Розацеята е кожно заболяване, което засяга и двата пола, но все пак много по-често жените, предимно по време на климакса и значително по-рядко във възрастта от 35 до 40 г.

Точната причина за възникването на болестта не е известна и досега, но се счита, че значение имат голям брой фактори:

- смущения във функциите на стомашно-чревния тракт (гастрит, язва, запек и др.)

- заболявания на жлъчния мехур (възпалителни промени, каменно-жлъчна болест и др.), които водят до повишена или намалена секреция на жлъчка

- смутена функция на жлезите с вътрешна секреция и най-често на щитовидната жлеза (например тиреотоксикоза,1);

- специално при жените се изтъква и ролята на яйчниците, особено нарушенията в тяхната дейност, водещи до менструални смущения, включително и до липса на мензес

- наличие на т.нар. гнойно огнище (хроничен синузит, хронично възпаление на сливиците, яйчниците, апендикса; гранулом на зъб и т.н.,1);

- повишена емоционалност, често свързана с понижена устойчивост, предимно на вегетативната нервна система.

Върху розацеята влияят отрицателно и редица професионално-битови фактори като неблагоприятните условия на труд и злоупотребата с пикантни храни.

Независимо от разнообразието на предизвикващите я причини, това заболяване почти винаги засяга хора със себорейна кожа (но без това да има връзка с функцията на мастните жлези), при което е нарушено и периферното кръвообращение на лицето.

-brr-

Промените се локализират по бузите, челото и брадата. Кожата е задебелена, зачервена, виждат се разширени кръвоносни съдове, пъпки, а понякога и гнойни мехурчета. Нерядко се развива и конюнктивит, който е възможно да протича хронично.

Въпреки че при розацеята обикновено няма съществени оплаквания, страданието се понася много тежко от болните, тъй като

представлява изключително неприятен козметичен дефект

Терапията изисква продължително време и голяма настойчивост както от страна на лекаря, така и на боледуващия.

Вътрешното лечение се осъществява предимно с антибиотици от групата на тетрациклините и с препарати от метронидазоловия ред (трихомонацид и др.). Удачно е и използването на различни медикаменти, регулиращи стомашно-чревната функция, жлъчната секреция, дейността на яйчниците и т.н. За продължително време се назначават и витамини.

Локалното лечение е насочено против себорейното състояние, смутеното периферно кръвообращение и, ако е нужно, срещу прибавената инфекция. Преди всичко трябва да се има предвид, че засегнатите кожни участъци са много чувствителни и лесно раздразними.

 Поради това третирането се започва със слабо активни и нежни средства. Когато кожата се успокои, много внимателно могат да се прилагат и излющващи антисеборейни препарати, с постепенно повишаване на концентрацията на активните съставки.

Понастоящем се счита, че при прибавена инфекция най-добри резултати се постигат с компреси с ефлоран и разтвори, съдържащи еритромицин или други антибиотици.

При розацеята се забраняват всякакви горещи процедури –

парафинови маски, парна баня, масаж на лицето, миене с гореща и студена вода и т.н. Необходимо е да се спре консумацията на горещи (чай, кафе, супа) и пикантни (черен пипер, горчица, хрян, чесън, оцет) храни, включително алкохол. Трябва да се избягват и всички вредни външни влияния, особено прякото слънчево облъчване.

Слънцезащитата при розацея е задължителна, а фотопротекторите трябва да притежават висок защитен фактор.

Понякога, независимо от продължителното и адекватно проведено лечение, постигнатите резултати не са особено задоволителни и нерядко състоянието на болните се влошава, особено през лятото и есента.

Ето защо, се предпочита прилагането на препарати, съдържащи комбинации от различни растителни съставки, които укрепват съдовата стена на ниво кожни капиляри (например флавоноиди от индийско орехче и хетерозиди от очеболец), имат омекотяващи и успокояващи свойства (като еноксолон и алфа-бизаболол), притежават съдосвиващ ефект(най-често се предпочита екстракт от мимоза) и осигуряват фотозащита срещу UVA, UVB и инфрачервени лъчи.

Тъй като няма ограничения в продължителността на използване на тези природни субстанции, при необходимост третирането с тях може да се провежда многократно.