Интервю с доц. Марин Георгиев от Клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска”.

Доц. Марин Георгиев е специалист по урология в Александровска болница. Приема пациенти и в МБАЛ Доверие. 

Доц. Георгиев, как се появяват камъните в бъбреците, които са често срещани у нас? 

Модерният термин е уролитиаза, защото, говорейки за бъбречнокаменна болест, повечето хора наистина смятат, че камъни се образуват само в бъбреците. Уролитиаза е по-широк термин за обозначаване на камъни по хода на пикочоотделителната система – в бъбреците, в уретерите, в пикочния мехур.

По принцип на лечение се поддават камъни от цялата пикочоотделителна система – без значение къде се намират. При тези до 2 см първата стъпка е извънтелесното разбиване. Пациентът ляга върху специална маса, до него се допира с много добър контакт източник на ударни вълни чрез силиконова възглавничка, намазана с гел, и без никаква инвазия в тялото проникват електромагнитни ударни вълни, които атакуват камъка.

След процедурата пациентът може да си отиде веднага вкъщи или на работа. В 95% от случаите не се използва дори анестезия. Ако от първата стъпка няма резултат (но успеваемостта е до 80%), втората може да е минимално инвазивно проникване в уретера, за да се стигне до камъка и да се унищожи с лазер или ултразвук. Друг вариант е да се проникне през бъбрека с малък отвор.

От какво зависи да намалим риска от образуване на камъни?

Увеличават се тези заболявания, а един от рисковите фактори е богатата на белтъчини храна. Известно е, че в периодите на войни, когато хората са бедствали, почти са липсвали и въпросните болести. Другите рискови фактори са обездвижването, недостатъчният прием на течности. Дневното количество вода би трябвало да се определи така - килограмите, умножени по 2,5 или по 3. Ако човек тежи 70 кг, той трябва да изпива два литра течности.

Достатъчно течности, разпределени по часове

Ако не изпитва жажда?

Водният баланс е нещо твърде по-сложно, отколкото си представяме. Организмът губи вода по много пътища, например с дишането - до 300-500 мл. И когато дишаме топъл въздух или при физическа активност количеството може да достигне литър. Вода се губи и чрез потта, жлъчния, стомашния сок, течност има и в изпражненията.

Не бива да се отива в другата крайност – понеже в урината има фактори, способстващи образуването на камъни, но има и такива, които предпазват. И с прекалено голямото количество течности всъщност започва унищожаването на предпазващите фактори. Важно е също течностите да бъдат разпределени равномерно в денонощието.

Какво казва статистиката за уроинфекциите?

Също имат ръст. По данни за САЩ (но те са съпоставими със ситуацията в Европа и у нас) през миналата година има 7 млн. посещения при лекар поради инфекция на пикочните пътища. По тази причина са изписани и 15% от всички антибиотици, а около 100 хил. души са приети в болница. Инфекцията може да влезе по кръвен или лимфен път, но най-често прониква от уретрата нагоре към пикочния мехур и бъбреците.

Този път обяснява и факта, че от такива инфекции страдат най-вече жените – заради късата и широка уретра. Друга причина е обструкцията – т.е. нарушен ток на урината, някъде по пътя й има пречка. Най-често това са камъните – в бъбрека, в пикочния мехур или в уретера. Механизмът се състои в това, че при задръжка на урина поради това, че не може да се оттича добре, се нарушава защитната сила, локалният имунитет на лигавицата на пикочните пътища. И така се случва обикновено – има камъни, те предизвикват инфекция.

Каква е ролята на инфекциите

Най-често причинители на тези инфекции са няколко, наричаме ги уреазапродуциращи бактерии. А точно уреазата (бактериален ензим) унищожава защитния слой на лигавицата и бактериите много по-лесно се „залавят” за нея. По-нататък пък се образуват инфектираните камъни - като цяло това са фосфатни камъни. Специфичното при тях е, че много често рецидивират – ако не изчистим инфекцията, дори и да сме ликвидирали камъка, той ще се появи пак.

Значи не само камъните причиняват инфекция, а и тя може да „произвежда” камъни?

Точно така. И лечението на тази група пациенти трябва да е комплексно. Освен премахването на камъка трябва да се лекува и инфекцията. Това може да продължи много дълго – месец, два, три, дори шест. И освен антибиотиците, които не могат да се прилагат прекалено дълго, тук роля имат различните чайове, фитопрепарати (винаги ги препоръчваме при продължително лечение), както и средства за повишаване на имунитета от най-често срещаните причинители.

Въобще не е за подценяване балнеолечението - поне два пъти годишно - при пациенти с рецидивиращи инфекции. От личен опит мога да кажа, че при балнеолечение рецидивите намаляват драстично и може да се очаква трайно излекуване. Освен водата за пиене при специалните процедури бъбрекът започва да отделя повече урина, уретерът релаксира и това позволява изхвърлянето на песъчинки, бактерии, левкоцити и т.н. В Хисар например има отлични възможности, колегите са с голям опит и резултатите наистина са впечатляващи.

Автор Георги Георгиев