Болницата може да бъде страшилище за детето ви. Ако бяхте на негово място и вие бихте били изплашени. Тя е изпълнена с непознати хора, непривични миризми и странни гледки.

Подгответе себе си за операция на детето ви

Болницата може да бъде страшилище за детето ви. Ако бяхте на негово място и вие бихте били изплашени. Тя е изпълнена с непознати хора, непривични миризми и странни гледки.

Много бихте могли да направите, за да подготвите себе си и детето си за наближаващото приемане в болница и добра причина да го сторите. Проучване на клиницисти от медицинския факултет в Йейл сочи, че колкото по-напрегнато е едно дете преди операцията, толкова по-вероятно е то да получи следоперативни разстройства в поведението, а също така и тревога от раздялата с майката, нервност, нощен страх и нощно напикаване.

По-малките деца, по-емоционалните, по-импулсивните и по-малко общителните, са с най-висок риск от поведенчески разстройства след операция. Но и влиянието на родителите има голямо значение.

Изследователите открили, че “родителите на тези деца са по-тревожни както при приемането, така и преди въвеждането на детето в операционната зала”, казва д-р Зийв Кейн, професор в катедрата по анестезиология в Йейлския университет. Д-р Кейн и колегите му препоръчват на родителите да подготвят себе си и децата си за болницата.

Подгответе себе си

Детето ви е в състояние да разбира невербалната комуникация: тонът, израженията, жестовете, стойката на тялото и т.н. Може да изричате правилните думи и все пак да предавате страховете си на детето. Първо трябва да успокоите собствените си тревоги. Уверените родители са в състояние да поддържат тревожността на децата си на минимално ниво. Информирайте се подробно за състоянието на детето си.

Странно, но много хора се наслаждават да разказват ужасяващи истории за операции, завършили неблагополучно, за пренебрегвани деца и др. Повечето от тях са много преувеличени. Някои са изцяло неистински. Не слушайте “съседката”, а се обърнете направо към лекуващия екипа на детето ви.

Задавайте въпроси на лекарите. Прочетете за заболяването на детето си в Интернет. Не спирайте да питате, докато не се уверите в необходимостта от хоспитализация или операция. Питайте за процедурата, какво ще му бъде правено на детето в операционната (вкл. и анестезията) и какви последващи манипулации може да очаквате.

Ако все още сте изплашени, споделете страховете си - с медицинския персонал, партньора си, доверен приятел, духовно лице или адвоката си. Те могат да ви вдъхнат сила, спокойствие и кураж.

Накратко:

– Бъдете положителни и оптимистични пред детето си

– Плачете насаме – не пред детето

– Бъдете честни, но не прекалено подробни, когато обяснявате на детето какво ще се случи

– Говорете за страховете и тревогите си с възрастни и не пред детето

– Бъдете спокойни и уверени с детето си

– Помнете, че вие сте възрастният и е ваше задължение да бъдете силни и за двамата

Въпреки че е естествено да сте загрижени за здравето и благополучието на детето си, е важно да овладеете страховете и тревогите си, за да му помогнете да посрещне смело оставането в болница и операцията.

Подгответе детето си за медицински интервенции

Когато детето ви е болно или има планувани медицински интервенции, като например рентгенова снимка или операция, това е стрес и за двама ви. То не се чувства добре, страхува се от болката и често не разбира какво става. Вие сте разтревожени за здравето му и искате да ограничите страховете и тревогите му.

Обяснете

Независимо от характера на здравословния проблем, детето ви иска да сте честни с него, но в същото време и да му вдъхнете увереност. Обяснете защо е необходима процедурата или приемането в болница и какво да очаква.

Изследвания на кръв и урина най-често се извършват преди приемането в болница, както и голяма част от другите диагностични процедури.

Повечето деца се страхуват от това да разголват тялото си, от болката, смъртта, белезите, загубата на контрол. Лекуващият екип може да ви помогне да разберете страховете, характерни за възрастта на вашето дете. Той може също да ви помогне да обясните изследванията, операцията и анестезията на детето.

Децта под 9-годишна възраст се страхуват от игли и от раздялата с родителите. Поради това в болницата обикновено позволяват на родителите да стоят с децата си в отделението преди операцията, както и да са до леглото им при събуждането. Уверете детето си, че ще бъдете там и наистина бъдете там.

Ако се очаква детето ви да изпитва болка след операцията, му го кажете, но бъдете позитивни. Не наблягайте на болката, а на разешението на проблема. Например бихте могли да кажете:”Малко ще те боли след операцията, но сестрата ще ти даде лекарство, за да се чувстваш по-добре.” Избягвайте изречения като:”Ще те снимат, ти ще заспиш и след това докторите ще те събудят.” Вместо това използвайте прости, незаплашващи, положителни думи:

– „Много деца с твоето заболяване са били в болница.”

– „Лекарите и сестрите ще се погрижат да се чувстваш добре.”

– „Ще бъда с теб в болницата.:

– „Ако искаш, можеш да вземеш любимото си одеялце (или играчка) с теб.”

Учете

Помогнете на детето си да се почувства по-спокойно като го запознаете с някои от процедурите. Окуражавайте го да си играе на хирург, анестезиолог или сестра. Играчките-животни са прекрасни пациенти. Много болници предлагат обиколки за деца из болницата преди приемане или операция. По време на обиколката детето ви ще се запознае част от персонала, ще види болнична стая, ще поиграе в занималнята или ще гледа филмчета за болница. Окуражете детето си да задава въпроси за манипулациите, които му предстоят и да говори за чувствата си. Успокойте тревогите му. Накарайте го да разбере, че не бива да се чувства смешно или глупаво от това, че се страхува - нормално е за всички деца.
И накрая, бъдете смели и любящи заради детето си, кажете му, че го обичате и винаги ще го обичате.