Конкретни мотивиращи послания към различните групи пушачи вместо общ призив НЕ ПУШЕТЕ ще дадат резултати,  твърди известният пулмолог

Д-р Симидчиев, като един от най-опитните български пулмолози каква оценка давате на системата борба с рака на белия дроб у нас?

Ракът на белия дроб е огромен проблем за България - всеки ден около 11 души у нас се разболяват. Един на всеки 15 мъже и една на всеки 17 жени имат такава диагноза.  При жените е малко по-рядко, защото те сравнително отскоро започнаха да пушат в исторически план,  но вече компенсират количествено.  След 10-15 г. ракът на белия дроб при тях ще започне да изпреварва този при мъжете. Проблемът е, че ракът на белия дроб е един от най-смърнотосните и засяга хора в доста активна фаза на живота -50-60-годишни, които имат значителен опит и биха могли да допринесат още доста за обществото. 

В масовия случай белодробният карцином у нас се хваща доста късно

Проблемът е, че по-малко от 10% се откриват в ранен  стадий, когато преживяемостта би могла да е над 50%. В онкологията за преживяемост говорим, когато имаме повече от 5 г. след поставяне на диагнозата. Повечето от хората се откриват в късните стадии, когато 5-годишната преживяемост е по-малка от 5%.  Т.е. един от 20 от откритите раково болни преживяват повече от 5 г. и причината за това е късното откриване, защото нямаме някакъв системен процес, по който да можем да идентифицираме хората в по-ранен етап. Единственото, с което разполагаме, е нискодозавата компютъртомография, която  се прави на хора в напреднала възраст – над 45-50 г., които са имали дълга експозиция на цигарен дим и при които са установени изменения, подозрителни за рак.  Ключовото ми  послание е, че имаме спешна и растяща нужда от подобряване на ранната диагностика.

Като председател на здравната комисия в 44-ото НС успяхте от кухнята да видите проблемите  в системата на здравеопазването.  Кои бихте посочили като най-сериозни с оглед на контрола на рака?

Срещнах се с много хора от професионалното съсловие – съсловни, болнични и извънболнични организации. И наистина се убедих, че имаме огромен системен проблем в организацията на здравеопазването. Надявам се с общи усилия да започнем да го разрешаваме, защото трябва да има много повече консенсус, колаборация и профилактична насоченост. Не става дума само за онкологията, а за всички заболявания. При липса на достатъчно пари, а България е сред държавите, които отделят сравнително малко пари от БВП за здравеопазване, не можем да създадем ефективна организация, ако насочваме усилията си към късните усложнения вместо към профилактиката.  Системата няма как да издържи. 

Трябва да имаме ефективни програми за борба с тютюневия дим,

защото това е най-лесно предотвратимият фактор, който освен  белодробния рак отключва още множество заболявания. Редом със замърсяването на въздуха той е предпоставка за 60% от всички заболявания въобще. Макар и не толкова смъртоносни, някои от тях са много по-мъчителни заболявания – напр. ХОББ, който карат вади от строя болния за дълго време.

Не са ли достатъчно ефективни мерките за борба срещу тютюневия дим? Въведоха се серия системни ограничения. Защо той продължава да бъде водещ фактор?

Защото това е един ужасно печеливш бизнес. Тази индустрия е на първо място според някои изследвания, защото разпространява никотин, предизвикващ  физиологична и психологическа зависимост. И съответно клиентите на този продукт са доста устойчиви на всякакъв вид антимерки.  Когато се коментират програми в тази посока, най-добър ефект би имало намаляването на експозицията на тютюнев дим при децата и подрастващите. Възрастните са вече зависими и трудно се повлияват.  Има смисъл да се вземат най-сериозни мерки срещу зарибяване на децата в училищата.  А в тази област точно не съм видял ефективни действия.  Да, наистина, институционалните мерки, свързани с прилагането на международно законодателство, ги изпълняваме като част от ЕС, но нищо повече. Има ефективни програми, които биха могли да вървят в праймтайма на телевизията, филмите със пушещи хора в рекламите следва да бъдат ограничавани. Твърдението, че това развива сюжета, е несъстоятелно, защото то верифицира поведението  на пушачите. Подходът трябва да е аналогичен, както спрямо другите зависимости. Никой не рекламира алкохолици и тежки наркомани, а тютюнопушенето се рекламира, въпреки че е токсикомания като останалите.

Как си представяте един работещ национален план за контрол на рака?

Планът трябва да се вземе като макет от Европа, но е логично да се адаптира към националните ни характеристики. Чисто характерологичните, културологичните, социалните,  финансовите особености на нашата страна, трябва да се вземат предвид, за да се получи един реално работещ план. Важно е да има ясни критерии и параметри, които показват дали отделните му части работят. Работещите трябва да се финансират повече, а неработещите  - да отпадат . Така планът ще стане жив документ, който гарантира ефективност.  Ключов параметър за мен би бил намаляване на честотата на тютюнопушене сред подрастващите – 13-18 г. Това е дългосрочна, стратегическа инвестиция в здравето на бъдещето ни с хоризонт от 10-15 г. напред.

Може ли да дадете пример за европейска мярка, която е дала резултат?

Имам една любима кампания към учениците в горните гласове  от 70-те-80-те години на ХХ век, защото беше обвързана с основните нужди на подрастващите. Нейният слоган бе: Да се целуваш с пушач е все едно да  ближеш пепелник. Гледната точка на авторите на тази кампания бе, че основното нещо, вълнуващо младежите между 9-и и 12-и клас, е общуването с другия пол. Любовта е компонент, достатъчно силен, за да може да контрабалансира зависимостта.  Ако се изгради системно негативно отношение към тютюнопушенето в тази възрастова група и го направи социално неприемливо, това ще може може да да бъде измерено като резултат накрая. Затова апелирам към ясни мерки с конкретни измерители.

Борбата не може да е с послание НЕ ПУШЕТЕ. Тя трябва да е адекватна  на нуждите на съответните тартегни групи,

а те са различни. Например жените, които пушат, се вълнуват от вида на кожата, от миризмата на човек, който пуши, от темата за килограмите, които се опасяват да не качат, ако спрат. При мъжете е различно. Има пушачи от стрес, по навик, за удоволствие. Към всеки трябва да има конкретизирани послания. Не е толкова сложно. И е важно да започнем сега, защото пандемията със сигурност увеличи честотата на тютюнопушенето.  Затворени въщи, притеснени от загубата на работа, на близки, хората отново посегнаха към цигарите с надеждата и илюзията , че така ще се ускопоят.

Доста се коментира ролята на пациентските организации. Споделяте ли мненията, че те не са достатъчно ангажирани с контрола на онкозаболяванията като цяло?

В това може и да има известна истина,  но си има обяснение. Когато човек стане пациент, обикновено вече е твърде късно за профилактика.  Тогава на преден план излизат  скъпоструващото лечение или скъпоструващата диагностика и естествено е пациентите да бъдат фокусирани там, където е основната им нужда за преживяемостта. Но за да се реши проблемът в национален мащаб, трябва да започнем с т.нар. експозиционна профилактика – с ограничаване на факторите, които биха могли да доведат до рак на белия дроб – замърсяването на въздуха и тютюнопушенето. Ако можем да контролираме добре тези фактори, ние ще имаме много по-ниска честота и тогава и средствата ще стигат. В този смисъл  т.нар. umrella организации, които обединяват повече пациентски групи, имат по-широко поле на действие. Те могат да работят и за профилактиката. Лечението е по-скъпата и по-неефективната част. Затова трябва да се влага много повече енергия и ресурс в профилактиката и откриването на заболяванията.

BG-NON-00230