Д-р Анелия Пеева е ангиолог с над 15 години опит. Извъpшвa диaгностикa и лeчeниe нa пaциeнти cъс заболявания на кръвоносните съдове. Диагностицира и лекува заболявания като остра и хронична артериална недостатъчност на крайниците, аневризми, дълбоки венозни тромбози и белодробен тромбоемболизъм, хронична венозна недостатъчност и други. Провежда ултразвукова диагностика на кръвоносни съдове, както и склеротерапия.

Д-р Пеева, какво представлява ангиологията?
Ангиологията изучава заболяванията на кръвоносната система, артериите, вените и лимфните съдове. Ангиологът изследва съдовете с ехограф и извършва съдовата диагностика, след което назначава консервативно лечение или насочва пациента за оперативно лечение от съдов хирург.

Ангиологът не оперира. В чужбина ангиолозите поставят стентове и осъществяват ендоваскуларно лечение, а не само консервативно с медикаменти. У нас тази дейност се извършва от съдовите хирурзи, инвазивните рентгенолози и инвазивните кардиолози, като някои от последните имат и специалност ангиология.

Кога човек трябва да се прегледа при ангиолог?
Според мен преглед при ангиолог следва да се прави веднъж годишно, когато човек няма оплаквания и по-често, когато има оплаквания.

Защо мисля така?

Защото човек е толкова здрав, колкото са здрави съдовете му, защото чрез тях органите и клетките получават хранителни вещества и енергия, необходими за функционирането им. Голяма част от съдовите заболявания протичат безсимптомно, поради което е добре да се провежда профилактика и ранна диагностика, за да се назначи своевременно лечение.

Как протича прегледът?
Прегледът се провежда с ехограф, чрез който се извършва съдовата диагностика. Изследването е безболезнено, безвредно и позволява многократно скриниране на пациента.

Първо пациентът се разпитва за оплаквания и фамилна обремененост от сърдечно-съдови заболявания. При мен изследването включва преглед на съдовете на шията, които отиват към мозъка и откъдето започват към 80% от инсултите.

Правя скриниг на щитовидната жлеза и при промяна в структурата, насочвам за консултация с ендокринолог. Следва ехо на коремни органи: черен дроб, жлъчка, бъбреци, пикочен мехур, понякога слезка, панкреас и матка с яйчници, съответно простата. Ако видя кисти, камъни или други притеснителни неща насочвам към гастроентеролог, уролог или гинеколог.

Диагностицирам коремната аорта и съдовете, излизащи от нея, включително бъбречните артерии. При съмнение за стеснения насочвам за КТ аортоартериография, при която се използва контраст и се визуализират съдовете и пространствените им отношения с отделни органи и структури, което е важно при наличие на външна компресия върху съдовете.

След това приключвам с изследване на долни крайници. При някой пациенти преглеждам и горни крайници при налична симптоматика.

Кога се налага преглед при ангиолог?
Човек не трябва да има оплаквания, за да посети ангиолог, защото тогава в повечето случаи е късно и се налага оперативна интервенция.

И все пак в общия случай човек посещава ангиолога, когато има световъртеж, шум в ушите, изтръпване и болки в горни и долни крайници, придружени от отоци в областта и промяна в цвета на крайника, усещане за студенина в крайника или затопляне в същия, при появата на пулсираща формация, незарастващи рани на крайниците, при високи стойности на кръвното налягане, които се купират от няколко медикамента, за изследване на бъбречни артерии, при болки в корема –за изследване на висцерални артерии. Голяма част от пациентите идват с отоци и тежест в долните крайници, разширени вени, лимфни отоци след оперативни интервенции и т.н.

Често при прегледа освен консервативно лечение се препоръчва и промяна в начина на живот, повишаване на двигателната активност, избягване на тютюнопушенето и прекомерната употреба на алкохол.

Истината е, че голяма част от съдовите заболявания се свързват с генетична предразположеност и като се знае това, е добре пациентът да спазва определен режим и да не пуши например.

Добре е да се следят стойностите на холестерола и кръвната захар и да се прави профилактика след вирусни заболявания, защото някои от тях увреждат съдовете. Така понякога започват васкулитите, възпалителни автоимунни съдови заболявания, лечението на които основно се провежда от ревматолози или инвазивни кардиолози, съдови хирурзи.

Проблем е лечението на съдовите малформации, защото повечето са вродени и лечението се провежда основно в чужбина.

Вие бяхте на два професионални форума напоследък. Какви са новостите в тази област?
Този месец бях на две съдови конференции: едната по ангиология, а другата по флебология. По време на първата се разгледа венозната и артериална патология и новостите в лечението.

Акцентите бяха върху съвременното лечение на инсулта с тромболиза и тромбектомия, като за моя изненада се оказа, че у нас има само двама невроваскуларни специалисти и основния процент инсулти се лекуват по този начин в Света Анна в София, за което респект към доц. Калпачки и усилията му в тази насока. Съответно се акцентира върху дейността на екипа от Сити клиник и Токуда, които са на световно ниво в ендоваскуларното лечение на съдовите заболявания.

За мен изненада беше фактът, че съдови интервенции на добро ниво, включително тромболизи, се провеждат и в Гоце Делчев например, защото там няма съдова хирургия с ранга на Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора, Бургас.

Разгледани бяха и тромбофилиите, вродени състояния, съпроводени с повишена склонност за съсирване на кръвта, които налагат превенция. По време на втората конференция по флебология се посочи ролята на лазерната и радиофреквентната аблация при лечението на разширените вени. Направи се сравнение между тях и нетермалните методи за лечение като МОКА, лепило,склеротерапия с пяна, минифлебектомиите и комплексния подход, който може да включва съчетаване на няколко техники при лечението на пациента. Т.е подчерта се правилото колкото повече, толкова по-добре, т.е колкото повече техники владее един специалист, толкова по-добре се провежда лечението на пациента.