Интервю с председателя на Българското урологично дружество доц. Марин Георгиев за постиженията на организацията и новостите в урологичната диагностика и хирургия. 
 
Доц. Георгиев, какви успехи отбеляза Българското урологично дружество през изминалата 2020 г.?  

На първо място искам да кажа, че Европейската асоциация по урология, която припознава нашето дружество като добър партньор. На нашия национален конгрес, който се състоя през ноември 2020 г., се включи нейният председател проф. Крис Чапъл. Той изтъкна ролята на Българското дружество в исторически план, тъй като през 70-те години на 20 век то е било един от първите инициатори за създаването на Европейката асоциация. Това беше споменато от него и е голямо признание по повод нашия юбилей. Миналата година се навършиха 60 г. от създаването на Българското урологично дружество.   

Благодарение на съвместната работа с Европейската асоциация ние бяхме поканени да вземем участие в една програма, която започва сега, и в обучение за придобиване на хирургични умения. Тя е за уеднаквяване на хирургичните стандарти в урологията. Нашите членове не само ще се учат по тази програма, но  

български уролози ще обучават европейските си колеги 

Това е голямо признание за нашата работа и стандарта на урологията в България. Това е постижение, както на всички членове на дружеството ни, така и на личните контакти на ръководството. В личните контакти няма нищо лошо. Няма как в Европа да те познават, ако няма такива контакти. Ние много отдавна работим с Европейката секция по уротехнологии, където аз бях избран за член на борда по лапароскопска урология. Това е признание за цялата урология в България, защото няма “One men show”. В крайна сметка зад всеки един човек стои институция, стоят хора.  

Европейците много добре знаят какво работим и какво правим, идвали са в нашите клиники. В България провеждаме една от най-успешните обучителни програми. Става въпрос за курсовете, които провеждаме в Центъра по телемедицина в Плевен. Там за сравнително кратък период от време вече са обучени 106 уролога. Освен това ние сме единствената страна в Европа, която прави това по образователен гранд от фармацевтичната индустрия. Така то е абсолютно безплатно за членовете на дружеството.  

Всичко това се отчита от Европейската асоциация и води до тази покана за участие в обучителния проект за стандартизиране на хирургичните умения в урологията.

 
Под каква форма ще са обученията и кога ще започнат? 

В момента малко по-трудно се случват нещата заради коронавируса. Заради пандемията Европейския конгрес трябваше да се състои през юли 2020 г., но бе отменен. Сега ще се проведе виртуално. Разбира се, при хирургичните специалности обученията няма как да се състоят само виртуално. Трябва на живо да се създадат уменията.  

Все пак започва изготвяне на виртуална програма като първа стъпка в това обучение, в която ще има много голяма теоретична част. Интересното тук е, че няма как да се продължи към следващия модул, ако не си положил изпит за този. Така се гарантира качеството на обучението. Предстои този виртуален модул да бъде одобрен и пуснат по различните държави.  

След преминаването на първия модул, стигаме до втория, който е практически. Той е стандартизиран и отново при него ще има полагане на изпит. След това се преминава към третия, който ще е за по-напреднали. Той също ще завърши с изпит и издаване на сертификат. 

 
В какво направление на урологичната хирургия ще се изявят българските лектори?  

Основните направления са две. Първото е минимално инвазивната урология, която включва лапароскопска и роботизирана хирургия. Второто е енодскопска хирургия, която включва ендоскопски методи за лечение на простата и уролитиаза. 

Каква е съвместната работа на дружеството със Световната асоциация по урология? 

С тях имаме много добри контакти. Дружеството ни успя с образователен гранд да направи така, че да се заплати групово членския внос на 30 уролози. Получихме и лично послание от председателя на асоциацията Жан де ла Росет по време на последния ни конгрес. Тук също предстои включване на България в програма, но нещата са малко по-различни. Асоциацията е изключително насочена към обучение на място, в държави от т.нар. „трети свят“. Това е основно в Африка, където български уролози имат възможност да участват по тази програма като обручители.  

Много важно за нас е, че от две години установихме отлична колаборация с Обществото на роботизираните хирурзи в САЩ в лицето на проф. Пател, който е основател и председател на тази организация. Можем да кажем, че нашето дружество се появи на картата там, което е голямо признание. Като представител на дружеството, получих възможност да модерирам две хирургични сесии в Америка. Това е 

голямо признание за българската урология в САЩ 

В крайна сметка кой там е чувал за България в тази връзка? В Америка всичко в урологията е високо технологично, а качеството много високо.  

Нещо повече, по време на последния ни конгрес проф. Пател се включи на живо с операция, при която в рамките на час и половина имахме телемост между София и Орландо, Флорида. Това, което беше трогателно е, че конгресът ни съвпадна с американския Ден на Благодарността и проф. Пател отдели част от времето си по време на празника. Това говори достатъчно красноречиво, как ни възприемат изявени организации и техните ръководители. 

Какво предстои като проекти на Българското урологично дружество за тази година? 

И през тази година ще продължим  

обученията на лекари в Центъра по телемедицина в Плевен 

Те ще бъдат на живо. Ние трябва все пак да се допитаме до РЗИ Плевен, въпреки, че аз съм сондирал мнение с ректора на университета проф. Томов. Той казва, че няма проблем, защото групата е малка. Миналата година имахме пауза по тази програма и получихме множество запитвания и веднага се усети вакуума. Аз виждам все по-млади и непознати лица по конгреса, което ме радва. Тези хора трябва да се учат, така че програмата в Плевен продължава. Планираме това обучение да се състои в две фази. Единият път през май, а вторият през октомври. Ще видим дали май ще можем да го направим, заради пандемията, но мисля, че няма да има проблем. Въпрос на организация е.  

Какви са темите? 

Практическите обучения са същите, с осъвременяване на материала. Тематиката се разширява, защото се обновяват и данните, които постъпват по отношение на хирургичната техника. Има новости. 

Планирате ли провеждане на конгрес? 

Да, на 23-25 септември в Правец.  

В какви направления са новостите в урологията? 

Новостите в урологията са по отношение на няколко направления. Първо диагностиката на рака на простатата, който винаги е приоритет, защото е най-честото онкологично заболяване при мъжете. Там  

новото е т.нар. фюжън биопсия 

При нея имаме възможност да слеем образа от ядрено-магнитния резонанс с образа на ехографа, защото извършваме биопсията под ехографски контрол. Участъкът, който е съмнителен, може да се биопсира със сравнително голяма точност. В клиниката в Александровска болница разполагаме с най-съвременния апарат, който е модел от 2019 г. и с него успяваме със сравнително голяма точност да диагностицираме рано рака на простатата. Следва лечението, което в България доста центрове извършват – роботизираната простатектомия.  

Най-голямата новина от тази година е, че успяхме да се преборим за  

клинична пътека  - рак на простатната жлеза и рак на бъбрека 

Това означава, че пациентите няма да доплащат тези големи суми, каквито бяха досега. Естествено лечението с робота става много по-достъпно.  

Доволни ли сте от това, което НЗОК ще заплаща? 

Истината е, че не достига малко, но реално всеки ще може да си позволи тази операция. Това, което трябва да се доплати е минимално, примерно от порядъка на избор екип, което се доплаща така или иначе и за други операции. А не онази голяма сума от 6-7 хил. лв., която беше необходима, за да се закупят инструментите. В момента това се покрива от касата.  

Другата новост е в лазерните технологии в урологията, които се развиват със страхотна бързина. В един определен момент, казано на шега, ще почнем да ги сменяме толкова бързо, колкото го правим с телефоните си. В това няма нищо лошо. Лазерните технологии, които са основно насочени за разбиване на камъни и за простатната жлеза, действително достигат до такива висоти, които ни позволяват за много кратък болничен престой от един два дни пациентът да бъде излекуван. Тези технологии са навлезли в много центрове в страната, включително и в клиниката на Александровска болница.  

Има ли новости при диагностиката на рак на простата с туморни маркери? 

При туморните маркери търсенето на новости не престава. Простато-специфичния антиген не е отменен и си остава основен туморен маркер. Правят се, за да се избегнат ненужни операции и биопсии. Използват се, особено когато не е ясно дали това, което търсим е клинически значим карцином, включително и в България.  

Новост е и т.нар. течна биопсия,  

при която се взима кръв и се и прави генетичен анализ. Истината тук обаче е, че генетичният анализ все още не е одобрен така, че да се препоръча рутинно в практиката. Това изследване е и доста скъпо.  

Въпреки всички изследвания като туморни маркери, ядрено-магнитен резонанс, фюжън биопсия, ПЕТ-скенер със галий, диагнозата все още не може да бъде поставена без биопсия.  

Очаквам още новости в образната диагностика, защото тя се развива изключително бурно, както лазерите. Все по-често това, което ние намираме на ядрено-магнитен резонанс или на ПЕТ-скенер, ще се доближава до реалността. Най-вероятно един ден ще стане така, че само с образна диагностика ще можем със 100% сигурност да кажем, има ли тумор и какъв вид е.  

Какви са новостите в урологичната хирургия? 

Основно тук се набляга на рафиниране на хирургичната техника. Примерно за рака на простатата от една-две години се прави  

изпълнение на тази роботизирана операция през един единствен отвор под пъпа 

Казва се single port. В момента рутинното е през пет или шест дупчици, през които влизат инструментите. Този единствен отвор е около два сантиметра и през него влизат камерата, ножичката и пинсетата. Тези инструменти могат да се огъват в различни посоки. Те са флексибилни, включително и камерата, което позволява още по минимално инвазивно да бъде извършено оперативното лечение. Прави се не само при простата, а при карцином на бъбрека и дори рак на пикочния мехур.  

Между другото проф. Пател точно това демонстрира на нашия конгрес. Простатектомия със single port. Това е много положително и за пациента, защото постоперативната болка е минимална. Вместо пет отвора има само един.  

Кога може да бъде въведено това и у нас? 

Необходимо е да мине време в световен мащаб, да се наберат случаи, да се оцени дали  функционалните и онкологичните резултати са добри. Според мен този опит ще бъде набран до 1-2 години и ще може да се излезе със становище дали single port оперативното лечение е абсолютно идентично с мултипорт терапията или е дори по-добро. 

Сигурен съм, че ще дойде и в България в рамките на 5-6 години. Тук и цената има значение, защото инструментите са по-скъпи.