Публикация
Когнитивни увреждания месеци след тежък COVID-19
Пациентите, прекарали тежко ковид-инфекция, могат да развият амнезия и дисекзекутивен синдром с невропсихиатрични прояви. Това отбелязват в свое изследване учени от Регионалната университетска болница в Малага, Испания. То е публикувано през март тази година в сп. „Nature”.
В проучванията са включени 152 пациенти между 90 и 120 дни след изписването им от болница. Всички те са подложени на подробни изследвания на когнитивните функции, както и на плазмено определяне на провъзпалителни, невротрофични фактори и неврофиламенти с леки вериги (NFL).
Резултатите от изследването очертават няколко проблема:
- На първо място е увреждането на епизодичната памет. Учените напомнят, че това се наблюдава и при други невровъзпалителни процеси с вирусен произход, каквито са например свързаните с HIV неврокогнитивни разстройства (HANDs).
- Открито е също така умерено увреждане на глобалното познание и визуално-пространствените функции.
- Наблюдават се и проблеми с изпълнителните функции, като това е свързано с по-голямо увреждане в амигдалата, хипокампуса, парахипокампалната област и фронталния лоб - области, пряко свързани с паметта и изпълнителните функции.
- Посочва се също нарушение на вниманието, ориентацията и номинацията, които обикновено се описват при пациенти с възпалителни енцефалопатии.
- Открити са увреждания, свързани с депресия и тревожност.
Анализът на циркулиращи хемокини и растежни фактори предполага, че 3 месеца след изписването пациентите с COVID-19
имат персистиращо невровъзпалително състояние.
Това активиране изглежда се дължи само на инфекцията от SARS-Cov-2 и не е свързано с възрастово когнитивно увреждане. Причината е, че пациентите с лекото когнитивно увреждане, които не са инфектирани, показват ясно различен набор от плазмени хемокинови концентрации.
В допълнение, се наблюдава обратна корелация между нивата на NFL и компонентите, свързани с измерването на епизодичната памет (Rho = − 0,310; p = 0,018), глобалното познание (Rho = − 0,297; p = 0,024) и изпълнителните функции (Rho = − 0,417; p = 0,001). Учените напомнят, че NFL са маркери за невронно разрушаване и плазмените им нива могат да бъдат стабилен биомаркер за този синдром.
Наблюдава се когнитивен спад, присъстващ при някои заболявания с голям съдов компонент. Това подсилва учените, че пост-ковид неврологичният синдром е тясно свързан с
типичното съдово увреждане в следствие на COVID-19.
В заключение, учените отбелязват, че постковид синдромът е отделно състояние, което продължава най-малко 12 седмици след преодоляване на острата фаза на тежка SARS-CoV-2 инфекция.
Според изследователите субакутното неврологично увреждане при тежък COVID-19 може да се определи като глобално церебрално състояние в спектъра на лекото когнитивно увреждане, характеризиращо се с преобладаващо влошаване на паметта (особено епизодичната и работната памет), изпълнителните функции, вниманието и невропсихиатричното увреждане.
Учените обаче отчитат, че в хода на пандемията общото население е било подложено на стресови фактори, произтичащи от социалните и икономически въздействия на вируса. Ето защо е трудно да се отдели действителния принос на биологичните фактори, от други фактори на околната среда.
Цялото изследване можете да видите тук.
По публикацията работи Бойко Бонев
Коментари