Полиетиологичната окраска на кашлицата прави симптома кашлица трудно обясним само и единствено с банални причини. Предвид това оценката на кашлячния синдром, диагностичното му уточняване е призвание и в компетентността единствено и само на специалисти по белодробни болести (пневмология и фтизиатрия) за деца и възрастни.

Кашлицата е много чест симптом, свързан преди всичко със заболяване на белодробната система у деца и възрастни. Трябва обаче да се подчертае и знае, че причините, които обуславят кашлячния рефлекс, могат да бъдат белодробни и извънбелодробни. От друга страна, кашлицата може да започне остро при внезапно възникнал възпалителен процес, но може да съществува и хронична кашлица, която също е многопричинно обусловена.

Най-честите етиологични фактори за поява на кашлица при остро настъпили причини се свеждат до следното:

Инфекциозни причинители:

  Бактериални инфекции – различни болестни причинители могат да доведат до поява на пневмонии, туберкулоза, магарешка кашлица (пертусис), сифилис, папагалска болест (обусловена от специфични причинители).

  Вирусни инфекции – най-често същите се съчетават с грип, шарки (морбили, варицела), риновируси, RS вируси, аденовируси и др.

  Паразитни инфекции – заболявания от глисти, тении.

  Алергични причини – астма, алергичен риносинуит, еозинофилна пневмония, синобронхит.

  Дразнещи (иритативни) причини – химични, механични, топлинни, прахови, физични.

  Съдови причини – сърдечни – хронична сърдечна недостатъчност, съдови –аномалии на големите съдове, съдови пръстени и др.

  Стомашно-чревни причини – гастро-езофагиален рефлукс (ГЕРБ), диафрагмална херния.

  Психологични причини – невровегетативна дистония, депресивни състояния, неврози, хистерия.

  Неопластични причини – интрабронхиални, екстрабронхиални, паренхимни (разположени в белия дроб).

Видно е, че произходът на кашлицата е многофакторно обусловен съобразно засегнатия орган и връзката му с кашлячния синдром. Освен това кашлицата може да бъде по своята клинична изява суха, влажна, дразнеща, лаеща, постоянна, епизодична, с репризи и т.н.

Полиетиологичната окраска на кашлицата прави симптома кашлица трудно обясним само и единствено с банални причини. Предвид това оценката на кашлячния синдром, диагностичното му уточняване е призвание и в компетентността единствено и само на специалисти по белодробни болести (пневмология и фтизиатрия) за деца и възрастни.

След провеждане на консултативен преглед и извършване на необходимите изследвания се назначава и съответната терапия. Погрешно е провеждането на лечение от неспециалист и самолечение, което в повечето случаи влошава състоянието на болния. Така например при болен с ГЕРБ или сърдечно заболяване приемането на сиропи, муколитици и други отхрачващи средства не само че не помага, а влошава състоянието на болния.

Друг много голям проблем е хроничната кашлица. Кои са най-честите причини за хронична кашлица? Най-масово разпространеният вреден навик в международен аспект е тютюнопушенето. Пушачи с пристрастеност 10 години и 10 цигари всеки ден развиват хронично заболяване - хроничен бронхит. Заболяването е свързано с трайни промени в бронхите, значителна бронхиална секреция, поява на емфизем и хронична кашлица. При пушачи по 20 и повече цигари дневно и пристрастеност над 10 години кашлицата е много по-тежка, а наред с това възможността за развитие на рак на белите дробове съпътства над 50% от пушачите.

Хроничен алергичен риносинуит - много разпространено заболяване. Около 45% от населението на Европа страда от тази болест. Заболяването е вродено и се влияе от външни фактори, обикновено пролет и есен. Лечението изисква екип от специалисти по оториноларингология и пневмология и фтизиатрия и търпение и коректно лечение от пациента.

Бронхиална астма е също генотипно обусловено заболяване. Лечението е дело на специалисти по белодробни болести за деца и възрастни. В България са в наличност всички съвременни препарати за лечение на заболяването.

Хронична кашлица, обусловена от АСЕ инхибитори. Същите са лекарства, приемани за лечение на хипертония. Страдащият се нуждае от консултация с кардиолог и пневмолог.

ГЕРБ (гастроезофагеалната рефлуксна болест) се среща при деца най-често като вродено състояние и при възрастни над 45 години, по-често при жени. Пациентът се нуждае от консултация с гастроентеролог и пневмолог.

Хронични състояния с постоянен кръвен застой в белите дробове са причина за хронична кашлица. При тежки форми на хронична сърдечна недостатъчност се появяват пристъпи на тежък задух, известен като сърдечна астма. Безспорно състоянието на тези болни е дело и във възможностите на специалист по кардиология.

Описаните етиологични критерии на кашлячния синдром при деца и възрастни дават основание да се приеме и знае, че кашлицата има сложен механизъм и многофакторна обусловеност.

Предвид това след консултация с лекар със съответната специалност оценката на кашлицата дава основание за диагноза и правилно лечение.