Публикация
Напълно безобидни ли са плодовете за диабета и килограмите
От тях не се пълнее, ако се консумират за лека закуска в 10 ч. сутрин или 15-20 минути след спортна активност
И
децата знаят: „Зеленчуци, който не яде, той голям не ще да порасте…”. Въпросът
е как стоят нещата с плодовете. Те са много приятни и много полезни, но
определено относно „полезни” сме длъжни да споменем някои ограничения, явно
неслучайно в началото на всички проблеми в Рая стои една примамлива червена
ябълка. Оказва се, че и за плодовете важи безспорната истина Dosis facit
venenum /б.а. - Дозата прави отровата/, а твърде разпространено е погрешното
мнение, че плодовете са лека и диетична храна, която „не се брои”, така да се
каже. Всъщност и с плодовете може да се прекали.
Може ли
да се пълнее от плодове? Как да ги различаваме и кога да присъстват в менюто
ни?
Няма
храна, която да не съдържа калории. Плодовете и зеленчуците не правят изключение.
Основните въглехидрати в плодовете идват от два източника: глюкоза и фруктоза.
Количеството им варира, но обикновено фруктозата преобладава.
Когато
консумираме плодове, те ни доставят добро количество бързи въглехидрати, витамини, минерали, органични киселини и
нормализират рН баланса. Снабдяват организма с вода, а
фибрите в състава им активират ленивите черва, почиствайки ги от всякакви
остатъци.
Фруктозата
е основният въглехидрат в плодовете. По физичните си характеристики тя прилича
на глюкозата, но е два пъти по-сладка от нея. Усвоява се по-добре от диабетично
болни хора и затова се използва за храна при тях. От диетологична гледна точка е важна и
по-голямата й сладост. С по-малки количества могат да се подслаждат храните и
напитките, което намалява приема на въглехидрати.
Обаче!
Фруктозата
създава измамно чувство за глад, което води до по-обилно хранене и съответно
натрупване на килограми. Направени са
редица изследвания, доказващи, че фруктозата занижава чувствителността към инсулина в организма и влияе
на метаболизирането на мазнините. Тези промени повишават сърдечно-съдовия риск.
Установено е, че при консумация на фруктоза мазнините се отлагат предимно около
вътрешните органи и по-малко в подкожните слоеве. Твърде много фруктоза означава пикочната
киселина и триглицеридите, че започват да ни притесняват.
Като
ендокринолог, мога да кажа, че масово диабетиците са наясно - кристалната захар
е забранена тема, също тлъстите меса, тестените храни, знаят дори за ориза и
картофите. Но все още много от пациентите намират плодовете за „напълно
безобидни” и ги похапват по всяко време и във впечатляващи количества, което
абсолютно не бих препоръчала и на напълно здрав човек. Всеки диабетик знае, че
е неприемливо да преполови един шоколад, но се хвали, че е вечерял „само”
четвърт диня. А калориите на практика са равни.
Гликемичният
индекс е показател, измерващ как една богата на въглехидрати храна ще се отрази
на нивото на кръвната захар, като различните храни се сравняват с една
референтна храна- обикновено с чиста глюкоза. Ястия с висок гликемичен индекс
за много кратък период от време могат да увеличат глюкозата в кръвта, а до определена
степен респективно и нивото на инсулина. Обратно, храните с нисък гликемичен
индекс влияят в по-малка степен на повишаването на концентрацията на глюкоза в
кръвта. Съответно храните с най-висок гликемичен товар /ГТ/ оказват най-силно
въздействие върху нивото на кръвната захар, съответно най-бързо и
рязко я повишават.
Ако приемем инедекса на глюкозата за 100,
гликемичния индекс на плодовете е: 76 за динята /за сравнение - за белия хляб е
72/, на ябълката е 38, на черешите - 63, на прасковите- 42, на гроздето - 53.
Това съвсем не означава, че динята е забранена. Поради високото съдържание на
вода самият гликемичен товар не е голям - НО при малки количества. Разумните
количества се измерват в чаша - чаша и половина нарязана на кубчета.
На
днешно време хората с диабет тип 2, за които се полагат необходимите грижи,
имат очаквана продължителност на живота като всички други. Когато започвам
обучението на диабетици за хранене и стил на живот, която категирично е
най-важната част от лечението, първото, което им казвам: „НЯМА ЗАБРАНЕНИ ХРАНИ!
Има забранени количества.За плодовете също – „Дозата прави отровата!“
Не
препоръчвам плодовете да се ядат за десерт. Така на храносмилателния тракт му
става „тежко”. Плодовете са по-скоро за лека закуска в 10 ч. сутрин или 15-20
минути след спортна активност. Тогава от тях не се „пълнее”.
Коментари
Много добро четиво и доста добре написано. Освен обаче гликемичен индекс храните имат и нещо като индекс според инсулиновия отговор. Доколкото знам той не винаги е равен на гликемичния. Тоест има храни, които нямат толкова въглехидрати, но пък стимулират секрецията на инсулин от панкреаса. Знам, че най-драстичният пример е с киселото мляко, жълтъка на яйцето, боба, които са нисковъглехидратни, но високо протеинови храни. Д-р Александрова, ако можете да напишете нещо по тази тема, която странно защо почти не фигурира в интернет ще бъде чудесно! Хубав август!