Случаите на алергичен ринит се увеличават в световен мащаб на фона на продължаващата дискусия в медицинските среди за възможните причини. Основните заподозрени са: нарастващо замърсяване на въздуха, фактори на вътрешната среда, подобрени хигиенни практики, генетика, географско местоположение или всички тези фактори, взети заедно. ⁽¹⁾

Три скорошни европейски проучвания подкрепят хипотезата, че увеличеното замърсяване на въздуха има принос за увеличаване на алергичния ринит. Като основни причини се сочат повишените концентрации на серен диоксид (SO2), озон (O3) и въглероден оксид (CO). ⁽²⁾

В първото проучване изследователи от Royal Free and University College Medical School в Лондон установили, че повишената експозиция на SO2 при деца е свързана с 24,5% увеличение на посещенията в кабинета за алергичен ринит, докато увеличеното излагане на озон е свързано с 37,6% увеличение ^{(Am J Epidemiol. 2001;153(7):704-714).}

Второто проучване обхваща 20 455 деца в Испания и установява, че средните годишни концентрации на СO се свързват с осезаемо по-високо разпространение на тежка астма, ринит и риноконюнктивит ^{(Arch Bronconeumol. 2009;45(5):224-229)}. Въглеродният оксид се асоциира с по-висока честота на ринит, риноконюнктивит и екзема. Авторите заключават, че данните установяват ясна връзка между замърсителите и влошаващите се алергични заболявания при децата.

В третото проучване излагането на озон причинява разрушаване на епитела и се увеличава пропускливостта, притокът на възпалителни клетки, пролиферативни и секреторни реакции в носния епител ^{(J Toxicol Environ Health B Crit Rev. 2003;6(5):521-568).}

Патофизиология на алергичния ринит

Алергичният ринит е вид възпалително заболяване на носната лигавица, което се предизвиква от излагане на алерген като цветен прашец, прах или животинска козина. Патофизиологията на алергичния ринит е сложна и включва множество механизми на имунна активация и възпалителна реакция.

Когато алерген навлезе в носната кухина, той се разпознава от имунната система като чужд нашественик и задейства освобождаването на вид антитяло, наречено имуноглобулин Е (IgE). IgE се свързва със специализирани имунни клетки, наречени мастоцити и базофили, които се намират в носната лигавица, както и в други тъкани в тялото. Това кара мастните клетки и базофилите да освобождават различни медиатори като хистамин, левкотриени и цитокини, които инициират алергичния отговор.

Хистаминът, един от най-известните медиатори, причинява вазодилатация и повишена пропускливост на кръвоносните съдове в носната лигавица, което води до оток и конгестия. Стимулира също и нервните окончания, причинявайки сърбеж, кихане и ринорея (секреция от носа). Левкотриените, от друга страна, причиняват свиване на гладката мускулатура и секреция на слуз, което води до допълнително запушване на носните проходи.

В допълнение, освобождаването на цитокини, като интерлевкин-4 (IL-4), интерлевкин-5 (IL-5) и интерлевкин-13 (IL-13), от активирани имунни клетки, играе ключова роля в хроничното възпаление, наблюдавано при алергичен ринит. Тези цитокини активират други имунни клетки  като еозинофили, които освобождават повече възпалителни медиатори и причиняват увреждане на тъканите.

С течение на времето многократното излагане на алергени може да доведе до структурни промени в носната лигавица, включително повишена васкуларност, удебеляване на базалната мембрана и инфилтрация на имунните клетки. Тези промени допълнително допринасят за хроничното възпаление и симптомите на алергичен ринит.

Лечение на сезонен алергичен ринит

За лечението на сезонен алергичен ринит най-често се прилагат следните класове лекарства: орални и назални антихистамини и деконгестанти; интраназални кортикостероиди, стабилизатори на мастни клетки (кромолин) и антихолинергици (ипратропиум); перорални левкотриен рецепторни антагонисти (монтелукаст); и назален физиологичен разтвор. ⁽³⁾

Проучването Flute сравнява ефективността на комбинацията Лоратадин-Псевдоефедрин и спрей за нос с Флутиказон при алергичен ринит.

Запушването на носа се признава и от пациенти, и от лекари като един от най-обременяващите симптоми при пациенти с алергичен ринит.  В проучването Flute са включени общо 82 пациенти със SAR с документирана чувствителност към полени от амброзия. Те са рандомизирани в това едноцентрово, двойно сляпо, плацебо-контролирано, кръстосано проучване за оценка на обективния въздушен поток в носа. ⁽⁴⁾

Приложените лекарствени средства в проучването са:

•  лоратадин/псевдоефедрин;
•  таблетка плацебо;
•  спрей за нос с флутиказон пропионат;
•  спрей с плацебо;

Участниците са здрави пациенти на възраст от 18 до 65 г. с минимум 2-годишна анамнеза на сезонен алергичен ринит и документирана положителна реакция при тест с убождане на кожата към обикновена амброзия. Възможност за многократна и надеждна употреба на уред за измерване на PNIF, с постигане на измерване на PNIF ≥60 l/min при скрининга.

Първичната крайна точка е процентна промяна на PNIF от изходното ниво преди доза до четири часа (240 минути) след първата доза лоратадин/таблетка PSE в сравнение с плацебо.

Вторичната крайна точка е процентна промяна на PNIF от изходното ниво преди доза до четири часа (240 минути) след първата доза лоратадин/таблетка PSE в сравнение със спрей за нос с флутиказон пропионат.

PNIF е бил оценен 4 часа след експозиция на полен в единица за експозиция на околната среда (EEU). Този показател измерва максималното количество въздух, което дадено лице може да вдиша през носа за единица време. Осъществява се чрез уред за измерване на PNIF, който се състои от маска за лице и прикрепен към нея уред за измерване на въздушния поток.

Проучването показва, че комбинацията лоратадин/псевдоефедрин осигурява с 30 % повече въздушен поток в носа през първия час.

Лоратадин/псевдоефедрин осигурява подобрение на въздушния поток в носа поне 2 пъти повече, отколкото спрей за нос с флутиказон през първия час. Средната процентна промяна на PNIF е значително по-голяма при лоратадин/псевдоефедрин спрямо спрей за нос с флутиказон пропионат или плацебо през периода на проучването. В допълнение лоратадин/псевдоефедрин показва много добра поносимост в проучването.

Какво представлява Клариназе^® и за какво се използва

Клариназе^® съдържа комбинация от две лекарства, антихистамин (лоратадин) и деконгестант (псевдоефедрин). Продуктът е показан за облекчаване на симптоми, свързани със сезонен алергичен ринит (сенна хрема), като кихане, сърбеж или секреция от носа, сърбеж и сълзене на очите, придружени от запушване на носа.

Наличието на псевдоефедрин предполага повишено внимание при пациенти, които приемат лекарствени продукти за сърдечни заболявания или високо кръвно налягане. Допълнителни консултации се препоръчват и ако пациентите са с глаукома, смущения в уринирането, блокада на пикочните пътища, прекарали са инсулт или имат хиперфункция на щитовидната жлеза. Пълният списък на възможните лекарствени взаимодействия се съдържа в листовката.

Лекарствен продукт продукт без лекарско предписание за възрастни и деца над 12 години. Съдържа лоратадин и псевдоефедринов сулфат. Дата на актуализация на текста: 07/2021

Байер България ЕООД, ул. “Резбарска” 5, 1510 София, България, тел.: 02/ 42 47 280.

СН-20230320-95

IAL-16496/11.04.2023

^{1.     Pawankar World Allergy Organization Journal 2014, 7:12 http://www.waojournal.org/content/7/1/12 - Allergic diseases and asthma: a global public health concern and a call to action Ruby Pawankar}

^{2.     Upward Trend: What’s to account for the increased prevalence of allergic rhinitis? by Cornelia Kean • March 1, 2010}

^{3.     Treatments for Seasonal Allergic Rhinitis Prepared for: Agency for Healthcare Research and Quality U.S. Department of Health and Human Services 540 Gaither Road Rockville, MD 20850 www.ahrq.gov Contract No. 290-2007-10058-I}

^{4.     Comparative Nasal Airflow with Loratadine-Pseudoephedrine and Fluticasone Nasal Spray for Allergic Rhinitis. Annals of Allergy, Asthma & Immunology (DOI:https://doi.org/10.1016/j.anai.2021.05.001)}