КАК МОЖЕ "БЪРЗА ПОМОЩ" ДА СТАНЕ И   НЕОТЛОЖНА ?                        

Доц.В.Манев-клиничен имунолог

Поздравления по повод иницираната ДИСКУСИЯ в Credo web по  ПРОБЛЕМИТЕ в „Бързата помощ” по  зададените аспекти от Министерството на здравеопазването/МЗ/ , а именно: ”Има ли място в системата”неотложната помощ „и как според вас трябва да бъде организирана ?”„                                                                                       

Бих искал да се спра конкретно за състоянието в гр.София , как би могло  да се промени към по-добро? Първо трябва да се признае истината, която се знае, че „Бързата помощ” отдавна не е бърза за нуждаещите се в голяма София . Има очевидно причини да не се решават с десетилетия неотложни и жизнено важни въпроси за живота и здравето на хората и не само в гр. София

Нужни са незабавни организационни и структурни промени за„Бърза помощ„ при въвеждане на ешалонирана евакуация на болните и ранените при запазване на централизирано управление и въвеждане на „Неотложна помощ” „.Същата следва да осигури  достигане на лекар до болния с пожизнени показания до 10-тата минута при застрашени основни жизнени функции.Само лекар може да определя степента на спешност или неотложност респ.транспорт по жизнени показания.

За лекарите в спешната помощ е нужна мотивация, да знаят предварително по закон ,етапно ,ежегодно , при покриване на какви критерии за квалификация ще се покачва месечното им възнаграждение така,че до 2 години да могат да достигнат таван от 4000 лв. за лекар и 2 ооо лв за мед.сестра.Ежегодно е нужен контрол и повишаване нивото на квалификация.  Как може да стане това ?           

През последните 20-30 години жителите на град София се удвоиха като се има предвид и приходящите.При съществуващата организация в условията на близо 2 милионна София и усилен трафик, лекарските екипи на „Бързата помощ” дори и да се удвоят и утроят, за което няма финансови средства, няма да могат да стигнат до болния до 10-та минута. Понастоящем „Бързата помощ” пристига на практика за около 30 мин до 60-мин Знае се ,че ако до десетата минута се окаже адекватна медицинска помощ и се направят нужните животоспасяващи манипулации  има шансове за болния , дори когато е спряло дишането или  сърцето. След 10-тата минута дори и да се възстановят основните жизнени функции с голяма вероятност да са настъпили необратими увреждания в централната нервна система.                                  

Как „Бързата помощ” би могла да изпълнява предназначението си съгласно съвременните изисквания на медицинските норми в условията на големия гр. София и могже ли да стане и неотложна ? Може ли да се извършват 2-3 пъти повече  курсове за оказване на първа лекарска помощ и довеждане на болния до специализирана болнична помощ? Отговорът е да може, ако вместо да се удвояват и утрояват лекарските екипи в „Бързата помощ „ за каквото държавата явно няма от десетилетия такива финансови средства, то при запазване на централното управление с централния диспечерски пункт на ”Бърза помощ „ да се въведе в гр.София:  1.Районирана„Неотложна помощ „ към поне 5/ПЕТ / ГОЛЕМИ БОЛНИЦИ, съответно за обезпечаване петте зони в гр.София: Център,София-Север,Юг,Изток и Запад.Същите следва да са със собствен съвременен транспорт , пълно оборудване и екипи. В 1/един /екип следва да има лекар, /преминал обучение и придобота специалност по спешна медицина/, двама парамедици с медицинска подготовка по спешна медицина с добра физика за изпълняване ои на  носачески функции за носилката.

Защо така ?

Лекари преминали курс по организация и тактика на медицинската служба /ОТМС/ на БА , знаят добре,че има основополагащ принцип валиден за медицинското осигуряване във военно време. Той се казва „Евакуация на болните „към себе си”.Това означава осъществяване на транспорта на болния до болнично заведение или военно-полевата болница при регламентирани предварителни точни разчети за евакуацията за определено време в зависимост от разстоянието и ландшафта. При равнинна местност се прави разчет да се изминат 3-5 км. за около 10 минути, а ако местността е планинска ,съответно разчетите за 10 минути е да се изминат до 2 км. В противен случай, ако се удължи времето за транспорт на болния може да настъпят необратими промени. Този принцип за евакуация „към себе си” е доказал ефективността си във военно време и няма обективна причина да не се прилага успешно в мирно време в условията на големия град като голяма София .Условията са сравними  с тази разлика, че не сме във война и не падат бомби. Какво би означавало приложението на принципа за евакуация на ранените и болните „към себе си”, ако се приложи за условията на гр. София, където има много повече от 60 болници ? Ако се направи координатна система ,то в обособените минимум пет зони:София-Център, София-Север, София-Юг, София-Изток и София-Запад.,то във всяка от тях на територията им попадат най-малко 5-10 болници. Почти във всяка от тези болници има „Спешно отделение”. Без да е голям организационен или финансов проблем , следва веднага да има в София и да се въведе „Неотложна помощ” , поне в 5/пет/ „Спешни отделения” на тези болници със най-съвременно оборудване, адекватен щат , собствен транспорт и адекватно почасово заплащане , без да отстъпват по нищо от спешните отделения и клиники в страните от цивилизована Европа.                                                   

Какво следва да се направи?

1.При запазване централизираното управление на „Бърза помощ „ със централен диспечерски пункт за управление и контрол , към предварително определените налични 5-10 болници ,следва да има най-съвременни „Спешни отделения” в 5-те обособени зони на  гр.София /Изток, Запад , Север ,зона „ЦЕНТЪР” и зона Юг/ .Би могло като вариант да се дислоцират за всичките 5 зони х 2 екипа на „Спешна помощ” ако към тези спешни отделения на болниците не са окомплектовани вече със собствени екипи, ,апаратура и собствен транспорт. При въвеждане на този принцип за евакуацията на ранените и болните, то при наличните 5-10 болници за всяка от 5-те зони ще може да се постига реална евакуация на болните до 10-тата минута .Така в гр. София ще може да има адекватна на предназначението си „Бърза помощ” и  „Неотложна помощ „.                                                                                                           

 2.Следва да се преформулира предмета и задачата на Центъра за ръководство на „Бързата помощ”. При постъпване на сигнал за произшествие или за болен нуждаещ се от спешна медицинска помощ, диспечерите в нея за броени секунди  трябва да изчислят по координатната система и посочат от коя е най-близката болница, респ. от коя зона да тръгне линейка с лекарския екип, за да стигне до 10-та минута .Тогава евакуацията на болния „към себе си” в големия град е възможна.При такава организация на евакуацията на болните екипите на бързата помощ ще могат да осъществяват 2-3 пъти повече курсове, респ. ще обслужват 2-3 пъти повече болни. Така  ще намалее необходимостта да се увеличава броя на екипите или да се командироват такива от болниците, ще се увеличи 2-3 пъти ефективността на работата за единица време. Тогава следва и да се удвоят заплатите на висококвалифицирания труд на лекарите в спешните екипи и въведе почасово залащане. Важен е също въпроса каква е системата и нормативната база за контрол, проверка и поддържане специфичната квалификация,как се осигурява сега професионално развитието и мотивацията на тези лекари , има ли системност за проверка, контрол и професионална преподготовка на тези кадри ? Има ли ги ?                                        

 Доц. д-р В. Манев /Носител на приза „ Изобретател на 2016 „ с три патента за имунотерапия на рака, Първа диплома у нас по специалността имунология