Интервю пред Проф. Радостина Александрова

Биографични данни

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, д.м. завършва медицина през 2008 г. в МУ–София. През декември 2013 г. придобива медицинска специалност по „Инфекциозни болести”. През февруари 2016 г. защитава дисертационен труд за придобиване на ОНС „Доктор” по научна специалност „Инфекциозни болести“, на тема „Неясно фебрилно състояние”.

От началото на 2009 г. работи във Военномедицинска академия, от 2017 г. заема академична длъжност „Главен асистент” в Първа клиника по инфекциозни болести. Хоноруван преподавател по учебна дисциплина „Инфекциозни болести и епидемиология“ на студенти от специалности „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ към Факултет „Обществено здраве, здравни грижи и спорт“ при Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград.

Преминава специализация по „Инфекциозни болести” в Lausanne University Hospital (CHUV), Switzerland. Преминава следдипломно обучение по различни теми от инфектологията в Австрия, Гърция, Италия, Франция и Швейцария.

Автор и съавтор на над 140 научни публикации, 65 научни публикации индексирани в Scopus, 30 научни публикации индексирани в PubMed, h-index: 11 (Scopus).

Самостоятелен автор на две монографии: „Неясно фебрилно състояние или температура с неизвестен произход” (2016 г.; 327 страници; ISBN: 978-619-7196-20-7) и „Хепатит Е вирусна (ХЕВ) инфекция: Зооноза в постоянно развитие“ (2023 г.; 240 страници; ISBN: 978-619-7196-95-5).

Рецензент на над 500 научни ръкописа (manuscripts) подавани от други автори към научни списания с Импакт Фактор.

Член на Reviewer Board на научно списание „Frontiers in Microbiology“ (IF: 5.2) и на научно списание „Microorganisms” (IF: 4.5).

Гост-редактор на специален брой „Hepatitis E Virus (HEV) Infection among Humans and Animals: Epidemiology, Clinical Characteristics, Treatment and Prevention“ към научно списание „Pathogens“ (IF: 3.7) и на специален брой „Wildlife-Related Zoonotic Infections: Major Threat to Public Health“ към научно списание „Frontiers in Veterinary Science“ (IF: 3.2).

Носител на наградите „Млад медик на 2015”, „Млад медик на 2017” (в категория Лекари с придобита специалност), „Дигитално активен лекар на 2017”, „За жените в науката (For Women in Science) 2018”, „Дамски кръст 2 степен”, „Лекар, на когото българите вярват 2020, 2021, 2022, 2023”, „Борба с пандемията COVID-19”, „Лекар препоръчан от CredoWeb 2021, 2022, 2023“, „Награда за високи научни постижения от СУБ за 2023“.

Печелила 7 (седем) пъти ESCMID Attendance Grant за участие в курсове организирани от European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID) и 2 (два) пъти FEMS Meeting Attendance Grant за участие в международни конференции.

Член на Български лекарски съюз (БЛС), Българско дружество по инфекциозни болести (БДИБ), Съюз на учените в България (СУБ), European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases (ESCMID), International Society for Infectious Diseases (ISID) и European Study Group on Chlamydiales, Coxiella, Anaplasma, Rickettsia and other Intracellular Bacteria (ESCCAR).

Интервю

1. Защо избрахте медицината за своя съдба? А медицинската си специалност?

Специалността медицина избрах в детските си години, защото имаше болни близки около мен, на които исках да имам възможност да помогна. По отношение на медицинска специалност „Инфекциозни болести“ – избрах тази специалност, защото при нея има широк спектър от заболявания, т.е. най-общо казано – включва „цялата медицина в себе си“. Имаме различни инфекции, които могат да засегнат всички органи и системи в човешкия организъм, и зад всичко това стоят едни малки микроорганизми – най-често бактерии и вируси. Това е един много сложен свят на взаимодействия между различни биологични системи. Той е изключително интересен, но и динамичен изпълнен с предизвикателства.

2. Какво е да бъдеш лекар в България тук и сега?

Да бъдеш лекар в България е трудно и сложно. Всъщност трудно е било да си лекар и преди нас, трудно е сега и със сигурност ще бъде трудно и в бъдеще. Това е свързано с нашата народопсихология, с нашия манталитет, с нашите нагласи и виждания. По нашите географски ширини на всекиго е трудно и не е лесно – и на лекаря, и на полицая, учителя, свещеника и всички други. Ако се огледаме и помислим в дълбочина ще видим, че всяка професия в тази част на света изпитва затруднения и сериозни препятствия в ежедневната си дейност.

3. Коя е Магдалена Баймакова извън болницата и бялата престилка?

Извън болницата и извън професията съм гражданин като всеки друг, нищо по-различно от останалите наши съграждани. Като всички останали хора изпитвам радост и тъга, щастие и мъка, успехи и неуспехи, възходи и падения. Всички сме хора и грешим, важното е да намираме сили да се изправим.

4. Кое е най-голямото постижение в областта на медицината, в която работите? А най-голямото предизвикателство?

Трудно е да се посочи най-голямото постижение в нашата област, защото много научни постижения има в нашата област на биомедицинските науки. Някои колеги посочват ваксините, за други колеги това са антибиотиците, а пък трети биха посочили нещо друго. Всъщност всеки би представил своята субективна гледна точка за най-голямо откритие, защото според един заложен критерий най-голямото постижение ще бъде едно, но ако заложим друг специфичен критерий можем да изместим фокуса към друго откритие. Тоест няма „по- по- най-“ откритие, така например за всеки пациент най-голямото откритие е това, което помага да се реши неговият личен здравен казус, неговият личен здравен проблем. По отношение на предизвикателствата – те са много и тук също бих се затруднила да посоча конкретно. Може би, климатичните промени и свързаните с тях векторно-предавани заболявания, зоонози и много други. Всъщност, зоонозите могат да се окажат все по-сериозен проблем с нарастването на средногодишните температури и следващото от това разширение на ареала на много зоонозни вектори и микроорганизми.

5. Какво са щастието и успехът за Вас? Има ли формула и рецепта за постигането им? Най-големият Ви професионален и личен успех до момента?

Щастието и успехът до голяма степен свързвам с това близките хора около мен да са здрави и да могат свободно да извършват това, с което се занимават. Няма строга рецепта или формула за успеха, но с времето констатирам, че здравата и целенасочена работа плюс добро и адекватно планиране и не на последно място достатъчна самодисциплина биха дали много добри резултати на почти всеки човек. Разбира се, всичко това е лесно да се каже, но да се приложи в ежедневието е доста трудно и изисква сериозни усилия. С времето се убедих, че е по-разумно човек да се опира повече и по-често на труда и постоянството, отколкото да разчита на дарбата и таланта, които притежава по рождение.

6. Имат ли таван мечтите? А давност?

Мечтите нямат таван или давност, но в живота и в ежедневието имаме реални ограничения, дори чисто физически ограничения ако искате. Мечтите са хубаво нещо, но е добре да имаме връзка и с реалността, т.е. необходим е баланс между мечти и реалност.

7. Какво бихте променили в здравната система у нас, ако имате такава възможност?

Много неща има за промяна в нашата здравна система. Много хора се изказват по тази тема и тук се наводни с клишета и празни фрази. Истината е, че трябват дела, а не думи, но за това са необходими лидери с кураж и визия, което не е лесна задача да се намерят. Към това като добавим достатъчно голяма критична маса от граждани, склонни да приемат едни истински реформи и добавим към всичко това нашата пословична балканска народопсихология. Накратко, реформите в нашата страна са труден, сложен и дълъг процес.

8. Къса ли се нишката на доверието между медицинските специалисти и (част от) населението? Къде и кога се случва това, трябва ли да ни притеснява и какво е „лекарството“ за решаване на този проблем? Какво стимулира зараждането и разпространението на конспиративните теории, свързани със здравето ни?

Понякога се наблюдава нарушение на доверието между пациент и лекар. Мисля, че основната причина за това е липсата на добра комуникация, чисто човешка комуникация. Затова смятам, че всички трябва да работим за подобряване на нашите комуникационни умения. По отношение на конспиративните теории – много често дават лесни обяснения на сложни процеси, което в голяма част от случаите няма нищо общо с реалността. Разумното поведение е да НЕ се доверяваме на конспиративни теории във всяка област на живота – от история, през икономика и финанси, до образование и здравеопазване. Адекватното поведение е да гласуваме доверие на утвърдените и референтни организации, центрове и източници.

9. Със сигурност ежедневието Ви е много натоварено, стигат ли 7 дни в седмицата и 24 часа в денонощието? Какви са Вашите тайни за добра организация?

Да, ежедневието ми е доста натоварено, но мисля, че е такова на много хора по света. Няма строга и уникална тайна за добра организация, може би пак опираме до самодисциплина, т.е. да си наложим някои неща, макар да са ни неприятни – ранно лягане, достатъчно сън, повече двигателна активност и т.н. Всъщност и по отношение на добрата организация нещата са добре известни и открити, въпросът е доколко успяваме в нашето ежедневие да приложим всичко това на практика, на дело.

10. Как си почивате? Как си представяте един идеален свободен ден?

Трудно е да се почива с две малки деца и много професионални ангажименти. Гледам да намирам малко свободно време за разговори с приятели и близки, както и за разходки на открито.

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, д.м.

Лекар, Специалист „Инфекциозни болести“

25 март 2024