Сърдечната недостатъчност също е честа причина за развитието на малигнени камерни екстрасистоли или друг тип опасни аритмии.

Екстрасистолите са сравнително честа причина за търсене на кардиологична консултация от страна на пациентите. Но съвременното разбиране е, че в огромното мнозинство от случаите те не са лош прогностичен белег.

При нормално сърце екстрасистолите предизвикват единствено неприятни усещания, като чувство на „прескачане”, „топка в гърлото”, задавяне и т.н., но не пречат на нормалния начин на живот. Изключение са по-чувствителните пациенти, които се травматизират от тези усещания.

По принцип екстрасистолите при пациенти с липса на подлежащо сърдечно заболяване не се налага и не бива да се третират с активни антиаритмични медикаменти. Достатъчни са препарати на основата на билкови извлеци от глог, мента и валериана, някои леки седативни средства, както и редовни дозирани физически усилия.

При пациенти с установено увреждане на сърцето екстрасистолите изискват по-подробно уточняване и преценка за необходимостта от корекция на съществуващата терапия или назначаване на допълнителни медикаменти. В случая е важно е да се прецени дали екстрасистолната аритмия се дължи на самото сърдечно заболяване, или е провокирана от някои препарати, които пациентът приема. Отдавна е известно, че част от кардиологичните медикаменти и особено тези, с които се опитваме да потискаме аритмиите, могат да имат проаритмичен ефект, изразяващ се в засилване на съществуваща или поява на нови видове аритмии.

Затова лечението на аритмиите изисква особено внимание, за да не влошим състоянието на болния.

С най-голямо значение за клиничната практика са комплексните камерни аритмии, при които имаме изява на повече от 3 групирани камерни екстрасистоли. Внимание изискват и така наречените ранни екстрасистоли, които възникват на определен етап от електрическия сърдечен цикъл, защото те могат да доведат до тежки камерни аритмии с потенциално животозастрашаващи последствия. Най-честата причина за такъв тип малигнени екстрасистоли е увреждането на миокарда и проводната система при исхемичната болест на сърцето. Но веднага искам да подчертая, че голямо проучване доказа, че агресивното прилагане на някои антиаритмични препарати – тези от група Іс, за хронично лечение на екстрасистоли при пациенти с ИБС и  прекаран миокарден инфаркт, води до негативни резултати – увеличаване на смъртността.

Когато един пациент с ИБС има малигнени екстрасистоли, те могат да се дължат на тласъци на исхемията със или без манифестна симптоматика или на цикатрикси вследствие на прекаран миокарден инфаркт, които дават възможности за формиране на аритмии с различен електрофизиологичен механизъм – повишена възбудимост на дадени групи сърдечномускулни клетки или завъртане в малък кръг на патологични електрически импулси.

Лечението на тези пациенти трябва да се води задължително от кардиолог. Ако чрез съответните изследвания (велотест и коронарография) се установи, че причина за честите екстрасистоли са тласъци в исхемията, лечението трябва да е насочено към подобряване на кръвоснабдяването на миокарда, а не към антиаритмици.

Сърдечната недостатъчност също е честа причина за развитието на малигнени камерни екстрасистоли или друг тип опасни аритмии. В тази група се включват и пациентите, които са развили сърдечна недостатъчност поради лошо лекувана хипертония или с първично идиопатично увреждане на миокарда – т.нар. кардиомиопатии. В увредения миокард има нарушено съотношение между мускулни клетки и фиброзна тъкан, което е предпоставка за възникване на допълнителни електрически механизми с аритмия като краен ефект.

Също така не трябва да се забравя, че неблагоприятните проаритмогенни ефекти на антиаритмичните средства се засилват при подлежаща патология на миокарда – т.е. лечението на аритмиите при увреден миокард трябва да е особено внимателно.

Диагностичен алгоритъм

При пациенти, при които е изключено сърдечно заболяване, е достатъчен физикален преглед и обикновен ЕКГ запис.

При подозрение за възможно сърдечно увреждане в съображение влизат съответните лабораторни биохимични изследвания (липиден профил, електролити, чернодробна и бъбречна функция), ехокардиография.

Когато пациентът е с известно или новооткрито сърдечно заболяване, в хода на което се явяват чести екстрасистоли, както и оплакване от внезапни причернявания, е оправдано провеждането на холтер мониториране на сърдечния ритъм, стрес-тест и при показания – инвазивно изследване на коронарните артерии.

Лечението

Специфична антиаритмична терапия в никакъв случай не може и не бива да се предписва с лека ръка. За съжаление в практиката често наблюдаваме необосновано предписване на иначе много ефикасни антиаритмични медикаменти, какъвто например е кордаронът. Такъв тип препарати нямат място в лечението на невинни екстрасистоли. Не трябва да се забравят страничните ефекти, особено чести по отношение на щитовидната жлеза, както и възможността да се развие необратима белодробна фиброза.

Основното правило е да се лекуват наличните подлежащи сърдечно-съдови и други здравословни проблеми, които имат отношение към появата на екстрасистоли, а към различните класове антиаритмични медикаменти да се прибягва много внимателно и при конкретни показания. Невинните екстрасистоли не изискват никакво специфично лечение. Понякога само разясняването, че това е неприятно, но безопасно усещане, успокоява пациентите и им помага да не се фиксират върху състоянието си.

Когато екстрасистолите се причиняват от увеличен тонус на симпатикусовата нервна система, добро решение при пациенти с ИБС и/или хипертония, както и със сърдечна недостатъчност, е прилагането на бета-блокери. Ако след това персистира потенциално опасна аритмия, трябва да се прецени въвеждането на специфично антиаритмично лечение.