Причината са нереално ниските цени и паралелния износ, твърди мениджърът на IMS Health за България

До края годината вероятно ще се стигне дотам, че пациенти ще умрат заради липса на лекарства. Това прогнозира по време на VII маркетингова конференция за фармацевти 

д-р Кунчо Трифонов, мениджър за България на Международната компания за мониторинг на фармацевтичния пазар IMS Health, анализирайки лекарствения пазар през 2014 г. Причината е, че заради нереално ниските цени и неизгодните маржове, с които работят и дистрибутори, и аптеки, цели продуктови групи изчезват от пазара.

Засилва се паралелният експорт

- и легалният, който е право на търговците на едро, и нелегалният - от аптеките. Легалният расте, защото за търговците на едро това е нетна писта за печалба – спестяват разходи за транспорт, за персонал. Заради липсата на национален подход в системата на здравеопазването и в частност на лекарствоснабдяването търговците на едро отчитат 0,3% нетна доходност на година. Ако разчитат на лекарства с рецепта, на минутата трябва да затворят, заяви Трифонов. Аптеките пък печелят по 1,67 лв. на рецепта за 53% от разхода за лекарства на НЗОК. Затова все по-масово се включват в схеми за нелегален експорт - случайни наети лица обикалят и изкупуват лекарства от аптеките.

„Няма аптека, която да не е посетена от човек с кочан подписани и подпечатани рецепти, които проверяват за наличностите от определени лекарства и ги изкупиват. – твърди експертът. - Фалшифицират се сертификати, изкупените продукти минават през 1-2 фирми посредници, препакетират се някъде, след което се представят за чисто легална стока. В Германия например се установяват все по-големи количества продукти с произход български и румънски аптеки.“

Друг феномен е вземането на количества продукти от Турция, които се препакетират в български опаковки и се изнасят за Германия.

„Нелегалният екпорт през аптеки към дистрибутори е грозно явление, което ще се криминализира в ЕС от 2017-2018 г.“, каза Трифонов. Ще се приравни към фалшифицирането на лекарства и ще бъде окачествено като явление от обществена опасност.

На 1 аптека у нас се падат 2000-2100 пациенти,

докато в Холандия например има 8300 платежоспособни клиенти. Българските фармацевти нямат този комфорт и за да оцеляват, трябва да са много хитри, комбинативни, да анализират и да търсят правилни решения, убеден е д-р Трифонов.

Оборотът на 1 аптека в България е средно 360 000 евро на година, докато в Словения например е 2 млн. евро. Освен ценовите абсурди причина за това е същественото увеличение на броя на аптеките от 1200 при 9 млн. население през 1989 г. сега те са 3 пъти повече – 3600 при 7 млн. население. Докато в Словения независимо от приватизацията и промените в последните години броят на аптеките се запазвал относително малък.

51% от аптеките в България са с 1 фармацевт

Те правят 26% от продажбите – т.е. имат ниски обороти и са в неблагоприятна икономическа ситуация. 15% от обектите принадлежат на дълги аптечни вериги, които правят 34% от оборота в България - 2,5-3 пъти над средния. 

Крайният резултат е, че 28% от аптеките генерират 50% от оборота, сочи анализът за 2014 г. Върви процес на концентрация на аптечната дейност, която е икономически обоснована – по-голямата структура постига по-голяма икономическа ефективност заради икономията от мащаба.

Лекарственият пазар у нас се е увеличил с 8,7% за 2014 г.,

а като изключим паралелния експорт – с 6%. Основното увеличение идва от болничния пазар (по-специално от онкологичните продукти) - годишният ръст е от 370 на 433 млн. лв. Хранителните добавки са другата най-бързо увеличаваща се група. Ръст има и при лекарствата с рецепта – 8,7%. Делът на ОТС (лекарствата без рецепта) се вдига с 5%. Органичният ръст е факт – повече лекарства се изписват, повече се купуват, повече се реимбурсират, повече се консумират. Генерално причината е смяната на генерациите лекарства у нас – старите отмират, нови класове идват на пазара, а те обикновено са по-скъпи и движат пазара нагоре, обобщи д-р Трифонов.