Всеки пациент, потърсил медицинска помощ, има право:

1. Да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, независимо от пол, възраст, етническа принадлежност, религиозни убеждения и културно равнище.

2. Да знае името на лекаря, които го лекува, и името на медицинската сестра, която се грижи или отговаря за координацията на грижите за него.

3. Да бъде информиран за характера и прогнозата на заболяването и за смисъла на необходимите изследвания и лечение.

Тази година на 18 април и в България беше отбелязан Европейският ден на пациента. Както пръв съобщи health.bg, този ден беше честван у нас за пръв път. Това стана възможно, след като през миналата година Европейският парламент постанови, че е крайно време да се приеме директива за правата на пациентите и в България.

Европейската директива е задължителна за всички страни-членки на ЕС и трябва да бъде имплантирана в сега действащото законодателство, или да залегне в основата на самостоятелен закон.

Според източници на health.bg най-вероятно ще се постигне съгласие в текста на документа да бъдат конкретизирани пет–шест задължителни за спазване права на пациентите - свързани с достъпа до здравни услуги, качеството и стандартите им, правото на информираност. Евродирективата ще стъпи върху Хартата за правата на пациентите, приета още през 2002 г. в Рим.

Балони и атракции за празника в България

Първият ден на пациента в България беше отбелязан с различни атрактивни събития в столицата и други градове. Както каза специално за health.bg Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за защита на пациентите (БАЗП), основните му притеснения са, че в парламента залежават три законопроекта за правата на пациента, но политиците все още нямат намерение да приемат съвременен закон.

Случаят Ивон Ватс срещу държавата

В същото време Съдът на Европейския съюз постанови правото на пациентите на здравни услуги в други страни-членки.

Решенията на съда натежават в полза на индивида да избира доставчик на здравна услуга. Неотдавна евромагистратите взеха решение относно Националната здравноосигурителна служба (НЗОС) на Великобритания. През 2002 г. британската гражданка Ивон Ватс е била в списъка на чакащите за смяна на тазобедрена става.

След като й е отказано разрешение за лечение в чужбина, тя отива във Франция и плаща сама за операцията. След това започва дело срещу здравноосигурителните власти в собствената й страна за възстановяване на направените в чужбина разходи. Съдът на ЕС постановява, че НЗОС на Великобритания е ограничила правото на пациентката да потърси лечение в чужбина и задължава британската здравна каса да възстанови разходите на Ивон Ватс .

Харта за правата на пациента, приета в Рим през 2002 г.
Всеки пациент, потърсил медицинска помощ, има право:

1. Да получи своевременна, достатъчна и качествена медицинска помощ, независимо от пол, възраст, етническа принадлежност, религиозни убеждения и културно равнище.

2. Да знае името на лекаря, които го лекува, и името на медицинската сестра, която се грижи или отговаря за координацията на грижите за него.

3. Да бъде информиран за характера и прогнозата на заболяването и за смисъла на необходимите изследвания и лечение.

4. Да приеме или да отхвърли предложените му изследвания и лечение, да бъде информиран за съществуващи алтернативи за диагностика и лечение и свобода на избор между тях.

5. Да бъде своевременно изследван и лекуван чрез утвърдени лечебни методи и средства и използване на технически изправна апаратура, а съпътстващите грижи да се прилагат с необходимата вещина, внимание и уважение.

6. Да се гарантира тайната на заболяването му.

7. Да се ползва от подкрепата на семейството, роднините и приятелите си по време на лечение.

8. Да бъде запознат с разходите по лечението му.

9. На здравна просвета, която да включва информация за здравословния начин на живот, профилактичните методи и методите за ранното откриване на заболяванията. От съществено значение е личната отговорност на пациента за собственото му здраве.

10. Да бъде запознат със задълженията си като пациент.

11. Да прави оплаквания пред по-висши инстанции, когато правата му, посочени в тази харта са нарушени.
Ако пациентът е в състояние, ограничаващо възможността му за разбиране на тази информация, или когато от медицинска гледна точка е нежелателно да му се даде такава информация, тя се предоставя на негов попечител или законен представител.