Алергичните заболявания имат сериозно обществено и икономическо значение. Кожата, осъществявайки непосредствения контакт на организма със заобикалящата ни среда е един от органите, които най-често са засегнати от алергични заболявания.

Алергичните заболявания имат сериозно обществено и икономическо значение. Кожата, осъществявайки непосредствения контакт на организма със заобикалящата ни среда е един от органите, които най-често са засегнати от алергични заболявания. Кожната алергия се среща при над 30% от активното население в развитите и развиващите се страни и е сред най-честите причини за временна неработоспособност. Близо 10 % от всички хора са страдали от екзема на ръцете – най-честото кожно алергично заболяване.

Контактният дерматит представлява локален възпалителен процес при контакт на кожата с различни химични вещества с алергична и неалергична генеза. Различават се три форми: контактен иритативен. Кумулативен (дегенеративен) и алергичен дерматит.

Контактният дерматит се причинява от различни химични вещества (метали и метални соли, деривати на земно масло, каучук, полимери, различни медикаменти, козметични средства, сапуни, детергентни повърхностни покрития и разтворители, растителни и животински продукти, пестициди и торове и други).

Етиология

През последните години в етиологията на контактния дерматит на първо място са металите, техните сплави и соли (калиев бихромат, кобалтов нитрат, никелов сулфат и др.). След тях се нареждат дериватите на земното масло, техните мономери и адитиви (епоксидни смоли, фенол, фенолформалдехидни смоли и др.); сапуни, синтетични детергенти и др.; каучукът и неговите адитиви (изопропиламинодифениленамин, 2-меркаптобензотиазол, тетраметилтиурамдисулфид); повърхностни покрития и разтворители; медикаменти (антибиотици, локални анестетици, стоматологични препарати); антибактериални средства – дезинфектанти и консерванти; козметични средства и техните компоненти и др.

Патогенеза

Контактният дерматит възниква по контактен път чрез алергична и неалергична патогенеза. В сенсибилизиращата фаза на алергичния контактен дерматит (АКД) алергените се поемат от Лангерхансовите клетки и се предствавят на Т-клетките в регионалните лимфни възли. При реекспозиция, сенсибилизираните Т-клетки се активират и предизвикват кожно възпаление в мястото на контакта с алергена. Клинична картина се появява обикновено 24-72 часа след антигенната експозиция. При иритативния контактен дерматит (ИКД) цитокините директно се освобождават от стимулирани или увредени кератиноцити. Увредата на корнеалния слой на епидермиса или на епидермалните липиди е важна част на ИКД. Най-общо неалергичната патогенеза се осъществява по иритативни и кумулативни (дегенеративни) механизми. Иритативните механизми се обуславят от хидролитични, преципитационни и други свойства на силни киселини и основи върху кожата. Контактната алергична патогенеза се реализира по механизмите на забавените алергични реакции.

Клинична картина

Острият контактен дерматит е сърбяща, еритемна и често везикуларна дерматоза. Субакутните лезии могат да бъдат покрити с крусти, но възпалени, а хроничният контактен дерматит е с лихенификация, хиперкератоза и рагади и почти без белези на възпалителен процес.

Хистология

Микроскопската картина на АКД и ИКД е идентична. Острото заболяване показва картина на спонгиоза с лимфоцитен периваскуларен инфилтрат с дермален едем. Хроничните лезии имат белезите на епидермална реакция, включваща хиперкератоза, паракератоза, акантоза и по-малък инфилтрат.

Алергичен контактен дерматит

АКД е резултат на IV тип реакция, която се появява след експозиция на локални вещества при контакта им с кожата на сенсибилизирани индивиди. От 2 до 5 % от населението са засегнати. Обикновено клиничната картина възниква на мястото на контакта с етиологичния алерген след 12 – 24 часа. Възможно е успоредното поразява на няколко кожни участъка. Понякога първите прояви на контактна сенсибилизация е засягането на горните клепачи. Може да има сърбеж с различен интензитет. Може да има и парене и болка. Обективните прояви на клиничната картина са полиморфни: еритемо-папуло-везикулозен обрив. Ерозии, крусти и сквами също могат да се появяват на по-късен етап от заболяването. Преустяновяването на контакта с алергена не се последва от бързо оздравяване. Болестният процес може да се поддържа от минимални количества алерген, който се намира в средата наоколо.

Иритативен контактен дерматит

ИКД се проявява веднага и то само на места, които са били в контакт с етиологичните вещества. Локализацията му е по дланите, лицето, долни крайници и др. Субективните оплаквания са парене, болка, по-рядко сърбеж. Обективно се наблюдава еритемо-едемен обрив, по-рядко инфилтрация, везикули и були. В еволюция на обрива могат да се появяват ерозии и крусти. Оздравяването настъпва бързо след преустановяването на контакта с алергена.

Кумулативен контактен дерматит(дегенеративен)

Обикновено този дерматит се локализира по гърба на китките. Най-честите оплаквания са от дискомфорт, сърбеж или болка след контакт с течности или разтвори. Еритемът може да варира от едва забележим до силно проявен, кожата е инфилтрирана, залющена, а в редки случаи може да има дифузна ексудация.

Табл.1. Чести източници на алергени, подредени по проява върху кожата на тялото и крайниците:

• ØСкалп – козметика, диамдеми, фиби и др.
• ØЧело – ленти за коса, маски, вдишани растителни алергени, бои за коса
• ØКлепачи – козметика, офталмологични продукти, контактни лещи и продукти за тях, лакове за нокти
• ØУши – слухови апарати, рамки на очила, бижута, капки за уши
• ØОрална лигавица – протези, стоматологични материали, дъвки, пасти за зъби, храни
• ØЛице – козметика, бои за коса, шампоани, слънцезащитни филтри, маски
• ØШия – бижута, козметика, бои за коса
• ØАксили – дезодоранти и антиперспиранти, дрехи
• ØТорс – дрехи, метални ципове, закопчалки и копчета, козметика
• ØГенитална зона – тоалетни средства, презервативи, спермициди, продукти за интимна хигиена
• ØРъце – бижута, козметика, дрехи
• ØКитки – професионална експозиция, ръкавици, особено латексови, протективни кремове, козметика, бижута
• ØКрака – козметика, чорапи и чорапогащи, дрехи
• ØКрака със съдови проблеми - локални антибиотици, други локални средства
• ØХодила – материални за обувки (гума, каучук, лепила), антимикотични агенти, бои в чорапи и чорапогащи
• ØПерианална зона – медикаменти против хемороиди, дезинфектанти, косметика

Табл. 2. Чести алергени във връзка с работната сфера

• ØПекари – аромати и подправки, лимоново и бадемово масло, канела, избелители за брашно (амониев персулфат), консерванти (бензоати), бърз тип реакция към белтъците на яйцата или брашното
• ØОфис работници – хартия за копиране, мастила за принтер и копиране, лепила, гуми
• ØЕл. техници – гума и гумени уплътнения, метали, изолационни материали (колофон), смоли (епоксидни смоли и формалдехид)
• ØФризьори – бои (азо бои и бои с парафенилендиамин), аромати, гума, никел
• ØДомакини – храни, подправки, гума, сапуни и детергенти, аромати, консерванти, дезинфектанти, метали, козметика, бърз тип реакция към латекс
• ØГрадинари – растителни алергени, гума, пестициди
• ØМедицина и здравни работници – гума, аромати, дезинфектанти (формалдехид, глутаралдехид, живачни соли), лекарства, бърз тип реакция към латекс
• ØФермери – пестициди, химикали, торове
• ØЗаети в стрителството – хромати и кобалт в цимента, бетонни втвърдители, смоли (епоксидни и формалдехид), изолационна пяна, гума
• ØРаботещи с метали – масла, каши, аромати, лепила, средства против ръжда, гума, метали
• ØРаботещи в текстилната промишленост – смоли (формалдехид), бои, консерванти, бои, гума

Лечение

Острият контактен дерматит се лекува с локални бани и компреси в съчетание с линименти и локални високопотентни кортикостероиди. В тежките случаи могат да се включат и системни кортикостероиди, които да бъдат в намаляваща доза в рамките на 7-10 дни. Хроничните случаи лечението е с нископотентни кортикостероиди. PUVA терапията може да бъде полезна за тежка екзема на ръцете и ходилата. Орален циклоспорин се използва за резистентни на друга терапия случаи. Най-важната стъпка обаче е избягване на алергена. Алергенът или алергените трябва да бъдат идентифициран и да се обясни на пациента къде може да се срещнат и че са възможни и кръстосани реакции с други продукти. Някои алергени като никел и калиев бихромат са трудни за избягване и когато се касае за такъв тип контактен дерматит най-доброто решение е смяна на работната среда.

Профилактика

Профилактиката включва преустановяване на контакта с предполагаемия алерген.

Фиг. 1. Контактен дерматит към метал

Фиг.2. контактен дерматит към временна татуировка

Библиография:

• 1.Казанджиева, Ж., Дърленски, Р., Янкова, Р., Берова, Н., Тонев, С., Кадурина, М., Господинов, Д., Христакиева, Е., Николова, А., Мандаджиева, М., Матеев, Г., Василева, С., Цанков, Н. Национален Консенсус за диагностика и лечение на контактния дерматит. Дерматология и Венерология, 2011; 2, XLIX, 2,3–16.
• 2.Златков Н., Дерматология и сексуално предавани болести, АРСО, 1997
• 3.Дурмишев А., Дурмишев Л., Приложна дерматотерапия, Акад. Издателство „Марин Дринов“, София 2004, 331-340
• 4.М. Герговска, Р. Дърленски, Ж. Kазанджиева, Дисхидрозиформена екзема, Дерматология и Венерология, LI, бр. 1, 2013
• 5.Lehucher-Michel, M. P., Koeppel, M. C., Lanteaume,A., Sayag, J. Dyshidrotic eczema and occupation: a descriptivestudy. Contact Dermatitis, 2000, 43: 200–205.
• 6.Petersen, C. S., Menne, T. Cyclosporin A responsive chronic severe vesicular hand eczema. Acta Derm Venereol., 1992; 72(6): 436–7.
• 7.Menne, T., Kaaber, K. Treatment of pompholyx due to nickel allergy with chelating agents. Contact Dermatitis, 1978; 4(5): 289–90.
• 8.Tzaneva, S., Kittler, H., Thallinger, C., Honigsmann,
• 9.H., Tanew, A. Oral vs. bath PUVA using 8-methoxypsoralen for chronic palmoplantar eczema. Photodermatol Photoimmunol Photomed., 2009; 25(2): 101–5.
• 10.Stuckert, J., Nedorost, S. Low-cobalt diet for dyshidrotic eczema patients. Contact Dermatitis., 2008; 59(6): 361–5.
• 11.Katsambas AD, Lotti TM, editors. European handbook of dermatological treatments. 2nd ed. Berlin: Springer; 2003. pp. 336–4

Снимки източник: сп. MEDICAL