Из историята на рака на млечната жлеза и неговото лечение

По данни от националния раков регистър през 2011г. 3885 нови жени в България са заболели от рак на млечната жлеза и само 52 мъже. Ако погледнем статистическите данни спрямо 100000 жени - за 2011 г., то 56 от тях са новозаболели от коварната болест. През 1980 те са били 33.

Днес ракът на млечната жлеза при жените е най-честото онкологично заболяване, не само за българките, но и за жените по целия свят. Най- често се диагностицира във възрастта между 50 и 69 годишна възраст, но никак не е рядко и в по-ранна или доста напреднала възраст.
За първи път преди около 3000г. пр. Хр. в Египет в папируса на Edwin Smith са описани 8 /осем/ тумори или язви на гърдата при жени, които са били лекувани с изгаряне. Авторът е записал: „няма лечение“.
Много по-късно през 4 век пр. Хр. Хипократ въвежда термина „рак“ и описва заболяването в млечната жлеза, като „излишък на черна жлъчка“ според неговата хуморална теория за болестите. 200 години по-късно Гален, като се придържа към същата теория допълва, че някои тумори са по-опасни от други. Той ги лекува с опиум, сяра, ликвириция, рициново олио.
Чак през 1680 г. сл. Хр., което са си почти 2 хилядолетия по-късно, френският лекар Francois de la Boe Sylvius започва да оспорва хуморалната теория при рака и развива тезата за лимфната трансформация. Явно заболяването зачестява и се обсъждат различни причини за възникването му. През 1713г. Bernadino Ramazzini свързва по-голямата честота на рака на гърдата при монахините с липсата на секс. Добавят се идеите за „блокираното мляко в гърдите“, възпалението им, психичните отклонения, прекомерния и груб секс, бездетството, застоялия и скучен живот и т.н. Едва през втората половина на 18 век един френски хирург предлага да се премахне тумора от гърдата, за да се излекува. С това се ражда и първият метод за лечение на това зловещо заболяване - оперативният.
Развитието на анестезията и антисептиката спомагат за напредъка на хирургията и към края на 19 век William Halsted –хирург в Jonh Hopkins Hospital в Ню Йорк извършва първата радикална мастектомия – или премахване en bloc на млечната жлеза заедно с подлежащия мускул и лимфните възли под мишницата. Тази операция се превръща в златен стандарт за лечение на заболяването. Тя води до сериозна деформация на гръдната стена и предизвиква голям козметичен дефект, но пък е единствената доказала, че може да премахне рака от тялото. И така чак до 70-те години на 20 век, когато настъпва промяната в оперативната техника - радикалната мастектомия на William Halsted е заменена с „модифицираната радикална мастектомия“, последвана от сегментната резекция и лумпектомията. Целта е с оперативния метод да се отстрани тумора до „здраво“, но да се намалят и избегнат грозните дефекти на тялото.
Пак в края на 19 век, друг хирург - G.Beatson след като премахва яйчниците при жена с рак на гърдата, установява „че нейният тумор се е свил“. И така се появява идеята за връзка между рака на гърдата и хормоните. За да го лишат от хормоналната стимулация и „храна“ идват на мода много драстични хирургични интервенции - като отстраняване на надбъбречните жлези, а защо не и на хипофизата. Добре, че бързо са се проявили фаталните рискове за живота на пациентките и тези оперативни методи са били прекратени през 60-те години на 20 век. Но идеята за хормоналната връзка остава.
Пак в началото на 20 век се събират и много доказателства, че заболяването не е само в млечната жлеза, а се разпространява и в тялото. Английският хирург Stephan Paget (1855-1926) създава теорията за „семето и почвата“, която е опит за обяснение на метастатичната болест и така полага основите на съвременната биология на туморите. Така ракът на млечната жлеза от локализирано заболяване се превръща в системно заболяване, което вече не може да се лекува само оперативно. Но времето на химиотерапията, като системно лечение е още далече. Ще изминат почти 50 години преди Bonadonna да публикува своите резултати от приложението на CMF /циклофосфамид, метотрексат и 5 флуроурацил/- първият ефективен режим за лечението на рака на млечната жлеза. На 19.02 1976 г. в брой 8 на New England Journal of Medicine е публикувана статията на Бонадона Combination chemotherapy as an adjuvant treatment in operable breast cancer, която се превръща в крайъгълен камък на съвременната химиотерапия на рака на млечната жлеза.