Малко индустрии са били оформени от сливанията и придобиванията до степента, в която това се отнася за фармацевтичния сектор. Дори на този фон бумът на сделки сред производителите на лекарства през последните години е забележителен.

През първите десет месец на тази година сливанията, в които участват фармацевтични компании от щатския борсов индекс S&P 500, достигат стойност 328 млрд. долара, показват данните на Dealogic. През миналата година фармацевтичната индустрия отговаряше за най-голям дял от корпоративните сделки в САЩ. През 2015 г. секторът изоставаше зад технологичните компании, преди в края на октомври да беше обявена потенциалната оферта на Pfizer за Allergan. Ако тази сделка се осъществи, тя ще създаде най-големия производител на лекарства в света с пазарна капитализация от над 300 млрд. долара.

Данъчни ставки

Част от манията за сливания не се дължи на причини, специфични за фармацевтичната индустрия, като например рекордно ниските лихвени нива. Евтиното финансиране повишава възвращаемостта от придобиване на активи. Сливанията също така поне на теория осигуряват свиване на разходите и повишаване на рентабилността.

Друг мотив е стремежът на компании, чийто бизнес е в държави с високи ставки на корпоративните данъци, да преместят централите си в страни с ниски данъци като Ирландия. Изпълнителният директор на Pfizer Иън Рийд открито заявява възмушението си от високите данъци, които плаща в САЩ. Успешно сливане с базираната в Дъблин Allergan ще позволи на групата да понижи ефективната си данъчна ставка от 25% до около 5%. Самата Allergan се мести в Ирландия след идентична сделка, при която се сля с Actavis, която на свои ред също пристига в Дъблин след придобиване на друга фирма.

Тези фактори обаче се отнасят и за много други индустрии. Това, която отличава фармацевтичният сектор, са високите разходи и рискове в разработката на нови продукти. През последните години се наблюдава намаляване на възвращаемостта от разходите за изследвания и разработки и все по-трудно се намират лекарства с голям пазарен успех. Това стимулира големите компании да придобиват конкуренти с обещаващи разработки.

Много от лидерите в индустрията като Sanofi, Merck и GlaxoSmithKline дължат успеха си точно на поредица от подобни сделки. Неуспешният опит на Pfizer да придобие AstraZeneca по-рано тази година беше воден от желанието не само да премести централата си във Великобритания, но и да получи достъп до новите разработки на компанията.

Канадската Valeant довежда тази стратегия до крайност, като използва сливанията, за да си спести изцяло разходите за разработки. Действията на компанията са особено противоречиви поради факта, че обикновено повишава цените на лекарствата, чието производство е придобила. Действията на Valeant станаха дори причина Сенатът на САЩ да започне разследване на цените на лекарствата.

Генерична конкуренция

Друг двигател за търсенето на сделки е изтичането на патентите на много успешни продукти, което позволява на производителите на генерични лекарства да правят техни копия и да прибират част от печалбата. За периода 2010 - 2014 г. компаниите са загубили приходи за 78 млрд. долара от брандирани лекарства, чиито патенти са изтекли. Според анализаторите от GlobalData между 2015 и 2019 г. компаниите ще загубят още 65 млрд. долара от продажбите си по тази причина.

Експертите от консултантската фирма McKinsey изтъкват, че сливанията във фармацевтичният сектор създават значителна стойност за акционерите, а някои от сделките се били "критични" за дългосрочната стабилност на компаниите. В период от две години след сливането акциите на тези фирми обикновено поскъпват повече от средното за индустрията. Това е значително по-добре от много други сектори, особено технологичиня, където често сливанията и придобиванията водят до разочарования за акционерите.