Публикация
Алергични реакции към материали в денталната практика
Кои са най-честите алергични реакции в стоматологичния кабинет и как се проявяват
Алергията представлява патологична реакция на организма към различни вещества от околната среда, наречени алергени. Тя се дължи на свръхчувствителност /повишена реактивност/ в резултат на т.н. сенсибилизиране /алергизиране/ към даден алерген или повече алергени.
Все по-често срещано явление в практиката на денталните лекари е алергията към материали, които се използват за лечение и възстановявания в устната кухина.
Такива алергени в стоматологичната практика могат да бъдат :
- -Медикаменти за промивка и временни вложки при консервативно лечение на зъби – хипохлорид, хлорфенолкамфор, трикрезолформалин, резорцинформалин , хролхексидин, арсен, темфил, фармперка и др.
- -Каналопълнежни средства – резорцинформалинови, евгенолови, на базата на епоксидна смола и др.
- -Материали за обтурация – амалгама, химични композити, фотополимери, гласйономерни цименти, зилка,златни сплави и др.
- -Материали за циментиране на инлеи, онлеи, корони и мостове – фосфат цименти, карбокси цименти, двойно полимеризиращи цименти, цименти за временно фиксиране
- -Отпечатъчни материали в протетичната и ортодонтската практика – силикони и алгинати
- -Материали за корони и мостове – хромникелови и хромкобалтови сплави за конструкции по метода Адапта, за металокерамика, златни сплави
- -Пластмаси за мостове, подвижни протези и ортодонтски апарати – суперпонт С+B, розова и безцветна пластмаса, бързополимеризиращи пластмаси, пластмаси за временни корони и мостове и др.
Алергичните изяви могат да бъдат от общ или локален
характер. Общите изяви са по-рядко срещани, предимно при поставянето на
анестетици, което ще бъде обект на отделна тема. При стоматологичните материали
се проявяват най-често с обриви, сърбеж,
уртикария, дерматит, много рядко едем на Квинке.
Локалните алергични реакции могат да наподобят всяка нозолигична единица, която
се среща в устната кухина – от най-слаб еритем и катарален гингивит или
стоматит, до везикуларни обривни изменениия или улцери.
Най-често пациентите съобщават за зачервяване, подуване, лека болка, увеличена
саливация, часове след поставянето или
използването на определен материал или медикамент. Понякога има и чувство на
парене или горене в устната кухина, а по езика има отпечатъци на зъбите поради
неговата оточност.
За да избегнем доколкото е възможно такива усложнения, много важно е в анамнезата да се разпита подробно пациента за някакъв вид алергия въобще – към медикаменти, козметични продукти, храни, слънчева или студова алергия, астма, ухапване от насекоми, бижута и т.н. Важно е да се пита имал ли е досега клинична изява на алергия по различен повод. Когато пациентът съобщи за алергична предразположеност, стоматологът е необходимо да го насочи за тестуване в специализиран кабинет.
С алергологичните тестове се определя алергичната реактивност на организма. За целите на денталната практика най-често използвани са кожно-алергичните проби. Епикутанният тест се използва за търсене и доказване на контактна алергия. На кожата на гърба в областта на лопатката се поставят серия алергени. Те са специално приготвени в нетоксични концентрации, така че да предизвикат реакция в алергичния индивид, но не и в здравия човек. Отчитането става на 48-72 час. Както всеки тест и тук има определи показания и противопоказания, които се преценяват от лекаря – специалист.
От 20 годишната ми практика в денталната алергология мога да обобщя кои са най-често срещаните алергени от стоматологичните материали – хромникелови сплави, хромкобалтови сплави, амалгама – като общ продукт и живак /който отделно е и токсичен/, розова пластмаса, химични композити.
Лечението включва отстраняване на контакта с алергена и ако се налага обща терапия – антихистамини и кортикостероиди.
Коментари