Свръхактивният пикочен мехур (СПМ) все още се смята от много хора за „срамна“ болест, за която няма смисъл да се търси медицинска помощ. Често се приема едва ли не като нещо „нормално“, свързано с процеса на стареене или последица от раждането при жени. Лекарите са изправени пред сериозно предизвикателство при среща с такива пациенти, отбелязва доц. Марин Георгиев в дискусия за специалисти в Кредоуеб. 

Уролози и АГ специалисти коментират в нея навременната диагностика и правилното лечение.

Към дискусията "Да поговорим открито за cвръхактивния пикочен мехур (СПМ)" >>>

Защо е важно да се постигне по-голяма осведоменост по това заболяване? Между 10 и 20% от хората страдат от Синдрома в някакъв етап от живота си. Симптомите включват:

• Внезапна нужда от уриниране и невъзможност да се отложи;
• Неволно изпускане на урина;
• Необходимост от по-често уриниране от обикновено;
• Необходимост пациентът да се събужда през нощта, за да уринира.

Кое причинява симптомите?

Оплакванията могат да имат различни причини. Някои хора изпитват внезапна и спонтанна контракция на пикочния мехур. Имат усещане за изпълване на пикочния мехур. В някои случаи бъбреците произвеждат твърде много урина през нощта, което причинява ноктурия. Това може да е свързано с по-напредналата възраст или с определени заболявания. Някои хора имат по-малък пикочен мехур, който се изпълва по-бързо, но това е рядко срещано.

Диагностика на заболяването

При оплаквания, които пораждат съмнение за свръхактивен пикочен мехур, следва първо да се снеме анамнеза. Лекарят разпитва подробно пациента за симптомите. Отбелязва се, от кога са се появили те. Прави се списък на лекарствата, които пациентът приема, и списък на хирургичните процедури, ако е имало такива. Разпитва се за други заболявания и се описва начинът на живот, като пушене, алкохол и диета.

Назначава се изследване на урината, за да се докаже дали има инфекция на пикочните пътища или кръв в урината. Пациентът може да бъде помолен да води дневник на уринирането, в който се записва колко течности пие, колко често уринира и в какво количество.

Изследвания в помощ на точната диагноза

Има редица изследвания, които може да помогнат за диференциалната диагноза. Едно от тях е урофлоуметрия – изследване, при което по електронен път се записва потокът на урината. Целта е да се види дали няма обструкция на потока.

Прави се също така улстрасонография, за да се провери колко урина остава в пикочния мехур след уриниране.

При кръв в урината се препоръчва изследване на пикочния мехур с помощта на цистоскоп, с който се оглежда вътрешността му.

Уродинамично изследване се провежда, за да се получи повече информация за цикъла на уриниране и за това как работят мускулите на пикочния мехур. Поставят се катетри в уретрата и ректума, за да се измери налягането в областта на пикочния мехур и коремната област.

На пациента се препоръчват упражнения за постигане на самоконтрол на пикочния мехур. При една трета от тях обаче това няма ефект и се налага лекарствено лечение. В прикачения документ може да намерите подробни съвети за упражнения у дома, самонаблюдение, които да препоръчате на своите пациенти.