България се определя като район с умерено-континентален климат. Статистиката показва обаче, че през летните месеци температурите доста се покачват, а по време на т.нар. горещници стигат повече от 35 градуса.

Това е времето, когато според източната медицина топлината се отразява най-негативно върху хората с проблеми на сърдечно-съдовата система.

Повишаването на температурата, особено в пиковите часове на деня, кара сърцето да работи много по-интензивно от обикновено. Топлината, навлизайки в организма, разширява съдовете, поради което голямо количество от кръвта се пренасочва към кожата. В такива случаи кръвообращението на вътрешните органи намалява, затова сърдечният мускул, миокарда, започва да работи по-активно.

От друга страна, затоплената кожа отделя повече пот, а това пък води до загуба на вода и на много от необходимите соли като калций, калий, фосфор и др., което предизвиква тахикардия (сърцебиене).

По принцип в подобни случаи тя не е опасна за здравето, тъй като това е един вид приспособителна реакция на организма към топлината. Макар и безобиден, един такъв пристъп при хора със сърдечни проблеми може да стане причина за бодежи в гърдите с прилошаване, слабост, а понякога – задух и дори припадък.

За да се избегнат подобни случаи, трябва да се спазват няколко правила, като на първо място да не се излиза навън в най-горещите часове и особено в дните с активна слънчева радиация.
Ако това е невъзможно, трябва да се ползват защитни средства като шапка или чадър, да се пие на всеки 10-15 минути по глътка-две вода, по възможност минерална, която съдържа соли. Да се избягват подсладените газирани напитки, тъй като те способстват за изхвърлянето на калия от организма.

Друго много важно за хората с тахикардия е, ако са пушачи, да се откажат от цигарите и алкохола, които се отнасят към т. нар. аритмогенни фактори.

Кафето е също едни от тях, тъй като прекомерната му употреба усилва възбудимостта на миокарда и настъпва сърцебиене. Освен това кофеинът бързо обезводнява организма, затова в топлите страни се препоръчва чай. Той утолява жаждата и е много полезен, но трябва да се пие топъл.

-brr-

В критични случаи, когато човек почувства, че пулсът му бързо се ускорява, е необходимо да преустанови всякаква двигателна дейност, да седне дори, ако се намира на улицата, тъй като припадъкът понякога води до по-тежки травми. Необходимо е също да се въздейства на блуждаещия нерв, като се напръска лицето със студена вода, шията и ръцете.

Друг метод, който също има много добър ефект, е да се затворят очите и се упражни за няколко секунди по-силен натиск с пръстите или палците върху очните ябълки.

Подобен ефект върху блуждаещия нерв има и съзнателно създаденото напрежение върху коремните мускули или задържане на дишането за по-дълго време. В случаи, когато тези средства не помогнат, се прибавят и медикаменти по лекарско предписание.

При съмнение за по-сериозен здравословен проблем трябва да се потърси медицинска помощ.

- Като носим памучни или ленени дрехи, за да може кожата да диша и да не се прегрява.

- Като утоляваме жаждата с топла вода.

- Като сме колкото може по-кратко на слънце, а ако това се налага - да носим шапка или чадър.

- Най-активно е слънцето от 12 до 16 часа. По това време е добре тялото да не е открито и да се употребяват слънцезащитни кремове.

- Като забравим  алкохола – в жегата действието му се засилва многократно, освен това организмът става по-чувствителен на високата температура.

- Като не купуваме продукти от улицата – може да се стигне до тежки отравяния, защото бактериите се размножават много бързо в горещото време.

- Като намалим до минимум декоративната козметика и дори се откажем от нея – в жегата кожата диша интензивно и отделя пот, за да поддържа топлинния баланс. Запушването на порите с мазила може да подпомогне прегряването на тялото.

- Като пием поне 2 литра вода.

- Като не се натоварваме със силови упражнения или спорт при температура над 25 градуса.

- Като се грижим за емоционалното си равновесие – всяко психическо претоварване засилва риска от топлинен или слънчев удар.