Какво характеризира Ситофобията

Терминът Ситофобия е с древногръцки произход. Образуван е от комбинацията между наименованията σῖτος – храна и φοβία – страх, което означава страх от храна.

Тази фобията е популярна и с другите й обозначения: „Цибофобия“ (Cibophobia) и „Ситиофобия“ (Sitiophobia).

Ситофобията спада към групата на фобийните тревожни разстройства. Характеризира се с това, че предизвиква постоянен ирационален страх у хората, породен главно от храната.

Според данни от проучвания, Ситофобията засяга и двата пола, но по-уязвими са жените, спрямо мъжете  (съотношение 9:1).

Причини за възникването на Ситофобията

Специалистите нямат еднозначен отговор на въпроса защо някои хора развиват Ситофобия. Проведени изследвания, ни навеждат на заключението, че тя възниква под влиянието на външни фактори (психо-травматични събития в ранна възраст) и вътрешни фактори (наследствени, генетични и телесни заболявания). В тази връзка следва да се обобщи, че основните причини, поради които възниква фобията у човека, от една страна се явяват – наследствеността, генетиката, биохимията на мозъка и някои телесни заболявания, а от друга – житейският му опит.

Ето и някои други допълнителни фактори:

• Тенденция за хранителни разстройства в семейството;
• Тревожност или невротичност;
• Нелекувана депресия от дълго време;
• Хронично чувство на самота;
• Физически или емоционален стрес (травма);
• Ниска самооценка;
• Дисбаланс в нивата на хормоните - допамин и серотонин;
• Неправилно функциониране на страничното ядро на хипоталамуса;
• Генетични дефекти;
• Дълъг период на гладуване.

У някои хора, страхът им от храната е възникнал поради телесно заболяване, при което са изпитвали болки в областта на корема, след хранене. Пример за това е болестта на Крон, която протича с болки на различни места в корема, засилващи се след хранене и намаляващи след изхождане (дефекация). Друг пример са пациентите, преминали курс на химиотерапия, впоследствие на който по време на хранене се обострят болките им в областта на корема.

Отказът на хората да се хранят заради болки в корема, понякога се бърка с хранителното разстройство Анорексия нервоза, поради някои сходства в състоянията им, а именно ограниченията в приема на храна.  Следва да се поясни, че за разлика от състоянието при Анорексия, хората изпитват страх от напълняване, вследствие на който отказват да ядат, докато при страдащите от болки в корема, страхът им е породен от самата храна и физиологичния дискомфорт, последващ от нея.

При други хора, страхът от храната се е породил на базата на преживени психо-травматични събития (физическо или сексуално насилие) в годините около пубертета.

Негативното отношение към храната при някои хора, се е изградило поради страха им, че в нея се съдържат токсини и микроорганизми. Обикновено страховете в тази посока могат да бъдат насочени към почти всички видове храни или напитки.

Има и такива хора, които са фобийни към конкретни групи храни. Пример за това могат да бъдат млечните продукти. Те избягват всички храни и напитки, в чийто състав се съдържа мляко, тъй като изпитват ирационален страх, че ще се разболеят от някаква болест, ако ги консумират.

Срещат се хора, при които страхът им от някои хранителни продукти е вследствие на тежки алергии към: шоколад, яйца, мляко и млечни продукти, соя, брашно, фъстъци или други ядки, както и от риба, някои морски продукти от мекотели и черупчести - стриди, раци, миди, скариди. Тези хора не влизат в групата на страдащите от Ситофобия, защото при тях, страхът е подплатен от обективна причина - проява на алергична реакция в организма им.

Съществуват по-тежки случай на хора, страдащи от психични заболявания като Шизофрения, които поради заблуди и халюцинации отказват да се хранят и отхвърлят храната. Императивните (заповедните) им халюцинации ги подтикват да не ядат. Слуховата трансформация в такива случаи е насочена директно към човека. Гласът започва да общува с него и да му дава заповеди, на които той не може да се противопостави. Понякога хората в това състояние изпадат в кататоничен ступор. Това налага за тях да се полагат интензивни грижи, особено при липса на естествено хранене. Влошеното им състояние изисква, те да бъдат хранени чрез назогастрална тръба.

Ситофобията при страдащите от психотични депресии може да бъде мотивирана от заблуди, навяващи им чувство за вина (аз не заслужавам храна) или от заблуди, че нямат нужда да се хранят.

Някои черти на хората със Ситофобия:

Склонност към отключване на Ситофобия имат мнителните, тревожните, плахите и лесно ранимите хора. При някои от тях, се наблюдават симптоми, наподобяващи на обсесивно - компулсивно разстройство (ОКР). Те изпълняват в ежедневието си измислени ритуали, които отнемат от времето им, но по този начин намаляват тревожността си.

• Хората, страдащи от фобията са обсебени от манията да проучват и изследват произхода на хранителните вещества;
• Изрядно нареждат продуктите в хладилника си, за да не се допират един до друг;
• Опаковат всеки продукт поотделно във фолио за съхранение, с оглед да не попадне нещо заплашително за тях в храната им;
• Често проверяват храната в хладилника;
• Помирисват всеки продукт, въпреки че знаят, че е пресен;
• За да са спокойни проверяват няколко пъти срока на годност на етикета, преди да вкусят от продукта;
• Записват в тефтер от кои продукти са яли и какво количество са изяли;
• Поддържат изрядна хигиена в хладилника си, почиствайки го всеки ден;
• Измиват опаковката на абсолютно всеки продукт, купен от магазина, преди да го приберат в хладилника;
• Избягват ястия, приготвени от други хора, тъй като не знаят точно какво има в тях и как са приготвени;
• Избягват да ядат храна, която е приготвена преди ден поради страх от  интоксикация.

Всички тези особености са предпоставка, хората със Ситофобия да попаднат в социална изолация. Те се страхуват, че няма да могат да скрият фобията си от приятелите, колегите и семейството си. Това допълнително повишава тревожността им и ги провокира все повече да избягват срещи и събирания с други хора.

Храни, които провокират страхове у хората със Ситофобия:

• Нетрайни хранителни продукти. Хората, чийто страх е провокиран от храни като яйца, мляко, майонеза, месо, пресни плодове и зеленчуци, се страхуват, че могат да се разболеят, след като ядат от тях;
• Недопечени хранителни продукти. Страхът от болести, предавани чрез храната, кара някои хора да избягват храни, които могат да бъдат опасни, ако не са сготвени добре. Често страдащите от Ситофобия препичат храната до степен на прегаряне;
• Страх за срока на годност на храната.  Страдащите от тази фобия се страхуват, че оказаният срок на опаковката на даден продукт, не е истински. Те силно вярват, че срокът на годност е по-кратък от посочения. Според тях, щом продуктът е отворен от опаковката му спира да бъде годен за повторна консумация;
• Остатъци на храна от предния ден. Страдащите от фобията вярват, че ако изядат храна, останала от вчерашния ден ще се разболеят;
• Храна приготвена извън дома (ресторант, магазин, павилион).  Хората с тази хранителна фобия не консумират приготвени ястия в ресторанти, дори и в домовете на приятелите си, защото се страхуват, че не са видели с очите си годността на продуктите. Подлагат на съмнение и хигиената по време на приготвянето на храната.

Симптоми на Ситофобия:

Макар че причините за отключването на Ситофобията могат да бъдат различни, симптомите й се характеризират с:

• Повишено кръвно налягане;
• Разтреперване;
• Зачестен сърдечен ритъм;
• Паника;
• Задух;
• Болки в областта на гърдите;
• Стягане в областта на гърдите;
• Сухота в устата;
• Разстроен стомах;
• Бързо говорене или внезапна неспособност за разговор;
• Силно изпотяване;
• Замаяност;
• Гадене;
• Повръщане.

Усложнения от Ситофобия

Нелекуваната Ситофобия, нанася тежки поражения на страдащите от нея, особено ако са в подрастващата възраст. Тя допринася за провалите в училище, на работното място, в личните взаимоотношения с другите хора, в социалния живот и интимния живот. Поради системно недохранване, засегнатите от тази фобия страдат от дефицити на вещества и микроелементи, които им нанасят сериозни здравословни проблеми.

Ето някои от тях:

• Дефицит на внимание;
• Отслабване на имунитета;
• Остеопороза и счупвания на костите;
• Занижено либидо и безплодие;
• Забавяне в развитието при децата;
• Хронична умора;
• Опадане на зъбите, зъбни ерозии и кариеси;
• Суха и сбръчкана кожа;
• Анемия;
• Аменория ( липса на менструален цикъл);
• Сърдечни аритмии;
• Тежка дехидратация, която може да доведе до шок;
• Тежко недохранване;
• Гърчове в резултат на загубата на течности от ексцесивна диария или повръщане.

Лечение на Ситофобия

Лечението на Ситофобията изисква мултидисциплинарен подход, осъществяван в екип от лекари, диетолози, психолози и психиатри.

За да се диагностицира човек със Ситофобия, е необходимо първо да се извършат обстойни медицински прегледи и изследвания, с които да се установи дали има физиологична (и) причина (и), или се касае за състояние от психогенен произход. Ако изследванията не открият телесно заболяване, то страдащите се насочват към консултация с психолог.

При по-тежките случаи и поради опасността от възможни усложнения от фобията, като например свръх загуба на телесна маса, се препоръчва страдащите да бъдат подложени на медикаментозно лечение, назначено от психиатър. Това се налага, за да се овладее силния страх, придружен от пристъпи на паника, които изпитват и стават причина за  отказ от хранене изобщо, което застрашава здравето и живота на засегнатите от фобията.

Необходима е също така намесата на квалифициран лекар-диетолог, за да изготви индивидуален хранителен режим, към който страдащият да се адаптира постепенно.

Ключова роля в лечението на Ситофобията е работата с психолог. Основният акцент в нея е поведенческата терапия, с чиято помощ засегнатите от фобията се учат да придобиват увереност в себе си.

Научните изследвания показват, че психотерапията е наистина ефективна при лечението на фобии, а един от видовете психологическа терапия, която е дала най-добри резултати в изследванията, е когнитивно - поведенческата терапия. С помощта на нейните техники, хората се учат да заместват негативните си мисли по отношение на храната с други, които са по-положителни. Променяйки негативните си мисли, те променят и емоциите, свързани с тях.

Паралелно с психотерапията се провежда обучителен тренинг, насочен към придобиване на умения за релаксация и отпускане на тялото. Също и техники за самопомощ, с които да понижават нивото на възбуда на нервната система.

Неразделна част от мултидисциплинарния подход в лечението на Ситофобията е подкрепата от семейната среда и приятелския кръг.

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: factdr.com