Пролетта е един от най-красивите и любими сезони – слънцето ни гали с топлите си лъчи, природата се възражда, градинките и парковете се раззеленяват, цветята разцъфтяват. Но с всичко това се пробуждат и алергиите.

Какво представляват очните алергии?

Алергичните конюнктивити представляват неинфекциозни възпалителни заболявания на конюнктивата – тънката, прозрачна мукозна мембрана, която покрива склерата (бялата, непрозрачна част от окото) и вътрешната повърхност на клепачите. Тя е силно васкуларизирана и богата на различни видове клетки от имунната система. Като основен компонент на предната очна повърхност, конюнктивата е непрекъснато подложена на фактори от външната среда, които понякога действат като алергени.
Основните имунни клетки, които играят ключова роля при тези състояния, са мастоцитите. В отговор на различни стимули те отделят възпалителни медиатори (хистамини, цитокини и други), които предизвикват вазодилатация, водейки до зачервяване, оток и сърбеж.

Алергичните конюнктивити са група от различни заболявания, която включва остър алергичен конюнктивит (сезонен или целогодишен и контактен) и няколко хронични състояния – атопичен, вернален и гиганто-папиларен конюнктивит. От всички тях, острият алергичен конюнктивит е най-често срещаното състояние, пояснява старши лейтенант д-р Дафина Антонова, част от екипа на Клиниката по очни болести на ВМА.
По думите ѝ причините за възникване на такъв тип възпаление са многобройни, но в основата им стои реакция на свръхчувствителност към различни химични и биологични фактори от заобикалящата ни среда.

Най-често това са полени, домашен прах, плесен, мухъл, козината на домашни животни, но може да се предизвика и от козметични препарати, препарати от битовата химия, лекарства и много други. Очните симптоми могат да настъпят едновременно с прояви на сенна хрема, а при някои пациенти се наблюдава подчертана генетична предразположеност към алергични реакции (атопия), казва още специалистът.
Такива пациенти често страдат също от хранителни алергии, бронхиална астма, атопичен дерматит. Важно е да се има предвид, че тези състояния се дължат на предразположеност на имунната система към свръхреакция при контакт с даден алерген, а не на инфекциозен причинител и като такива не са заразни и опасни за околните.

Характерно е, че обикновено се засягат едновременно и двете очи. Сърбежът е най-типичното субективно оплакване при алергична реакция, но пациентите съобщават още за парене, дразнене, чувство за чуждо тяло, сълзене и светлочувствителност. Обективно наблюдаваме изразени в различна степен зачервяване и оток на конюнктивата. По конюнктивата на клепачите се развиват характерни промени в релефа, дължащи се на поява на папили и фоликули. Кожата на клепачите също може да реагира със зачервяване и значителен оток, като при по-продължително протичане се получава загрубяване, залющване и оформяне на болезнени рагади. Възможни са съпътстващи прояви и от горните дихателни пътища – кихане, бистри секрети от носа, кашлица, предупреждава д-р Антонова.

Острите алергични конюнктивити имат характерна периодичност

Може да протичат по различен начин според времето на поява и продължителността на симптомите, което зависи основно от вида алерген, към който организмът е сенсибилизиран.

Сезонният алергичен конюнктивит има периодичен характер, той е по-чест и се обостря през пролетта или лятото. Това се дължи на повишената концентрация на полени във въздуха през тези сезони, като през пролетта преобладават дървесните, а през лятото – тревните, пояснява още специалистът.

Целогодишният алергичен конюнктивит има множество моменти на изява и стихване. Симптомите протичат по-леко, но могат да персистират през цялата година с различна интензивност, като се редуват периоди на обостряне и подобрение. Тук отключващ фактор са битовите алергени (прах, плесен, мухъл, домашни животни). Тази форма е обикновено е по-изявена през есенно-зимния сезон.

При контактния алергичен конюнктивит (блефароконюнктивит)

симптомите се проявяват 24-48 часа след контакта с алергена

тъй като се развива реакция на свръхчувствителност от забавен тип. Може да бъде причинен от редица очни медикаменти (както от активната съставка, така и от консервантите), козметика, битова химия и други. В много случаи освен типичните проява по конюнктивата има и изразени промени по клепачите.

Верналният кератоконюнктивит, наричан още пролетен катар, е относително рядко заболяване с хроничен ход, протичащо с обостряния през пролетта и лятото. Засяга основно момчета, между 5-15 години и има самоограничаващ се характер. След тази възраст често симптомите изчезват напълно. Среща се значително по-често в страни с топъл климат. Характерното при него е наличието на жилав нишковиден секрет и изразена папиларна реакция на клепачната конюнктива, която може да добие вид на паваж. За разлика от другите видове алергичен конюнктивит, пролетният кератоконюнктивит често засяга роговицата (прозрачния слой пред ириса) и може да доведе до намаление на зрението. Развиват се малки, болезнени ерозии, които могат да се инфектират и да доведат до язви на роговицата, ако не се третират своевременно.
Атопичният кератоконюнктивит е рядък и се среща при хора с анамнеза за дългогодишен атопичен дерматит и също може да доведе до сериозни усложнения, а гиганто-папиларния конюнктивит се развива при хронично механично дразнене (например често носене на меки контактни лещи, очни протези).

Диагностицирането на алергичния конюнктивит в повечето случаи не представлява трудност, но е редно да се извърши от офталмолог, тъй като самолечението и неправилното лечение може значително да влошат състоянието. Очните алергии трябва да се разграничават от други възможни причини за поява на „червено око”. Сред тях са инфекциозните конюнктивити, които могат да бъдат бактериални или вирусни, изтъква д-р Антонова и пояснява:

Бактериалните са свързани с отделяне на бледо-жълтеникав секрет, водещ до слепване на миглите и залепване на клепачите сутрин. При вирусните конюнктивити секретът отново е воднист, но обикновено се засяга първо едното око, а впоследствие възпалението обхваща и другото. Често се наблюдава и болезнена преаурикуларна лимфаденопатия, като понякога пациентите съобщават за наскоро започнало респираторно заболяване. При инфекциозните конюнктивите има реален риск за предаване на заболяването на околните, ако не се спазва добра хигиена на ръцете и тоалетните принадлежности. Съществуват и други много по-опасни за зрението причини за зачервяване на очите, затова винаги е за предпочитане да се потърси навременна помощ от специалист.

Диагнозата се поставя изцяло клинично

на базата на добре снета история на заболяването и внимателно изследване на очните структури с помощта на биомикроскоп. При тежките случаи или наличие на прояви от други органи и системи е уместно провеждане на консултация с алерголог и провеждане на кожно-алергични проби, с оглед установяване на конкретния алерген.

Профилактика и лечение

Ако ви е известно, че страдате от алергии, усилията трябва да бъдат насочени към избягване или намаляване на излагането на предизвикващия алерген. Това не винаги е лесно и възможно, затова носенето на очила, които действат като физическа бариера, и обилното измиване на лицето с вода веднага щом се приберете вкъщи може да намали контакта с алергените и последващите очни симптоми. Честото почистване на килими и подмяна на спалното бельо може да бъде ефективно за премахване на натрупаните алергени като животински пърхот и акари от домашен прах, съветва специалистът.

Лечението се определя от тежестта и вида на очната алергия, затова е препоръчителна навременната консултация с офталмолог. Една от най-лесно достъпните и безвредни терапии е налагането на студени компреси на очите и използването на охладени изкуствени сълзи за облекчаване на сърбежа и дискомфорта. Изкуствените сълзи допринасят също за разреждане и отмиване на алергените от очната повърхност, с което се намаляват стимулите към имунната система. Tрябва да се обръща внимание на активните съставки, тъй като определени очни колири съдържат вазоконстриктор.

Той намалява червенината, но при честа и продължителна употреба може да доведе до задълбочаване на сухотата, като зачервяването бързо се възвръща и дори засилва при спирането им. За предпочитане е да се използват капки без консервант, тъй като той може да предизвика допълнително дразнене. Въпреки, че сърбежът може да бъде много натрапчив и мъчителен, трябва да се избягва търкането на клепачите.

Механичното дразнене на очната повърхност води до допълнително отделяне на хистамин и оформяне на един порочен кръг със задълбочаване на симптомите.
Лечебните капки, които използваме за преодоляване на очните алергии, въздействат чрез потискане на различни медиатори, участващи в алергичната реакция. Тези лекарствени средства са три основни групи. Стабилизаторите на мастоцитните мембрани намаляват честотата на обострянията и са основата на много терапевтични режими, но са необходими няколко дни до седмици за постигане на оптимален ефект. Затова най-често се ползват за профилактика преди започването на цъфтежа на полените. В острата фаза за бързо повлияване на симптомите се използват локални антихистамини. Локалните кортикостероиди влизат в съображение при тежки обостряния със значително възпаление, като се провеждат курсове с ограничена продължителност, поради риска от повишаване на вътреочното налягане и развитие на катаракта при дългосрочна употреба. Пероралните антихистамини помагат за намаляване на сърбежа и могат да се прилагат съвместно с локалната терапия, особено при системни прояви на алергия.

Очните алергии са едни от най-честите заболявания, които срещаме през пролетно-летния сезон и за успешното справяне с тях са необходими съвместни усилия от страна на пациента и лекаря. Превантивните мерки са от голямо значение, самолечението трябва да се избягва, а търсенето на помощ от специалист да бъде приоритет, казва в заключение д-р Дафина Антонова.