С д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. „Български лекар” и председател на клуб „Родопско здраве”, разговаря Петър Галев

Д-р Найденов, защо изваждате пред скоби Родопите, когато става въпрос за българското здраве?
Ако трябва да започна шеговито, ще кажа, че когато кажем уиски, се разбира шотландското. Когато кажем водка, разбираме руска. И съвсем естествено, когато говорим за истинско здраве, мислим за Родопите. Това е регионът, където хората от векове и до днес живеят най-здравословно и освен това природата ги е дарила с много блага. На първо място въздухът е боров, отрицателно йонизиран, което има много благотворно въздействие върху организма. Освен това родопската храна си остана в голяма степен автентична. Животните пасат по чисти поляни, киселото им мляко се подквасва с лактобацилус булгарикус, не прибавят нишесте и консерванти. По традиция майките си кърмят децата поне 10–12 месеца, а всички хора много се движат. Там и обикновеното улично ходене е нископланински туризъм заради хълмистия терен и кристалния въздух. Голямо значение има и психологическата нагласа на родопчани – това са ведри, слънчеви, открити хора.

Смятате ли, че всичко, което казвате, е запазено и днес?
До голяма степен! Истинските родопчани наблягат на простите храни – боб, картофи, царевица, мляко. Не пържат, хранят се с печено и варено. От време на време хапват яйца или крехко месо. В Родопите няма да видите хора с кореми, преяли и препили. Излишъците са им органично чужди. По света доста се говори за Средиземноморската диета, а аз създадох клуб „Родопско здраве”, за да покажа, че има и български феномени в здравето, здравословното хранене и активното дълголетие.

Обективно погледнато, говорим за един икономически доста беден регион. Заради това или въпреки това хората в Родопите са дълголетници?
Със сигурност за здравето и дълголетието има и генетични предпоставки. Но начинът на живот, оползотворяването на това, което природата ти е дала, е от решаващо значение. Тук икономиката няма основа роля. Отдавна е доказано, че в Родопите има най-много дълголетници и столетници, при това в активно състояние, продължаващи да се грижат сами не само за себе си, но често и за внуци и правнуци. Това е българският регион с най-ниска заболеваемост от рак, от диабет, сърдечно-съдови проблеми, психози и неврастении, остеопороза. Затова мечтата ми е да се развие родопски здравно-духовен селски туризъм. Една седмица в Родопите може да възроди човека.

Сигурно малко хора знаят, че един от големите български медици е роден в родопското село Славейно?
Популяризирането на дейността на проф. Константин Чилов е една от целите на традиционните Чилови дни, които организирам от 1998 г. с подкрепата на много институции и организации. В село Славейно се намира единствената къща музей на български медик и това е именно проф. Чилов. Той е завършил във Виена и пръв хвърля мост между европейската и българската медицина. Дълги години вътрешната клиника на Медицинския университет в София се наричаше „Чиловата клиника”.
Няма област от вътрешните болести, в която проф. Чилов да не е писал и да не е подготвял свои ученици. Той така и не създава семейство, защото неговата жена е медицината, а деца са му пациентите. В Славейно са родени над 80 лекари, затова селото напълно заслужи названието „Свещено място на българската медицина”. Тази година като главен редактор на вестник „Български лекар” обявих 24 юни, Еньовден, за Български ден на здравето. По стародавна традиция на този ден народът се е запасявал с билки заради вярването, че точно тогава те имат най-голяма сила.

Защо точно в Родопите обявихте седемте гряха към здравето?
Защото там те са най-малко разпространени! По подобие на седемте смъртни гряха си позволих да формулирам здравните грехове, насочени към самите нас – тютюнопушене, стресово поведение, нездравословно хранене, затлъстяване, обездвижване, злоупотреба с алкохол и употреба на наркотици. Звучи много простичко, но се оказва трудно за спазване. Тези грехове към организма са в основата на значително по-късия живот на човека в сравнение с това, което ни е заложено биологически. Надявам се бъдещите поколения да достигат 120 години, което е абсолютно реалистично при здравословен живот.