Хроничната белодробна болест (ХОББ) представлява група от припокриващи се хронични белодробни нарушения, които протичат най-често със затруднение в дишането и снижена функция на белия дроб. Най - честите са белодробният емфизем и хроничния бронхит, като някои прибавят тук и астмата.

Хроничният бронхит е продължително (> 3 месеца) и постоянно (>2 години) възпаление на дихателните пътища, протичащо с кашлица и понякога значимо отделяне на храчки.

Емфиземът е разрушаване или деформации в алвеолите и малките дихателни пътища, което протича с различно изразен задух и трайно нарастване на обема въздух в белодробната тъкан (свръхраздуване). При емфизем по-изразен е задухът, а при хроничния бронхит водеща е кашлицата с отделяне на храчки.

Диагнозата се поставя основно на базата на оплакванията (анамнеза)

за кашлица, храчки и затруднено дишане (задух), при които с изследване се установява снижение на белодробната функция (основно снижение на скоростта на издишване), което не е особено обратимо след прилагане на лечение. Спирометрията (определяне на обемите и скоростта на издишване) е ключовото изследване, без което не може да се постави диагнозата ХОББ.

Диагнозата изисква да имаме снижение на форсирания експираторен обем (ФЕО) за една секунда, както и снижение на съотношението между този обем и общия издишан обем (наричан витален капацитет, ВК). Диагнозата ХОББ изисква ФЕО1/ВК да е под 70%. От там произтича и О-то в ХОББ – обструкцията е именно снижението на скоростта на издишване.

Други изследвания за потвърждаване на диагнозата

са свързани с оценка на сърдечна функция и кръвна картина, за да се изключат чести алтернативни причини за задух, както и образна диагностика (рентген или скенер) за да се изключат други и съпътстващи диагнози. При преглед най-често се вижда промяна във формата на гръдния кош, отслабване на шумовете при дишане и поява на свиркащи и/или хъркащи хрипове. При оценка на нивото на кислород в кръвта, нерядко се намира и снижено ниво особено при физическо усилие.

Белите дробове са единствените „вътрешни“ органи, които постоянно са изложени на „външната“ среда. Те ежеминутно осигуряват живота ни, като с тях вдишваме (между 16-20 пъти в минута) необходимия ни въздух съдържащ кислород и отделяме ненужния въглероден двуокис. Работата на този орган е причината да се обяви човек за „жив“ – когато едно бебе се роди и продиша, това се счита за началото на индивидуалния живот.

Именно защото е постоянно изложен на околната среда този орган много лесно се уврежда и започва да боледува.

Белодробните заболявания се получават, когато

се наруши нормалната структура и/или функция на дихателните пътища (тръбичките, които насочват въздуха по посока към кръвоносната система) или газообменната повърхност (алвеолите) там където въздуха среща кръвта. Те могат да се получат в следствие на вродени или придобити състояния, като придобитите са в резултат на въздействие на химични (токсини, замърсители, тютюнопушене), физични (температура, налягане) или биологични (вируси, бактерии, плесени/гъби) фактори.

Поради ключовото значение и излагането на околната среда, белодробните заболявания представляват огромно бреме за здравето и здравните системи в световен и национален мащаб.

Белият дроб е чифтен орган (десен и ляв), именно поради критичната му важност  можем да живеем сравнително нормално и само с един, ако се наложи. Белият дроб притежава големи резервни възможности – при покой ползваме едва около 5-10% от максималния му капацитет. Работата му се покачва, когато тялото има повишени нужди от кислород (спорт, боледуване) или има недостатъчност на други части от системата за пренос на кислород (анемия или сърдечна недостатъчност).

Белите дробове растат и се развиват от раждането в рамките на първите 20-25 години от живота, след което започват да “стареят”. „Стареенето“ им може да се измери добре чрез тяхната функция, която лесно се установява чрез достъпно и безболезнено изследване - т.нар. спирометрия.

Със спирометрия измерваме т.нар „белодробно число“

То показва количеството въздух, което можем да издишаме за 1 секунда при максимално силен напън за издишване. На медицински език това се нарича форсиран експираторен обем за една секунда (ФЕО1). Това е параметър, който много добре служи за индивидуално проследяване на промените в работата на белия дроб. Важно е да се знае, каква е тенденцията на промяна на абсолютната стойност в милилитри при всеки отделен човек. Така при следващ преглед при пулмолог ще може да се сравни белодробното число от последното измерване, и по този начин ще се види промяната на числото и с колко.

Ако се установи, че белодробното число намалява с повече от 30 ml в рамките на 12 месеца, това е знак, че белият дроб „старее“ (губи функцията си) по-бързо от нормалното. Следенето на този показател е добре да се случва поне веднъж годишно. Ако имате няколко измервания в рамките на една година, се взема най-високата стойност за последните 12 месеца, и така се проследява за напред.

При здрави непушачи промяната след 25-тата година е с не повече от 30 ml снижение на годишна база (под 300 ml за 10 годишен период). Ако има хроничен процес, предизвикващ снижение на белодробната функция (например тютюнопушене или въздушно замърсяване или хронично заболяване), скоростта на загуба нараства до 50-80 ml на годишна база, а в някои случаи и повече.

Проследяването на индивидуалното белодробно число е подобно на проследяване на кръвното налягане или холестерола при сърдечните болести, или кръвната захар при диабета. Има значение, както за непосредствената оценка в момента, така и за проследяване на развитието на болестния процес в дългосрочен план.

За всички въпроси свързани с измерването на белодробната Ви функция и оценката на „белодробното число“ се обръщайте към Вашия пулмолог (специалист по белодробни болести).