Повече от половината от всички хора с диабет имат някаква форма на увреждане на нервите - диабетна полиневропатия. Преобладава при тези, които страдат от захарна болест от години. Най-често се засягат нервите на крайниците, които са периферни и това състояние се нарича периферна невропатия. С течение на времето високата глюкоза в кръвта може да увреди стените на малките кръвоносни съдове, които отговарят за храненето на нервите и особено на тези в краката.

Нервната система регулира и координира всички функции на организма. Нервите от всички части на тялото изпращат съобщения до мозъка за болка, температура, допир и други промени в средата. Мозъкът обработва тази информация и взема решение как организмът да реагира на дразненията.

Периферните нерви са три типа:

• сетивни нерви – завършват в кожата и лигавиците. Чрез тях се възприемат болка, допир, натиск, температура.
• двигателните или моторни нерви достигат до напречно набраздените мускули и контролират движението на цялото тяло.
• вегетативни нерви – завършват в гладките мускули на вътрешните органи, кръвоносните съдове и в жлезите. Те участват в контролирането на неволеви функции, като например сърдечната честота, кръвното налягане, храносмилането, изпотяването.

Симптомите при периферна невропатия зависят от локализацията и от вида нерви, които са засегнати, както и от това, дали е увреден един или са засегнати повече нерви. При повечето пациенти има увреждане на повече от един тип нерви, като комбинацията от сетивни и двигателни нарушения е особено честа.

Оплакванията на пациентите са по-силни през нощта. Първоначално има изтръпване, впоследствие се появява изгарящa, пронизващa или стрелкащa болка, парене, боцкане, повишена чувствителност при допир, като пациентите се оплакват от болки дори при докосване от чаршафи или чувстват, че краката им са с чорапи, когато са боси. Други характерни признаци са слабост, скованост, чувство за изстиване и затопляне на крайниците. Стига се до пълна загуба на чувствителност в крайниците - липса на болка в краката дори при наранявания, както и на усещане за топло и студено.

Появява се нестабилност при изправяне и ходене, промяна на походката, деформиране на краката и ръцете, наличие на отворени рани/ язви на краката. В определени случаи може да се появят и симптоми от страна на вегетативна нервна система - замайване при изправяне, еректилна дисфункция, трудно контролиране на уринирането.

Как помага алфалипоевата киселина

Редовните прегледи на краката са изключително важни, за да се постави диагнозата рано и да се избегнат усложнения. След като се открие периферна невропатия, фокусът е върху поддържането на краката здрави и върху лечение на болката.

Най-доброто е, че съществуват препарати, които могат да подобрят състоянието на пациентите с диабетна полиневропатия, макар да няма ефективни лекарства, които да възстановят вече увредените нерви. Много добър резултат се постига с приложението на алфалипоевата киселина, която подпомага глюкозния обмен и минимизира неблагоприятната симптоматика при диабетна полиневропатия. Понася се много добре, особено в комплекс с доказалите се при лечението на диабетна полиневропатия витамини от група В.

Такъв комплексен препарат на нашия пазар е „Алфалипомакс”, който дава възможност за цялостно патогенетично лечение, спиране на развитието на диабетната полиневропатия и облекчаването на част от симптомите ѝ. Съдържащите се в „Алфалипомакс” витамини В1, В6, В12 и фолиева киселина подпомагат нормалното функциониране на периферната нервна система.