По какво българското здравеопазване се различаваме от британското?

НЯКОЛКО ДОБРИ ДУМИ /и не само добри/ ЗА БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Оня ден гледах филма „Предай нататък”- великолепен сюжет с фантастични артисти. Иновативен и много образован учител на единадесетгодишни хлапета /Кевин Спейси/ им обяснява, че животът им може да премине в съзерцаване на света. Но, може да премине и в променяне на света- стига да го поискат. Малкият Тревър /Хейли Осмънт/ предлага своя възглед за промяна на света- правиш добро на трима души, всеки от тях прави добро на още трима, и така в геометрична прогресия доброто се възцарява на Земята.

Тримата, на които Тревър помага са- един бездомник /Джим Кавийзъл/, приятеля му от училището и майка му- приклещена от живота алкохоличка /Хелън Хънт/, опитваща се да оцелее, работейки на две места, борейки се с порока си и в същото време стараейки се да не се провали като родител.

Някъде по средата на фабулата една бездомница спасява чернокож младеж, който бяга от полицията, и го вкарва в заверата „Направи добро и предай нататък”. По някое време въпросният чернокож се озовава в Спешно отделение с простреляна ръка, където медиците решават да прегледат първо него, вместо чакащото повече от час момиче с тежък астматичен пристъп. Сещайки се за заверата „Предай нататък” младежът иска първо да бъде прегледано момичето, но след като медиците отказват, вади патлака и заплашва, че ще ги избие, ако на минутата не вземат болното момиче. В резултат на това младежът се оказва в пандиза, момичето бива излекувано, а бащата на момичето е посветен в „Предай нататък”.

Това не е статия за кино, разбира се.

Да си с астматичен пристъп и да чакаш над 1 час някой да ти обърне внимание в Спешно отделение? Не съм добре запознат с медицината в САЩ, но имам известни претенции по отношение организацията на здравеопазването във Великобритания.

През 2010г. в един телевизионен дебат по време на предизборната кампания за първия си мандат, Дейвид Камерън /сегашният премиер на Великобритания/ ясно посочи, че ще наложи здравна реформа, една от целите на която е „да намали смъртността от ракови заболявания в Обединеното Кралство под тази на България”.

Законът за реформата в здравеопазването премина през всичките етапи на създаването си и след подписване от страна на Нейно Величество Кралица Елизабет II на 01.04.2013г. влезе в сила. В Обединеното Кралство, както и в България Първи април е денят на шегата, но това не пречи и в двете държави основни реформаторски закони в здравеопазването да влязат в сила на точно на този ден. Единствената ни надежда е българският закон да не е толкова „успешен”, колкото британският.

Част от прицелните стандарти на горепосочения закон са:

• 85% от пациентите да бъдат обслужени до 8 седмици след издаване на направление по отношение на параклиничните изследвания- кръвни и микробиологични изследвания, образна диагностика /ехограф, рентген, скенер, ЯМР/ и др.;

• 85% от чакащите в спешните отделения /A&E- Accident and Emergency Department/ да бъдат обслужени до 4-ия час от тяхното постъпване;

• 85% от раково болните да започнат терапия до 62 ден от поставянето на диагнозата.

За нас, българите, тези стандарти звучат шокиращо. „Че отидем при докторчето да ме види, че нещо съм настинАл, ама ако чакам повече от половин час че му ....... макята” казва нашенецът, който ако чака повече от половин час пред лекарския кабинет прави скандал, а ако чака повече от час- налита на бой. А най- шокиращото е, че там- в Обединеното Кралство, 3 години след влизането в сила на закона не могат да изпълнят нито еди от трите критерия- до края на 2015г максимумът, който е постигнат на повечето места е 83% от трите групи пациенти. И няма ала-бализми от рода на „Не сте ли се клели в Хипократовата клетва”, „Аз редовно си плащам осигуровките /които в Англия са над 13%/” и др.

И да се върнем сега в България- при „скапаната” родна медицина. Кой чака 2 месеца за лабораторни изследвания, ехография, рентген и прочие? Кой чака 4 часа при спешни случаи- и то лекарят ти идва „на крака”, а не пациентът да е в Спешното звено? Кой раково болен чака над 2 месеца, за да му се започне лечение било то операция, химиотерапия или лъчелечение?

На кого дължим всичко това? Разбира се, не на министъра. Същият този министър, чиято цел на реформата му е да станем като във Великобритания, с чакащи листи за всичко. Дължим го на българските здравни работници- лекари, сестри, лаборанти. А какво правим за тези здравни работници, които лека- полека биват принудени да търсят професионална изява извън границите на България? Как какво- хулим ги, типично по български. Ние сме единствената нация в света, която имаме претенцията лекарите да получават толкова, колкото всички останали- няма да изброявам отделни професии, защото дълбоко в себе си уважавам всяка една професия.

СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА НА МИНИМАЛНИТЕ РАБОТНИ ЗАПЛАТИ И МИНИМАЛНИТЕ ЛЕКАРСКИ ЗАПЛАТИ ЗА 2013г.

Държава Валута МРЗ Минимална лекарска заплата /МЛЗ/ Съотношение МЛЗ / МРЗ

От таблицата стават ясни следните неща:

• По света /но не и в България/ колкото по- бедна е дадена държава, толкова по- добре са заплатени /според стандарта на живот/ лекарите й.

• Ако някой си прави илюзията, че когато българските лекари, сестри, лаборанти напуснат милата ни Родина, ще успеем да ги заменим с чужди лекари, сестри, лаборанти- това няма как да стане. Няма как лекар на минимална заплата от 920$ в Кения да дойде у нас на средна заплата от 1000 лева.

• Тенденцията в България е минималната лекарска заплата да изравни минималната работна заплата. При сестрите и лаборантите минималните заплати вече са изравнени- минималната сестринска е 514 лева при минимална работна- 420 лева.

 И така, да обобщим- за разлика от Великобритания в България имаме добре развита /все още/ здравна инфраструктура. Основната причина за това са българските здравни работници- лекари, сестри и лаборанти; хората, които политическата ни класа редовно хули като „мушмороци, крадци, убийци, бяла мафия”. Да, всяко стадо си има мърша, но в коя професия я няма.

Българското общество е длъжник на своите здравни кадри; на онези, които не са емигрирали, а са останали да работят „на ползу роду”.

За разлика от филма „Предай нататък” българските медицински работници ще са доволни и само на едно изпълнено добро- да се отнасят към тях с необходимото уважение. А ако към това се добави и достойна заплата- от това по- добре- здраве му кажи!

18.04.2016                                                                                          д-р Цветан Диманов