Урогениталната система включва пикочния и гениталния тракт. Пикочната
система се състои се от бъбреци, уретери, пикочен мехур и уретра.
Гениталният тракт при мъжете се състои от простата, семенни мехурчета,
пенис, тестиси. Уринарния тракт започва от бъбреците, които са
разположени ретроперитонеално на ниво T12-L3. Основната функция на
бъбреците е да филтрират кръвта и да отделят отпадъчни продукти.
Урината, произведена в гломерулите и модифицирана в тубулите, се
транспортира до легенчето на бъбрека, след което продължава в уретерите.
Уретерите представляват мускулни тръбовидни структури с дължина 25 –
30 см и служат за транспортиране урината от бъбреците до пикочния мехур
чрез перисталтични контракции. Те започват от пиелона на бъбрека и
продължават каудално в малкия таз, пресичайки отпред общата илиачна
артерия. Когато уретерите достигнат нивото на исхиума, те преминават
антеромедиално и навлязат в пикочния мехур под наклонен ъгъл.
Благодарение на тази анатомична особеност се възпрепятства рефлукс на
урина при пълен пикочен мехур. Пикочният мехур представлява кух
мускулест орган, съставен е от детрузорен мускул и е покрит със
специализиран разтеглив уротелен (преходен) епител. Вътрешната
повърхност на пикочния мехур е вълнообразна, с изключение на областта с
триъгълна форма – тригонума, определен от входа на левия и десния уретер
и вътрешния уретрален отвор. В тригонума има рецептори за разтягане и за
пълнота на мехура. Пикочният мехур е разположен зад пубисната симфиза
в тазовата кухина. Между пикочния мехур и срамната кост има
пространство, състоящо се от мастна тъкан, наречено превезикално
пространство или пространство на Рециус. Уретрата се състои от четири сегмента, именувани въз основа на местоположението ѝ спрямо други
органи. Предпростатната част на уретрата е разположена между простатата
и пикочния мехур, простатната уретра преминава през простатата, а
мембранозната уретра се намира в дълбоката перинеална торбичка, заедно
с булбоуретралната жлеза и външния уретрален сфинктер. Последната част
е спонгиозната уретра, заобиколена от corpus spongiosum на пениса,
завършваща с уринарния меатус. Вътрешният уретрален отвор има
гладкомускулен сфинктер, вътрешен уретрален сфинктер, който тонично се
свива чрез действието на симпатиковата нервна система, за да контролира
континенцията. Преминаването на урина и сперма през мембранозната
уретра, разположена в дълбоката перинеална торбичка, се регулира от
външния уретрален сфинктер, който контролира доброволното отваряне на
мембранозната уретра от пудендалния нерв, произхождащ от нива S2-S4.
В допълнение към предотвратяването на изтичането на урина от пикочния
мехур, вътрешният сфинктер на уретрата също така служи за
предотвратяване на обратния поток на входящата сперма от простатната
уретра в пикочния мехур. Простатата е разположена е непосредствено под
пикочния мехур и обгражда маншетообразно уретрата. Простатата отделя
алкален разтвор, съдържащ хранителни вещества, която се сместа с
входящата сперма и семенна течност. Мъжките семенни жлези (тестиси,
семенници) са мъжките полови жлези, разположени са в скротума и са
богато кръвоснабдени. В тях се образуват сперматозоиди и тестостерон.
Тестисите представляват двойка яйцевидни образувания с големина около
4,5 × 3 × 2 cm.
Проксималната част на генитоуринарния тракт, състояща се от двата
бъбрека и горните части на уретерите, се кръвоснабдява от бъбречните
артерии, които са клонове на коремната аорта, произхождащи от нива L1-
L4. По-голямата част от дисталния пикочно-полов тракт – дисталните уретери, пикочния мехур и уретрата, получава кръвоснабдяване от горната
и долната везикална артерия, които са клонове на вътрешната илиачна
артерия. Горната и долната везикална артерия също захранват
семепровода и анастомозират с тестикуларната артерия. Артериалното и
венозното кръвоснабдяване, както и лимфния дренаж на тестисите и
епидидима следват пътя на десценция на гонадите. Докато тестисите се
спускат през семенната връв, съответните артерии, вени и лимфни пътища
следват тестисите в скротума. Лимфните пътища на тазовите органи
получават имената си от прилежащите кръвоносни съдове. Четирите
първични тазови лимфни възли са разположени в съседство с таза и се
състоят от външните и вътрешните илиачни, сакралните и общите илиачни
лимфни възли. Външната част на гениталиите се дренира към
повърхностните ингвинални лимфни възли, докато вътрешните полови
органи се дренират към лумбалните и парааорталните лимфни възли.
Парасимпатиковата стимулация на пикочните пътища предизвиква
отпускане на вътрешните сфинктери на пикочния мехур и съкращава
детрузорния мускул, което позволява уриниране. Обратно, симпатиковата
стимулация на пикочните пътища свива вътрешните сфинктери на пикочния
мехур и отпуска детрузорния мускул, предотвратявайки уринирането.
Уретерите получават симпатикова инервация от нива Th10 до L2 и
парасимпатикова инервация от S2 до S4. Тазовата област се инервира
от сакралните и кокцигеалните спинални нерви, които лежат
екстраперитонеално срещу постеролатералната стена.
Парасимпатиковата стимулация на гениталната система отпуска гладката
мускулатура на васкулатурата на пениса, позволявайки на кавернозните
еректилни тъкани да се напълнят с кръв (тумесценция). Симпатиковата
стимулация предизвиква отделяне, еякулация и вазоконстрикция.
Отделянето е началната фаза на еякулацията, при която вътрешниятуретрален сфинктер се затваря, докато простатната уретра се изпълва със
секрети от семенните везикули, семепровода, простатата и Куперовите
жлези. Простатата получава симпатикова и парасимпатикова инервация
от долния хипогастрален плексус. Простатните плексуси инервират
кавернозното тяло на пениса и семенните мехурчета.
Генитоуринарния тракт при мъжа е отговорен за отделянето както на
урината, произведена от бъбреците, така и на спермата, произведена от
сперматозоидите от тестисите и различните допълнителни жлези. Уретрата
служи като краен път за отделяне на урината и спермата. Урината е
отпадъчен продукт от филтрирана кръв, която напуска бъбрека през
събирателната система. От бъбречната събирателна система урината се
транспортира през уретерите и се съхранява в пикочния мехур за
елиминиране през уретрата. Спермата се произвежда в тестисите и узрява в
епидидима. По време на еякулация спермата се движи през епидидима към
семепровода. Семепроводът е каналът за транспортиране на сперма от
епидидима. Той е разположен в скроталната торбичка и преминава през
ингвиналния канал в коремно-тазовата кухина. Семепроводите,
преминавайки към задната част на простатата, се свързват със семенните
мехурчета. Каналите на семенните мехурчета добавят семенна течност към
еякулата. Областта на конвергенция на семенните мехурчета и семепровода
образува еякулаторните канали. Еякулаторните канали навлизат в
простатата и се дренират в простатната уретра. В рамките на простатната
уретра към семенната течност се добавят допълнителни секрети от самата
простатна жлеза. Добавя се еякулаторна течност, която идва от
булбоуретралните жлези, разположени в мембранната уретра. При
еякулация спермата се изхвърля през уретрата.