Акад. проф. д-р Ваньо Митев, дм, дбн, е роден на 26 март 1954 г. в гр. Русе, където завършва 1-ви клас. През 1961 г. семейството се премества в София, където бъдещият лекар и учен завършва 138 основно училище „Юрий Гагарин”, а след това 9-а гимназия с преподаване на френски език. След това следва 6 години медицина в столицата. Две години работи по разпределение в гр. Русе като неонатолог; от 1984 г. е редовен аспирант по биохимия в Медицинската академия; четири години работи във Франция, а след завръщането си у нас бързо успява да напредне в научната кариера и става най-младият професор по медицина у нас, едва на 43-годишна възраст. Следващата година е избран за ръководител на Катедрата по биохимия в Медицинския университет в София, която оглавява в продължение на 21 г. Бил е зам.-декан на Медицинския факултет, зам.-ректор и два мандата ректор на МУ – София, както и два мандата председател на Съвета на ректорите в България. Действителен член на Българската академия на науките. В момента продължава да преподава и е председател на Общото събрание на университета. Doctor honoris causa е на 4 университета, два от които са чуждестранни. Акад. Митев е единственият българин Doctor honoris causa на гръцки университет. Почетен гражданин на Русе, Враца, Мизия и на Община Горна Малина.

С акад. Ваньо Митев разговаря Петър Галев:

Акад. Митев, защо се насочихте към биохимията – една дисциплина, която лежи в основата и на клиничната медицина, но която има славата на изключително трудна научна област?

Биохимията обикновено е или много мразен от студентите предмет, или много обичан. Зависи от начина, по който се преподава! Аз самият буквално мразех този предмет, защото тогава ни измъчваха с едни излишни формули, които могат да бъдат видени във всеки справочник. Когато си взех изпита по биохимия, си казах, че вече мога да се смятам за завършил медицина... И днес на някои места предметът се преподава буквалистично, което му изгражда съответната слава сред студентите. Всъщност – важното е да се придобие представа за биохимичните процеси, да се навържат нещата в съзнанието на младите хора и тогава те разбират, че това е една изключително логична, интересна и с огромен потенциал наука.

В началото аз се бях запалил по кардиологията, защото баща ми – проф. Иван Митев, е автор на първото българско откритие в областта на медицината – шестия сърдечен тон и, естествено, тази област ми беше интересна. Тогава бях стигнал до такова ниво, че още като студент правех дясна сърдечна катетеризация на бебета чрез венесекция на vena femoralis. По принцип тази процедура се извършва не просто от лекар, а от специалист. А на мен ми се довериха да я правя още като студент, защото бях изключително подготвен – и теоретично, и практически. Явих се на конкурс, за който бях прочел 40 монографии, но този конкурс бе предназначен за колежка, чийто баща бе от партизанския отряд „Чавдар“. След това се явих на втори конкурс в тогавашната Трета градска болница и спечелих. Но после го отмениха, защото бил „неправилно обявен“... От това вече ми дойде до гуша. А по време на подготовката установих, че непрекъснато опирам до биохимията. Тогава се откри аспирантура в Катедрата по химия и биохимия на МА и реших да кандидатствам, за ужас на цялото семейство. Те ме уверяваха, че в кардиологията не може вечно да ме игнорират, името ми вече бе известно. Но аз спечелих аспирантурата и от 1984 г. застъпих в Катедрата по биохимия – тази година се навършват 40 години от тогава...

В областта на биохимията накъде са насочени конкретните ви интереси?

Клетъчната сигнализация – това е гребенът на науката! Това са механизмите, чрез които се провежда сигналът от плазмената мембрана до ядрото. Абсолютно всяка болест, без нито едно изключение, е свързана с промени в тези механизми и затова тяхното познаване е ключът към откриване на терапиите. На темата клетъчна сигнализация е и моята монография, която издадох и с която много се гордея. Това е единственият подробен научен труд по темата. Първоначално бях решил да я напиша в относително по-лек стил, за да служи на нашите студенти и на преподавателите, но след две години всекидневен многочасов труд се получи доста обемна творба, в която разгледах всички клетъчни сигнални пътища, които са известни досега. Книгата е с 209 цветни фигури, с 36 таблици и към 180 карета, в които обяснявам отделни понятия. Получи се доста тежка книга, но съжалявам, че не я направих първо на английски, защото преводът на специфичните термини понякога е много труден. В момента настояват да я преведа, но съм решил, докато не наложим протокола за адекватното лечение на Covid-19, да оставя всичко друго настрана, защото в случая говорим не за чиста наука, а за живот и смърт – за приложението на науката за спасяването на живота на хората.

Нали вече тази пандемия отстъпва?

Това, че вече не е в центъра на общественото внимание, не означава, че не продължава да взима жертви, при това по-голямата част от тях могат да бъдат избегнати. Всеки ден следя данните за регистрираните заболели и съответно за починалите. Съвсем друг въпрос е, че и заболеваемостта, и смъртността са доста по-високи от това, което се съобщава. Много от лекарите в по-малките населени места в разговори с мен открито признават, че записват като причина за смъртта на пациенти с Covid-19 рутинни причини като пневмония или сърдечна недостатъчност. Много ме боли от това, че начинът за лечение, който е овладян до съвършенство в екипите, които го прилагаха и продължават да го прилагат, даже не беше обсъден от Министерството на здравеопазването, за да залегне в инструкциите и да важи за цялата страна. А става въпрос за достъпна, евтина, лесна за приложение и изключително ефективна терапия, като гарантираме, че при нейното навременно приложение пациентите със сигурност няма да починат от Covid-19!

Как си обяснявате тази резистентност?

С формалния подход – те се базират на това, което СЗО препоръчва. А е известно, че тази организация е доста зависима от едрия бизнес, който практически я издържа. Иначе най-голямото клинично проучване в областта на Covid-19 е английско и се нарича Recovery. Главните изследователи са не само известни професори, но и носители на титлата „Сър“. Те правят проучване на колхицина, защото имаше данни, че би могъл да бъде много полезен при лечение на Covid-19. Проучването е с около 9 000 пациенти, но е правено само с една и то ниска доза колхицин. Заключението им е, че няма полза от приложението на колхицин при Covid-19. И СЗО веднага препоръчва да не се дава колхицин.

Защо смятате, че не са прави?

Заключението им е подвеждащо, защото те говорят по принцип за медикамента, но не уточняват, че не са установили полза при ниски дози. Освен това те не са правили проучване и нямат кохорта от пациенти, на които да е прилагана по-висока доза. Никой не отговаря на въпроса защо не са разделили пациентите на две групи, като на едната да прилагат по-високи, но безопасни дози. През 2010 г. при проучване на Калифорнийския университет за ефекта на колхицина се прилагат две дози – ниска и висока, но то е за подагра. Ниската доза е 1.8 мг на денонощие, защото в САЩ таблетките са по 0.6 мг, а нашите са по 0.5 мг. Т.е. при едните пациенти те са прилагали по 3 таблетки от 0.6 мг. А при другите пациенти са прилагали 4.8 мг на денонощие, т.е. по 8 таблетки от 0.6 мг.

Заключението на това проучване е, че няма разлика в крайния ефект по отношение на подагра при ниската и при високата доза. Но при високата доза случаите на диария – най-честият страничен ефект от терапията с колхицин – са 76%, а при ниската доза – 25%. И те правилно заключават, че няма смисъл да се дава висока доза. Но, отново подчертавам, това е за подагра! Що се отнася до Covid-19, там битката се развихря в белия кръвен ред, в клетките, които са с миелогенен произход – моноцити и неутрофили и най-вече макрофаги. В макрофагите се развива т.нар. цитокинова буря, която е причината за смъртта на повечето пациенти с Covid-19. А колхицинът има едно невероятно свойство – натрупва се в клетките от белия кръвен ред. Веднага давам пример: ако се приеме една таблетка от 0.5 мг, кръвната концентрация ще бъде 1 – 2 наномола на литър, а в неутрофилите достига до 200 наномола! Т.е., когато вдигнем дозата на колхицина до приемливите възможни граници, концентрацията в белите кръвни клетки ще бъде такава, че NLRP3 инфламазомата, която причинява цитокиновата буря, ще бъде инхибирана (блокирана). Това е причината да препоръчаме и да проверим заедно с клиницистите как влияе по-високата доза колхицин. При изследвания върху клетъчни култури и ивермектинът дава добри резултати, но за да се постигне нужната концентрация в реални клинични условия, дозите са такива, че ще убият пациента, за разлика от колхицина.

Къде прилагахте протокола с по-високи дози колхицин?

На първо място в Александровска болница, както и в още няколко центъра, в които колегите се оказаха на високо ниво да разберат научната постановка и да имат смелостта да я приложат върху пациентите, като така спасиха хиляди животи! Просто Господ е дал на това лекарство свойството да се натрупва приимуществено в белите кръвни клетки! То се извлича от растението есенен минзухар и е известно от 1550 г. пр.н.е. В древноегипетски папирус е описано, че се е прилагало при подуване на ставите.

Цитокинова буря се наблюдава и при други вирусни инфекции...

Точно така е, това състояние се установява и при някои пациенти с грип. Годишно по света умират между 300 и 600 хиляди души от грип, при това по същия механизъм, по който умират и от Covid-19. Следователно колхицинът би могъл да бъде полезен и тук, но при по-високи дози. И до момента не мога да си обясня защо има около 50 клинични проучвания с колхицин, но само с ниски дози.

Може би от страх от странични явления?

Има едно насаждане на страх, че колхицинът може да причини сериозна интоксикация и дори смърт при пациентите. Той действително може да бъде токсичен, но при много високи дози. Тук говорим за много точна преценка коя е допустимата доза, която ще инхибира NLRP3 инфламазомата, без да причини сериозни странични явления. Защото, съгласете се, диарията е неприятна и може да бъде дори тежка, но ако това е цената да се спаси пациентът от смърт, кое натежава? Да, тук веднага някои ще цитират една статия от 1947 г. как пациент загива при прием на 7 мг колхицин, както и статия от 1978 г., описваща смърт на пациентка при 7.5 мг. Но ние даваме максимум 5 мг! Има и някои други статии при 15 мг колхицин. Години наред с тези статии се плаши медицинската общност. Но аз си направих труда и намерих оригиналите на тези статии. Защото през десетилетията всеки цитира някого, който е цитирал статията, но малцина са разгледали подробно оригинално описаните казуси. Пациентът от статията от 1947 г. освен колхицин се оказа, че е вземал едновременно и живак. Т.е. говорим за типично междулекарствено взаимодействие. Вторият случай от 1978 г. е още по-драстичен. Става въпрос за пациентка в депресивно състояние, която е била на лечение с фенилбутазон, а този медикамент от 2002 г. е бил забранен за употреба при хора. Тя е приела освен фенилбутазон, 7.5 мг колхицин, както и голямо количество алкохол и загива. И при двата случая смъртта на пациентите е приписана на колхицина, но, както виждате, реалността е много по-различна. Така че не може на базата на две статии от преди десетилетия, при това цитирани откъслечно и избирателно, с днешна дата да се отказваме от лечение с потенциал да спасява хората при тежък Covid-19. А случаят за смърт след прием на 15 мг колхицин е описан със 7 – 8 изречения и се отнася за пациентка, която е направила опит за самоубийство, без да става ясно нищо допълнително за коморбидности и за евентуална друга приемана терапия.

В момента каква максимална концентрация колхицин препоръчвате?

Максималната доза е 0.045 мг на килограм тегло. И тази доза е абсолютно безопасна. Тя е 4 – 5 пъти по-ниска от минималната доза, която може да причини интоксикация. Не сме имали никакъв проблем с пациентите, които са били лекувани с такива дози. Да, среща се диария, която е преходна, но пациентът оживява.

Кои пациенти са най-подходящи за терапия с колхицин при Covid-19?

Тези, които се доказа, че са най-застрашени от тежко протичане, от хоспитализация и смърт – затлъстелите пациенти с BMI над 40. Описали сме доста случаи при такива пациенти, които след прием на колхицин, буквално за няколко дни преодоляват тежкото състояние и оздравяват. При тези пациенти започваме с натоварваща доза от 5 мг на ден, т.е. общо 10 таблетки. Първите три часа по 1 таблетка, а останалите 7 таблетки се разпределят равномерно в рамките на остатъка от денонощието. На другия ден се минава на поддържаща доза от 2.5 мг, т.е. по 5 таблетки дневно в рамките на една до две седмици според развитието на клиничната картина и лабораторните резултати. Ако се прояви диария, тя може да се овладява с обичайните антидиарийни средства. В случай че стане много тежка, дозата може да се намали, но пациентът вече е поел достатъчно количество, което да спре развитието на цитокиновата буря.

Мога да дам пример с пациент – 120 кг., с диабет и хипертония, който след заразяването си с Covid-19 започва да сваля сатурацията до 87 и постъпва в болница. Там първоначално му определят стандартната терапия с кортикостероиди и кислород, но точно в критичния период между седмия и десетия ден, въпреки лечението, сатурацията спада под 80 и тогава екипът решава да приложи колхицин. Първия ден му дават натоварваща доза от 6 мг – 12 таблетки. Буквално от следващия ден започва да се подобрява. Продължават лечението с колхицин в намаляващи дози, като до 30-ия ден му дават по 1.5 мг – т.е. по 3 таблетки на ден. Пациентът е изписан, дори и без пост Covid-19 синдром. Случаят е описан и публикуван.  

Отразява ли се колхицинът на чернодробната и на бъбречната функция?

Не сме наблюдавали нито повишение на трансаминазите, нито на креатинина. Имахме случай в Александровска болница, в който пациент вместо да взема на три часа по една таблетка колхицин, приема по 3 таблетки на час. И докато установи грешката си, за 10 часа приема 15 мг колхицин – 30 таблетки. Получава диария, лекуващият екип прекъсва всякаква терапия, с изключение на вливанията на солеви разтвори. Пациентът е бил с пневмония, с перикарден излив и само с тази ударна доза на деветия ден го изписват оздравял, без да е прилагано каквото и да е друго лечение.

Имаме и двама други амбулаторни пациенти, приели по 12 милиграма колхицин, които също оздравяват без друго лечение и без последващ прием на колхицин.

Тези инцидентни случаи доказват, че дори при ексцесивен прием не се стига до фатални последици, а напротив – пациентите са оздравели. Разбира се, ние не препоръчваме такива дози, доказаната полза е при до 5 мг на денонощие и след това намаляващи дози. Дори при пациенти, които са приемали между 2 и 4 мг колхицин на денонощие доказано смъртността спада от 2 до 7 пъти! Става въпрос за 785 случая на болни, които са описани и публикувани в чужбина.

Какво е приложението на колхицин при амбулаторните болни?

Ако им се предпише навреме колхицин по адекватна за лечението на Covid-19 схема, те не достигат до болница!

Имате ли и международни публикации по темата?

Да, до момента общо 8, като едната е глава в книга, а другите са в списания с импакт-фактор. Трудно се приемат такива статии за публикуване, защото засягат интереси за милиони, а насреща е ефективна терапия за няколко десетки лева… Цялата стратегия на СЗО беше погрешна, защото беше насочена към търсенето на антивирусни средства. Но няма пряка връзка между вирусния товар и хиперактивирането на NLRP3 инфламазомата и развитието на цитокиновата буря. Ремдесивирът например, който е противовирусен медикамент, има ефективност в първите дни от проявата на заболяването, а масово се прилагаше много по-късно, защото той е продукт за болнична употреба. Има описан случай на остра чернодробна недостатъчност с летален край след употреба на ремдесивир. Любимият на СЗО паксловид намалява опасността от хоспитализация с 50 на сто, а цената му се предлагаше за България 2154.30 лв. Ние даваме гаранция почти 100% при навременно прилагане на колхицин за по-малко от 13 лв.!

Известно е, че в схемата за лечение на Covid-19, която предлагате и сте изпробвали в практиката, е включен и друг широкоизвестен медикамент – бромхексин, каква всъщност е неговата роля?

Когато вирусът се свърже с ACЕ-рецептора, за да проникне вътре в клетката, това може да стане с помощта на един ензим протеаза, който „срязва“ шиповия израстък, което позволява да стане сливането на мембраната на вируса с тази на клетката и вирусът да проникне вътре. Този процес се нарича fusion (сливане). Тази протеаза отдавна е набелязана от изследователи, които са разбрали, че ако тя бъде инхибирана, вирусът няма да може да влезе в клетката и да се реплицира. Тогава не би имало нужда от антивирусни медикаменти. Един от медикаментите, който инхибира протеазата, е елементарният бромхексин. Правени са експерименти, но те не дават добър резултат и причината за това е, че когато вече клиничната картина е развита, вирусът вече е проникнал в клетката. Тогава бромхексинът поне ще ограничи разпространението от клетка в клетка. Така че приемът му на таблетки не е много ефективен при развиващо се заболяване. Инхалаторно обаче има резултат. Инхалацията се прави с една ампула от 2 ml, като се добавя в инхалатора и 2 ml физиологичен разтвор. Бромхексинът е най-полезен, ако се взема профилактично. Напр. акад. Горчев ме информира, че в разгара на пандемията той и цялото му семейство са приемали бромхексин таблетки профилактично. След време той се разболява, но го изкарва съвсем леко. А съпругата и децата му изобщо не са се разболели.

Важното е, че това лекарство практически няма странични ефекти. Продуктът е особено подходящ за екстрена профилактика, когато знаеш, че си се срещнал с вирусоносител. Ако започнеш инхалации в следващите дни, има голяма вероятност да не се разболееш или да прекараш заболяването съвсем леко, защото навреме си блокирал протеазата и следователно репликацията на вируса в белия дроб. Освен това бромхексинът има известен антивирусен ефект. Друг медикамент, за който е установено, че до някаква степен инхибира главната вирусна протеаза (M-pro), е фамотидинът. Кверцетинът също има известен антивирусен ефект. Няма никакъв проблем да се вземат тези медикаменти, а препоръчваните дози са напълно безопасни.

Какво предстои оттук нататък по отношение на доказването на ролята на колхицина?

В момента всички екипи, които работиха с този протокол за лечение, събират и описват амбулаторни случаите и ще ги представим пред научната общественост. Резултатите са категорични!