Посланието на любовта и всеотдайността, на надеждата и вярата

Как започна всичко?

Боб Кери е американски професионален фотограф. През 2003 г. съпругата му Линда е диагностицирана с рак на гърдата.За да помогне в трудния момент на себе си и да изпрати най-силното послание към нея - посланието на любовта и всеотдайността, на надеждата и вярата, той поставя началото на розовата балетна пачка.

Няколко години по-късно снимките живеят собствен живот – известни са с името Проектът Туту и дават надежда и помощ на много жени и мъже с диагноза рак на гърдата. Набраните средства се използват за покриване разходи, свързани с лечението, които не се поемат от осигурителните фондове. Има издадена книга, продават се като фотоси в различни формати, календари, стикери, картички и т.н.

Какво почувствахте, когато за първи път чухте диагнозата на съпругата ви - рак на гърдата?

Боб: Когато бях на 26-27-годишна възраст, майка ми почина от рак на гърдата. По онова време лечението на тази болест не бе такова, каквото е сега. Когато чух диагнозата отново, просто не знаех какво да мисля. Тогава си помислих, “Трябва да решим какво ще правим. Трябва да се концентрираме върху задачата, която предстои”. И когато Линда излизаше да се разхожда, аз отивах да правя снимки. 

Обичате ли балет?

Боб: Никога не бях ходил на балет. До първия си проект по темата. Е, бях виждал племенницата ми да танцува…

Има ли забавни ситуации покрай снимките?

Боб: Постоянно, по правило винаги идва полиция…

Какъв е съветът, който даваш на хората, които ти се обаждат за първи път?
Линда: Много неща са. Имам цял списък. Едното е, че трябва да са добри към себе си. И ако им се плаче – да се наплачат. Но да не се оставят на меланхолията твърде дълго. Защото тя може да ги събори. Казвам им – вие сте най-добри за самите себе си и най-много можете да си помогнете…
И нещото, което много ми помогна на мен – смехът. Ние винаги много сме се смяли. А с този проект успяваме да се смеем дори повече. 

ИЗТОЧНИК: http://m.blitz.bg/news/article/400696