Публикация
АНАЛИТИЧНА ПРЕДОПЕРАТИВНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ УВРЕДИ НА ОПОРНО-ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ – СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ
Целта на настоящия доклад е да представи същността и ефекта от провеждане на аналитична предоперативна рехабилитация (АПОР) при пациенти с увреди на опорно-двигателния апарат, значението й за оперативния процес както и последващото възстановяване.
Въведение
Общоприето е схващането, че провеждането на
рахабилитационни мероприятия – физиотерапия и кинезитерапия започват едва след извършване
на опертивната интервенция и то след определен период от време. През последните
деситилетия, в резултата на бързото развитие на ендоскопската хирургия, както и
внедряването на интеграционния подход при лечението на пациенти все повече се
налага становището за изготвчне на
специфични физио- и кинезитерапевтични аналитияни програми още в началния,
предоперативен период.
Целта на
настоящия доклад е да представи същността и ефекта от провеждане на аналитична предоперативна рехабилитация (АПОР)
при пациенти с различни увреди на опорно-двигателния апарат, значението й за
оперативния процес, както и за последващото им възстановяване.
Материал и метод
За периода от 2 години сме провели аналитична предоперативна рехабилитация на 15
пациенти със следния профил на заболеваемост: 3 с коксартроза, 7 с руптура на
предна кръстна връзка, с и без увреди на мениск, 2 с руптура на ротаторния
маншон и 3 пациента със сколиоза. Част от пациентите са оперирани във водещи
европейски клиники, където по традиция се провеждат предоперативни действия и
са насочени от оператора за провеждане на АПОР.
Целта на рехабилитационните мероприятия са
насочени в две направления.
От една страна по отношение овладяване на
водещата симптоматика от локален характер - възпалителни, болка, хипотрофия на засегната мускулатурата, които
са от изключителна важност за провеждане на оперативната интервенция. Както
знаем възпалението е контраиндикация за провеждането й, поради което неговото
овладяване е от изключителна важност и съкращава предоперативния период. Възможностите
на фиотерапията са много широки и с помоща на съвременната апаратура с която
разполагаме имахме възможност да направим строго аналитични и индивидуални
програми. За тази целт са използвани комбинации от два или три от следните
преформирани физикални фактори: електролечение (ИФТ, СЧТ, МП) за овладяване на
възпалението и болката, електростимулация на хипотрофиралата мускулатура с
оглед подготовката й за последващия операцията рехабилитационен процес;
светлолечение – лазертерапия (клъстерна сонда с две дължини на вълните 630 и
890 nm) с цел
овладяване на болката и възпалението;
както и лимфодренажни масажи (лимфастим), криоелектролечение и криотерапия.
От друга страна АПОП беше насочена по
отношение на резидуалните оплаквания, а именно - затруднени и ограничени обеми
на движение, компенсаторни и пароксизмални двигателни навици, обучение в
употреба на помощни средства. Много често именно на тези фактори не се обръща
нужното внимание. Това води до значителното им задълбочане, особено в
абнормалните дигателни навици и опорочаване на походката, поради което
значително се затруднява и удължава последващата рехабилитация. Приучаване на
пациентите към правилното ползване на помощни средства още предоперативно е от
особена важност. Всичко това се постигна чрез средствата на кинезитерапията (ЛФК
– пасивна и активна, мануални техники и подпомагане); проведе се обучение на
всички пациентите по отношение на походката и движенията. На всеки един пациент
се изготвиха и преовеждаха индивидуални лечебни програми под ръководството на
кинезитерапевт.
За отчитане и обективизиране на постигнатите
резултати от АПОР се използваха специфични методи и тестове за оценка за
съответните нозологични единици (ъглометрия, сантиметрия, ММТ и др.), оценка на
болката по ВАС, както и оценка степента на удовлетвореност на оператор и
пациент. Всички тези тестове ни дават информация за ефекта от проведената АПОР,
мястото й в цялостния рехабилитационен процес, включително и в следоперативната
рехабилитация, а от там и ползите за пациент и оператор от нея. До колко може
да се смята, че има място в рехбилитационната програма и е необходима и
препоръчителна при планово оперирани пациенти. Всичко тези тастове имат за цел
да се прецени АПОР и ползите за пациент-оператор.
По отношение на възпалителния процес и
хипотрофията на засегнатата мускулатура се постигнаха отлични резултати. Овладяване
на възпалението, намаляването на отока, даде възможност на оператора да
съкратят времето до интервенцията. Вместо обичайните вде-три седмици този
период се съкрати на десет дни. Засегнатата мускулатура се запази по обем и
сила, което даде възможност за провеждане на по-разширена постоперативна рехабилитация,
за по-лесно ползване на помощни средства, за по-бързо физическо и функционално
възстановчване.
По отношение на останалите критерии
резултатите бяха много добри. Не се допусна задълбочаване на пароксизмалните и
компенсаторни движения, обучението в правилната походка и обеми на движение (до
колкото позволяваше съответната патология), правилното използване помощни
средства в ежедневието, даде възможност в следоперативния период да постигнем
отлични резултати. Предоперативното обучение на пациентите в провеждането на
пасивна и активна ЛФК, даде възможност на кинезитерапевта да приложи по-голям
набор от упражнения и прийоми, както и активното участие на пациентите в
цялостния процес.
Всички пациенти бяха проследени 1 година след операцията.
Дискусия
Проведе се дискусия относно мястото на АПОР в
оператовната програма, както и ползите от провеждането й за пациент-оператор.
Обсъдиха се възможностите за приложението й като метод на избор при плановите
операции, значението, което има за последващата рехабилитационна програма, икономическите
ефекти за пациента и качеството му на живот.
Заключение
Пациенти с АПОР показват по-добри клинични резултати от тези без провеждана предоперативна програма. Периода на последваща рехабилитация се скъсява средно с 2 до 3 седмици, което дава възможност за приложение на по-широк набор от средства. АПОР има съществено значение не само за оперативната интервенция, но и за пациента и последвалия възстановителен период.
В заключение можем да кажем:
АПОР е метод на избор при плановите операции за подготовка на засегнатата става и съкращаване на предоперативния период, както и за постигане на по-добри рехабилитационни резултати.
Има положителни икономически ефекти за пациента.
Подобрява значително качеството на живот на пациента, емоционално-битовите и професионални взаимоотношения
Коментари