При критичните пациенти, които са в клинична смърт или могат да изпаднат в такава, първите 8 минути са от изключително значение

Спешно състояние е всяка остра промяна на здравето, която може да доведе до нарушение на жизненоважните функции на организма и да застраши живота на човек. Всеки пациент има право да потърси спешна медицинска помощ. Практикатаобаче показва, че част от хората са склонни да неглижират състоянието си заради неосведоменост и страх, а други пък - да го представят за по-тежко поради свръхосведоменост и отново страх. Затова е редно преценката за това, кой пациент за колко време да бъде обслужен, да бъде съобразена с утвърдените алгоритми за категоризиране на спешните състояния от науката „спешна медицина“.

Спешният пациент е човек с живозастрашаващи признаци и симптоми, които могат да предизвикат смърт, ако не се предприемат незабавни реанимационни действия. Обикновено те са свързани с нарушение на съзнанието, дишането и циркулацията. Симптомите могат да се прояват при различни състояния, но за да уточним застрашен ли е животът на пациента, ние задаваме въпроси.

Спешна реакция е наложителна, когато е налице пълна загуба на съзнание. Възможно е обаче пациентът да е в съзнание, но да се държи неадекватно, да не разбира какво му се говори или да проявява агресия. Такива състояния възникват при всички шокови състояния, прояви на остра дихателна и сърдечна недостатъчност, интоксикации и т. н.

Забавено или ускорено дишане, внезапното му спиране, придружено от посиняване на кожата или нарушение на съзнанието, също изискват бърза медицинска намеса. Дихателната недостатъчност се среща както при заболявания на дихателната система, така и при остри сърдечно-съдови заболявания, остри нарушения на мозъчното кръвообращение, травми, интоксикации и т. н.

Нарушенията на циркулацията се изразяват най-често в стойности на кръвното налягане, които не могат дабъдат измерени. Това са различните видове шокови състояния, причинени от нарушения във функцията на жизненоважни органи, за които е от особена значение е започването на реанимационни действия. Това са състояния при алергични реакции, при тежки травми, при сърдечен инфаркт, белодробна тромбоемболия, отравяния или остра кръвозагуба. Тези пациенти пребледняват, изпотяват се, пулсът им е неуловим и са налице нарушения в съзнанието.

Във всички тези е важно да се уточни дали пациентът има съпътстващи заболявания или какво е правил той преди промяната в състояниято му. Задаваме всички тези въпроси както за да преценим категорията на спешност, така и за да изпратим най-подходящия екип. При критичните пациенти обикновено се отзовава реанимационен екип. Той е съставен от лекар и медицински специалист, разполага с подходящото оборудване за оказване на пълен обем реанимационни мероприятия. Но при липса такъв екип, на място може да се пристигне и друг, който да не включва лекар. Те също са подготвени да окажат необходимата помощ.

Екипите, съставени само от медицински специалисти или парамедици, е предвидено да работят под медицински контрол. Те използват правила и алгоритми, утвърдени от научното дружество по спешна медицина и от МЗ. С въвеждането на телемедицината, е предвидена и консултация в реално време с лекар. Идеята на телемедицината е чрез използването на модерни технологии жизнените показатели на пациента да бъдат достъпни за специалист, който се намира далеч. В момента в страната има закупени периферни устройства за телемедицина и лекарите в райнонната кординационна централа консултират долекарските екипи. Хубаво е тази консултация да се провежда от спешните центрове в големите областни болници, където работят голям набор от специалисти.

При критичните пациенти, които са в клинична смърт или могат да изпаднат в такава , първите 8 минути са изключително важни. През това време трябва да започнатт да реанимационни действия, които могат да бъдат извършвани от близки или други хора. Изкуственото дишане и непрекия сърдечен масаж осигуряват жизненоважните циркулация и дишане на организма. Затова медицинската консултация по телефона трябва да продължи до пристигане на линейката. Това е утвърдена практика в спешната медицина.