващи заболявания, от които:

• 30% са с хипертония
• 19% с диабет
• 8% с исхемична болест на сърцето

Поучването изчислява, че вероятността от болнична смърт се увеличава при пациенти с по-висока възраст (вероятност 1:10). Според медицинския екип рисковите фактори изброени до тук могат да помогнат на лекарите да идентифицират пациенти с лоша прогноза на заболяването още в ранните му етапи.

Възпроизводство на вируса

От пациентите са взимани гърлени проби ежедневно, което дава възможност за анализ на времето, в което вирусът е наличен в болните. Медианата на положителните проби е 20 дни след проявата на симптоми:

• При оцелелите вирусът е наличен от 8 до 37 дни;
• При починалите вирусът може да бъде открит в проби до смъртта.

Тези проучвания показват сходство между SARS (тежък остър респираторен синдром), MERS (близкоизточен респираторен синдром) и COVID-19.

Според Джоу и колегите му продължителното възпроизводство на вируса оправдава стратегията на повечето държави, включително и България, за изолация на хората, особено заразените, за дълъг период от време с цел да се намали риска от разпространение на болестта.