Съхраняване на неврологичните функции при мозъчната хирургия бе тема на презентацията на проф. Венелин Герганов, неврохирург, който над 16 г. работи в Германия, но през последните 3 г. прекарва половината от времето си с български пациенти в “Пирогов”. В момента е старши лекар (Leitender Oberarzt) в International  Neuroscience Institute в Хановер, Германия (директор проф. М. Самии) и професор към Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ "Н.И. Пирогов". Провежда субспециализации в областта на хирургията на черепната основа, невроендоскопия, минимално-инвазивна и образно-ръководена неврохирургия (невронавигация), както и по гръбначна/спинална хирургия във Vienna, Австрия, в Германия и в САЩ. С презентацията му може да се запознаете в прикачения по-долу файл.

Проф. Герганов, има ли нови технологии, които се въвеждат в неврохирургията през последните години?

През последните десетилетия неврохирургията направи качествен скок. Целта на лечението се трансформира от съхраняване или удължаване живота на пациента до съхраняване на функцията на мозъка и дори стимулиране на възстановяването на изгубени функции. Тази промяна е основана преди всичко на познания за структурата, функцията на мозъка. Разбира се, свързана е и с технологичния напредък. Неврохирургията става все по-зависима от новите технологии, които обаче са изключително скъпи и изискват все по-голям финансов ресурс. За щастие някои от тях вече са достъпни и в България. Изоставането на страната ни от последните десетилетия започна да се компенсира.

Бихте ли посочили някои от тези новости?  

Някои от тях са свързани със създаването на методи за определяне на функционалността на мозъка преди операцията, както и с интегриране на тази информация по време на операция. индивидиуализирано на всеки болен се прави brain mapping. Методите за невронавигация предполагат включване на тази информация и използването й за целите на конкретната операция.

Друга интересна новост са интраоперативните изобразителни методи. Те позволяват да се види в динамика, какво се случва по време на операция.

Уменията на неврохирурга ли са по-важни за успеха на операцията или технологиите?

Използването на технологии предполага човек, който знае и може да ги използва по предназначение. Двете неща се допълват. Има какво да се развива още в България, неврохирургията е изключително динамична специалност. Трябва да се каже обаче, че и на Запад не всяка клиника разполага с най-новите технологии, има ги само в големи лечебни заведения. Може би това трябва да се направи и у нас - да се изградят малко, но свръх специализирани центрове, а не разпиляване на ресурса. 

Диагнозите, с които се сблъсквате у нас, по-различни ли са от тези в Германия?

Патологията у нас и на Запад е еднаква, преди имаше по-голяма разлика, защото тук по-късно се поставяше диагнозата. Процесите, туморите бяха по-напреднали. Сега вече има на много места има достъпна диагностична база и те се откриват рано. Различен е социалният аспект, но болестите са едни и същи. 

Винаги ли предлагате операция при тумори?

Има ситуации, при които операцията не е най-доброто решение. Препоръката за лечение предполага анализиране на различни фактори при пациента. Една и съща диагноза, един и същи тумор, с един и същ размер при различни хора може да налага различно решение - веднъж оперативно, друг път - неоперативно.

Големите надежди са свързани с образните методи, които стават все по надеждни. Образната диагностика е все още в пелени, но дава възможност да се избегне биопсията. 

Какви операции правите в България?

Оперирам не само тумори, но и заболявания на главния мозък, гръбначни операции - целия спектър на неврохирургията. 

Има ли нещо в лечението, което има какво да се подобри в България?   

Лечението принципно е достъпно и част от основните лекарства след операция се реимбурсират от касата, както и лъчетерапията. Проблемът в България е по-скоро организационен. Много често се прекъсва връзката между отделните звена,  не само пространствено, но и логистично. Болният се препраща от едно на друго, на трето място и много често се пропускат някои неща. Въпросът е да се създаде по-стройна и последователна система за всеки пациент. 

Как са организирани нещата в Германия? Как различните звена, през които минава пациентът, обменят информация? 

Обикновено всичко е обединено в една пространствена структура или структури, които си взаимодействат. Всеки пациент се изпраща на конкретно място и има по-голяма отговорност на лекарите, които комуникират помежду си и препредават информацията. 

Много млади лекари търсят реализация в чужбина. Каква е Вашата лична мотивация да се върнете и да работите в България? 

Заминаването не е еднопосочен процес. Отивайки в чужбина, не значи, че няма да се върнат. Това се случи и с мен. Аз съм вече 16-17 г. в Германия, но последните три години реших да прекарвам част от времето си в България - страната, която ме е изградила като човек и специалист. 

Това ваше лично решение ли беше или покана?

Мое лично решение, поканата дойде след като взех решението.

Пътят за специализация у нас е много усложнен. Как е организиран пътят на лекаря в Германия?

За да специализират в Германия, младите лекари трябва да бъдат назначени - така те получават заплата и дават дежурства. На най-ниското стъпало в йерархията са, но получават заплащане от болницата, където работят. Средствата са достатъчни за един нормален живот и така те могат да се фокусират върху самата специализация. Няма държавна бройка, всяка болница сама решава, от колко специализанти има нужда. В Германия има голям дефицит на медицински кадри и местата са повече от желаещите. Нерядко се запълват с хора от третия свят. За българите вече е много по-лесно там от преди, но трябва да се знае езика. Реално голяма част от младите кадри идват от Азия или Африка. 

Трудното е да се мотивират младите хора да изберат професионалния път на лекар. Медицината, особено хирургичните специалности, изискват огромна мотивация и жертване, да имаш търпение и да чакаш резултатите от труда си с десетилетия. Младите търсят по-бърза обратна връзка и реализация. Ако трябва да учат още дълги години след висшето си образования, за да станат добри специалисти, това не е приемливо за тях. 

Какви са възможностите на мозъка да се възстановява дори след тежки заболявания?

Това е много интересна тема, свързана с неврорехабилитацията. Става дума за стимулиране възстановяването на мозъка, увреден след травма, тумор или друго. Напредъкът е много съществен, като вече има методи за стимулиране на възстановяването с електрически и магнитни полета. Предпоставката е да се знае, коя област на мозъка отговаря за дадена функция. Това се открива с функционални  образни изследвания.  Вече се говори за стимулиране на мозъчната пластичност - ново интересно свойство на мозъка. Преди смятахме, че мозъкът е статична структура, а вече знаем, че той е динамичен, че може вътрешно да се реорганизира, за да търси решение на проблемите си. Ако можем да задвижим този процес, това отваря една огромна врата за възстановяването. Да припомня, че инсулти и травми на мозъка засягат големи групи от населението.

Приложимо ли е това разбиране при различните тумори?

Разбира се, че може да има възстановяване при туморите. При доброкачествените може да се постигне пълно излекуване. Означава наистина не само липса на рецидив, но и добро качество на живот. 

По отношение на злокачествените в момента текат 35-40 проучвания в напреднал етап. Имунотерапията е един от вариантите, но нито един от тях не е доказал своята дългосрочна активност. Преди десетина години имаше опити да се правят ваксини със собствени клетки, но тази тенденция вече е поизоставена. 

Има ли все още много българи, които ходят за лечение в чужбина?

Със сигурност има хора, които ходят навън - най-често в Турция, Германия, дори Америка. Това че е чужбина, не значи че автоматично ще получат по-добро лечение от тук. У нас вече има почти всичко. Причината да ходят масово в Турция е заради цялостното отношение към тях, заради обслужването. Заради усещането, че пациентът е в центъра на усилието на лекарите. Нещо, което понякога се губи у нас. 

Учат ли медиците в Германия как да комуникират с пациента?

Това не се учи като отделен предмет, но се предава още на студентите от преподавателите, то е част от културата на общуване, народопсихологията. Начинът на общуване на улицата, дори в супермаркета се отразява и на диалога лекар - пациент.

В Германия пациентите повече говорят с лекуващите, защото повечето искат да вземат решение за начина, по който ще ги лекуват. В България хората не искат сами да правят избор, предпочитат да делегират това на някой друг. 

Автор Илияна Ангелова