Темата за негативните демографски тенденции в страната през последните години има неизменно място в публичното пространство.
Поне за Варна тенденцията към спад в раждаемостта е преодоляна. Към началото на ноември данните показват, че тя е се повишила с 10 процента в сравнение с 2007 г.
Специалистите обаче отбелязват с тревога високия процент на недоносените бебета и децата, родени с малформации.

Темата за негативните демографски тенденции в страната през последните години има неизменно място в публичното пространство.

Поне за Варна тенденцията към спад в раждаемостта е преодоляна. Към началото на ноември данните показват, че тя е се повишила с 10 процента в сравнение с 2007 г.

Специалистите обаче отбелязват с тревога високия процент на недоносените бебета и децата, родени с малформации.

Според тях е особено важно жените да бъдат добре информирани за протичането на бременността, за евентуалните рискове, както и да имат отговорно отношение към майчинството.



Варна се радва на повече бебета

През тази година най-много бебета са проплакали в специализираната АГ болница. Ако за 2007 г. до края на октомври там са се родили около 1850 деца, през тази те вече са надхвърлили 2010.

Екипът на родилното отделение в МБАЛ „Света Анна“ също отбелязва покачване на раждаемостта, макар и по-скромно – новородените до началото на месеца са 1940, докато за същия период на миналата година те са били с 40 по-малко.

Единствено в частния „Майчин дом“ броят на новородените се е запазил.
Добрите новини за положителния прираст обаче в някои случаи вървят ръка за ръка с негативни тенденции.


Голям е броят на недоносените деца

В местната Окръжна болница се запазва високият дял на недоносените и децата с вродени малформации, който е около 10 на сто.

В АГ болницата броят на недоносените и мъртвородените е намалял значително. Ако за деветте месеца на миналата година преждевременно родените са били 393, през тази те са 287. Мъртвородените бебета през 2008 г. са 17, което е с две по-малко от миналата година.

Преждевременните раждания, според изпълнителният директор на специализираната болница д-р Петър Атанасов, продължават да са проблем основно на жените от ромски произход. Той коментира, че това се дължи на недохранването, лошата хигиена и липсата на медицинско наблюдение по време на бременността.
Затова информираността и повишаването на здравната култура са особено важни.


Жените забременяват все по-често след 30-ата си година

Тенденцията първескините да са все по-възрастни продължава да се засилва, а това увеличава рисковете за детето и майката.

Ако допреди няколко години беше обичайно 25-28-годишни жени да раждат за първи път, сега много от първескините са прехвърлили 30-те.

Д-р Атанасов посочи, че най-възрастната родилка за тази година е на 41 г., но през миналата в болницата е родила 45-годишна жена.

След 40-те обаче майките обикновено раждат второто си дете.
Късната бременност отново се обуславя от финансовото състояние на родителите, коментира д-р Атанасов. В българските семейства разликата между първото и второто дете вече е разлика между 5 и 15 години.


По-информирана майка, по-малко рискове за бебето

Ако жените искат здраво бебе и лека бременност, акушер-гинеколозите съветват първото раждане да бъде между 20-ата и 28-ата година. Именно тогава организмът е най-стабилен. Въпреки че бременността е естествен процес, тя все пак натоварва всички системи в организма и изисква специални грижи.
Все пак, ако решите да имате дете в по-късна възраст, не бива да живеете с мисълта, че бебето ще е недоносено. Защото заедно с по-зрялото решение към подобна стъпка идва и по-сериозната подготовка на жената.

Все по-популярни стават здравословните навици, към които съвременните майки се стремят.
Освен това здравната култура постоянно се повишава, така че все повече жени търсят добри специалисти, под чието ръководство да преминат този важен период от живота си.

На страната на дамите застават и здравните институции, които дадоха възможност на варненските жени да имат местен генетичен скрининг. Благодарение на него все по-малко деца се раждат с вродени малформации.
Същевременно нараства и доверието в медицината, което води до все по-малко родилки, които да отказват аборт в случай, че тестовете докажат, че плодът е увреден.