40 години от откритието на Хепатит Е вирус (Hepatitis E Virus, HEV)

Balayan MS, Andjaparidze AG, Savinskaya SS, Ketiladze ES, Braginsky DM, Savinov AP, et al. Evidence for a virus in non-A, non-B hepatitis transmitted via the fecal-oral route. Intervirology. 1983; 20(1): 23–31. [DOI: 10.1159/000149370] [PMID: 6409836]

HEV е идентифициран от руския вирусолог Mikhail S. Balayan в края на 1981 г. Mikhail S. Balayan е бил заместник-директор на Института по полиомиелит и вирусни енцефалити при Академията на медицинските науки към Съюза на съветските социалистически републики, СССР (понастоящем Институт по полиомиелит и вирусни енцефалити „Чумаков“) в Москва и по онова време е ръководител на Лабораторията за вирусни хепатити в рамките на института. Преди това е бил докторант, а по-късно и научен сътрудник в лабораторията на Марина К. Ворошилова, с която е изучавал полиовируси в института. В края на 60-те години на XX-ти век Mikhail S. Balayan е работил като консултант вирусолог в Националния институт по хигиена, епидемиология и микробиология в Хавана (Куба). От 1971 г. до 1976 г. Mikhail S. Balayan работи по проект спонсориран от Световната здравна организация (СЗО) в Уганда.

Откриването на HEV от Mikhail S. Balayan се случва на фона на обширни огнища на хепатит сред руските войници в Афганистан. През декември 1979 г. СССР разполага военни сили в Афганистан в опит да подкрепи колебливото правителство, създадено няколко години по-рано от комунистическата Народна демократична партия на Афганистан. Последвалата партизанска война с афганистанските муджахидини се оказва жестока и дълга, като продължава 9 години до изтеглянето на съветските войски през февруари 1989 г. Медицинските загуби са големи. От 640 000 съветски войници, които са служили в Афганистан по време на войната, 416 000 са хоспитализирани поради заболяване, от които 115 000 са хоспитализирани от вирусен хепатит. Хепатитът е бил постоянна заплаха, измъчвал е съветските войски по време на дислокацията им поради лошите санитарно-битови условия в театъра на военните действия и недостатъчните доставки на чиста вода. В един момент, през 1981 г., цяла мотострелкова дивизия е обявена за неефективна, когато 1/4 от личният състав (над 3 000 души, вкл. командира на дивизията) са болни от вирусен хепатит. Съветските войски са били имунизирани срещу HBV и 95.0% от случаите сa приети за HAV. Това обаче изглежда малко вероятно, като се има предвид, че серологичното разпространение на anti-HAV антитела вероятно е било доста високо сред съветските войски. Докладвано е, че 73.0%–88.0% от 15- до 20-годишните руснаци, живеещи в района на долна Волга, са anti-HAV положителни през 1987 г. Съобщава се също така, че инкубационният период за хепатит сред съветските войски е бил 37 дни, което вероятно е по-близко до този за HEV, отколкото за HAV. В съответствие с това, серуми, събрани през 1980 г. от съветски военен персонал с жълтеница в североизточната част на Афганистан, по протежение на границата с Таджикистан, където нивата на хепатит са били особено високи, не показват маркери за остър HAV или HBV, когато са били тествани в Москва.

През август 1981 г. Mikhail S. Balayan заедно с двама членове на неговата лаборатория, Alexander Anjaparidze и Svetlana Savinskaya, изследват огнище на хепатит сред войници във военен лагер в Афганистан. Серумите и изпражненията са събрани в рамките на няколко дни след появата на клиничните симптоми от 22 засегнати лица, 15 от които са имали анамнеза за HAV през февруари 1981 г. Всички тези пациенти са дали отрицателен тест за HBV и се приема, че имат ET-NANB (enterically transmitted non-A, non-B) хепатит, подобен на описания по-рано от Mohammad Sultan Khuroo. Фекални проби събрани от съветските войници са отнесени във военна база в гр. Ташкент (Узбекистан), където Mikhail S. Balayan се заразява, като поглъща екстракт от материала (важно уточнение – има антитела срещу HAV от предишна експозиция). Неговата обосновка, когато впоследствие споделя, е че това е най-бързият начин да се определи дали епидемията е причинена от неизвестен вирус, който е антигенно е различен от HAV. За целта е приготвен концентриран инокулум от избистрени и филтрирани екстракти от изпражнения, събрани от девет пациенти 1 до 4 дни след началото на жълтеницата. Инокулумът е смесен с кефир (ферментирала млечна напитка с произход от Кавказ; получава се след коагулация на краве, козе или овче мляко с помощта на кефирни зърна) и погълнат от Mikhail S. Balayan. Освен неговите колеги, Alexander Anjaparidze и Svetlana Savinskaya, само директорът на института по полиомиелит, Sergei Drozdov, е бил наясно с експеримента.

При завръщането си в Москва, 36 дни след поглъщането на инокулума, Mikhail S. Balayan се разболява остро с клинични симптоми и признаци на вирусен хепатит, вкл. анорексия, гадене, повръщане, коремна болка, тъмна урина, очевидна жълтеница, хепатомегалия и повишаване на ALT (до 3010 IU/ L). Поради разгърнатата клинична картина Mikhail S. Balayan е приет в първа инфекциозна болница в Москва посред нощ в средно токсично състояние. По ирония на съдбата дежурният лекар по инфекциозни болести тази нощ е бил Michael Favorov (h-index: 29), клиничен вирусолог, който продължава своята продуктивна научна дейност, изучавайки вирусните хепатити (вкл. HEV) в Centers for Disease Control and Prevention (CDC), USA. Michael Favorov си спомня, че не са му казали за обстоятелствата, при които Mikhail S. Balayan се е заразил с хепатит, но от вихъра на телефонните разговори, които са текли онази нощ, разбира, че се е случило нещо „интересно“. Mikhail S. Balayan остава в болницата 4 дни, показвайки бързо подобряване на състоянието. След напускането на лечебното заведение той е бил клинично наблюдаван и проследяван в амбулаторни условия около година без да прояви нито клинични, нито биохимични данни за хроничен хепатит.

Серумът, събран от Mikhail S. Balayan по време на неговото заболяване, не показва IgM anti-HAV, нито някакво повишаване на титъра на anti-HAV антителата, което потвърждава липсата на HAV инфекция. Използвайки immune electron microscopy (IEM) – метод въведен от June Almeida и използван през 1973 г. от Feinstone и сътрудници за идентифициране на HAV – Mikhail S. Balayan и колектив идентифицират нов вирус с диаметър 27–30 nm като частици във фекални проби, събрани между 28 и 45 дни след поглъщането на инокулума. Тези частици се свързват предимно с плътност от 1,35 gm/cm3 в градиенти на цезиев хлорид и реагират с антитела, присъстващи в реконвалесцентни серуми от пациенти с ET-NANB, които той е изследвал. Подобни частици впоследствие са идентифицирани във фекалните проби, използвани за генериране на инфекциозния инокулум.

Две маймуни (макак) са инокулирани интравенозно с екстракт от изпражнения, събрани от Mikhail S. Balayan 42 дни след като той е погълнал инокулума, когато отделянето на фекални вирусни частици е най-очевидно от IEM. И двете животни развиват хистологични и биохимични данни за хепатит, като серумните нива на ALT се повишават до 200-300 IU/L. Вирусните частици се отделят в изпражненията между 9 и 21 дни след инокулацията и двете животни развиват антитела, реагиращи на вирусните частици.

Умишленото заразяване на Mikhail S. Balayan с HEV поражда някои етични противоречия, когато в крайна сметка са докладвани подробности за експеримента. Въпреки това, в едно забележително проучване, Mikhail S. Balayan е идентифицирал HEV, причинителят на ET-NANB, и е разработил както полезни серологични инструменти, така и животински модел, който ще продължи да бъде широко използван в бъдещите проучвания за HEV.

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, д.м.

Лекар, Специалист "Инфекциозни болести"

03 декември 2023