През тази есен ще започне провеждането на обучения за общопрактикуващи лекари, какво да правят, ако при тях дойде пациент с вирусен хепатит С или В. Това обяви по време на пресконференция днес в УМБАЛ "Св. Иван Рилкси" зам.- министърът на здравеопазването доц. д-р Михаил Околийски. Мярката е заложена в Националната програма за контрол и превенция на вирусните хепатити. Това е само една от стъпките за намаляване на заболеваемостта, предвидени в документа.

Доц. Околийски посочи, че цел на програмата е

до 2025 г. случаите на хепатит С и В да бъдат редуцирани с 45%

а през 2030 г. – с 90%. Цели се също така намаляване на смъртността с 30% до 2025 г. и 60% през 2030 г. Като изключително важно той посочи добрия имунизационен обхват при децата. Ето защо от МЗ искат да постигнат 95% обхват на третия прием на ваксина срещу хепатит В.

Председателят на Българското дружество по гастроентерология проф. Красимир Антонов заяви, че въпросните обучения са коментирани с ръководството на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Идеята не е джипитата да учат факти за хепатита, а да има добър регламент, как да действат и каква информация да предоставят на пациентите си. Сериозен проблем е липсата на ясен алгоритъм за насочване на пациентите към специализираните клиники. Според него в момента има пропуски в процедурите за диагностика и насочване на лечение, които трябва да се променят. Той даде за пример назначаването на излишни изследвания за хепатит В, както и забавянето на достъпа до лечение, след поставяне на диагноза.

Проф. Антонов уточни, че това става най-вече по вина на НЗОК, която има някои неадекватни изисквания. Такова е например 6-месечното проследяване на инфектираните с хепатит С без тежко увреждане на черния дроб. Проф. Антонов бе категоричен, че

това не е медицински издържан критерий

и прилагането му води до влошаване на състоянието на пациентите и прилагането на адекватно лечение. Той също така посочи, че не е необходимо да се прави чернодробна биопсия при хора с хепатит В, тъй като тя може да бъде заменена с неивазивна еластография.  

Междувременно

анкета сред 407 общопрактикуващи лекари

проведена от Сдружение „ХепАктив“ показва, че при някои джипита има неразбиране какво да се прави при пациент с вирусен хепатит. Около 21% от анкетираните са посочили, че трябва да го насочат към инфекционист, което е погрешно. 77% са отговорили, че ще го изпратят при гастроентеролог, а 2% са казали, че назначат проследяване на чернодробни ензими веднъж годишно.

Има и доста ОПЛ, които не са напълно наясно с ефективността на новите терапии за хепатит С. 30% са отбелязали, че не може да се постигне пълно излекуване от вируса, а само потискане. Те са посочили, че при успешно проведено лечение вирусът може да се реактивира. 29% са казали, че може да се постигне пълно излекуване, но лечението е продължително и с тежки странични ефекти. Едва 37% са отговорили, че се постига пълно излекуване при над 95% от пациентите в рамките на 8-12 седмици.

Проф. Антонов напомни, че от 2017 г. в България се прилага лечение на хепатит С. Това са безинтерферонови терапии, които стандартно продължават от 8 до 12 седмици с минимални странични ефекти. Той посочи, че при над 98% има дефинитивно изчистване на вируса, но се наблюдава и много често хронифициране – до 85%.

Автор: Бойко Бонев