За донорството на сперматозоиди в България, за семействата, които имат нужда от тях - интервю на Гергана Стоянова с д-р Виолета Рилчева, дм, специалист по репродуктивна андрология в МЦ КИРМ "Св. Елисавета” в Плевен.

Д-р Виолета Рилчева е специалист по вътрешни болести и репродуктивна андрология. Тя работи към МЦ КИРМ "Св. Елисавета” в Плевен. С нея поговорихме за донорството на семенна течност, както и за това, кой мъж може да бъде донор.

 - Д-р Рилчева, наскоро се заговори, че българските мъже много рядко може да станат донори на семенна течност, тъй като тя не е с добри качества и ще се наложи внасяне от други страни. Истина ли е? Има ли критерии, по които се избират донори?

 - Да, критерии има и те са много сериозни. Първо, спермалната банка, която се намира в ин витро центъра в Плевен, няма такъв проблем. Има си определен брой процедури, през които всеки донор преминава задължително, преди да бъде одобрен за такъв. Съществуват и критерии от колко донора трябва да избира една двойка с репродуктивни проблеми. На двойката трябва да се представят от 5 до 10 донора. Представянето на по-голям брой донори, независимо под каква форма е това - описание на качества, фенотип, цвят на коса, на очи и интереси, разконцентрират пациента.

 - Какви са изискванията и кой може да стане донор?

 - Наредба 28 на МЗ не регламентира пределната възраст, в която един мъж може да стане донор на сперматозоиди. Затова ние и другите ин витро центрове сме приели възрастта от 18 до 35 години. Смята се, че при мъжете в този възрастов интервал сперматозоидите са с най-добри качества. Над 48 години при мъжете се счита, че расте рискът плодът да има определени заболявания, свързани именно с по-високата възраст на бащата. От друга страна, намалява и броят на сперматозоидите и се влошават техните качества. Когато дойдат мъже на тази възраст, първо им се обяснява какъв е рискът. Сред заболяванията, за които се счита, че има по-висок риск да се изявят у плода, ако бащата е над 50 години, са аутизъм, шизофрения и други. Отчетено е, че и спонтанните аборти са по-чести.

За да стане донор, мъжът трябва да бъде здрав. На донорите се снема медицински статус, както и редица изследвания. Прави им се пълна кръвна картина, изследват се носителство на СПИН, хепатит В и С и сифилис. След това се консултират с генетик, прави им се хромозомен анализ. Целта на генетичната консултация е да прецени дали при тях има риск от т.нар. рецесивно предавани генетични заболявания. Това са заболявания, които имат по-малка честота на предаване в поколенията. Едно от тях е таласемията. При консултацията с генетика се преценява има ли такъв риск, или не. Провежда консултация с психолог, прави се и тест за интелигентност. Психологът описва техния темперамент. Накрая, с готовите изследвания, включително и показателите от спермалния анализ се преценява може ли мъжът да е донор. Има много строги критерии какъв брой сперматозоиди трябва да имат донорите, колко от тях да са подвижни и каква да е тяхната морфология, съответно преди и след замразяване на семенната течност. Едва тогава, когато се събере цялата информация, става ясно дали мъжът е подходящ за донор.

- Колко от пациентите покриват тези строги изисквания?

- От десет мъже само двама стават донори и това е нормално. Част от тях просто се отказват в определен период, тъй като имат право на това. При други се открива заболяване, някои нямат необходимия брой сперматозоиди, с нужната подвижност и качества. Българският закон позволява всеки донор на сперматозоиди да има до пет доносени бременности, включително и неговите собствени. Така че донорът трябва да ни декларира, ако има собствени деца, с акт за раждане. Препоръчително е да ни съобщи и името на личния си лекар, за да може ние да поддържаме контакт и да обменяме медицинска информация. Много държави имат по-широки изисквания, като те позволяват до 25 родени деца на един донор, в Швеция и Испания те са по 6 деца.

В България информацията, касаеща донорството на сперматозоиди, е анонимна и не се предоставя на семействата, освен в определени случаи, за което се изисква специално разрешение. В Швеция, когато децата навършат пълнолетие, имат право да се срещнат с бащата и неговите деца от други партньори. Специални служби се занимават с този процес, с участието на психолози. У нас все още сме много далече от тази практика.

 - Д-р Рилчева, какви мъже стават донори?

- Предимно млади хора от 20 до 25 години. Те са интелигентни и от семейства с добро социално положение. Даряването на сперматозоиди е безвъзмездно, а наредбата позволява да им се компенсират дребни разходи, напр. за транспорт. Обикновено научават за спермалната банка от регионални издания или интернет. Идват предимно студенти или мъже, чиито партньорки имат репродуктивни проблеми, за да дарят спермална течност. Правени са и проучвания, като са пускани реклами в сайтове за спортни залагания и резултати от футболни мачове, но от тях не са се отзовали донори. Добре е, когато има подобни кампании, младите хора да се отзовават, защото при изследването може да бъде открит проблем, който да се отстрани навреме.

- Самите двойки, които имат репродуктивни проблеми, как избират донор?

- Избират ги по три начина, но това е мое виждане. Всяка двойка, която избира донор, попълва информирано съгласие. В нашия център изборът на донор върви съобразно европейската тенденция. Ние имаме висока успеваемост относно лечението на заболявания, свързани с мъжкия фактор. Това не е реклама и много рядко се налага да се използва донор на сперматозоиди. Тук ние вървим към европейската тенденция, като използваме донори при жени, които нямат партньор, или при семейства, в които мъжът има генетично заболяване, което не е преодолимо чрез лечение. В почти всички останали случаи, дори след хирургична екстракция на сперматозоиди, се осъществява ин витро процедура или друга асистирана репродукция със собствени сперматозоиди и пациентите постигат бременност.

Преди години на повечето двойки, при които е имало сериозен проблем с показателите от спермограмите, е предлагана донорска семенна течност.

- Точно как става изборът, казахте, че се предоставят от 5 до 10 донора?

- Да, най-често донорът се представя с номер. Ние имаме право да даваме само фенотипни белези - цвят на косата, очите, кожата, ръст, тегло, кръвна група, зодия, както и описание на техните интереси, любими книги и спорт, темперамент. Това описание се прави от психолог. Това, което ми е направило впечатление, е, че хората избират по няколко начина. При първия семействата прочитат всичко, което им е предоставено като информация, и избират по фенотипни белези.

Вторият начин е, когато те кажат своите изисквания, а ние предлагаме мъж с определена кръвна група, цвят на коса, на очи.

Третият начин е, когато семейството не желае да избира донор. Когато има подобно желание, нашата работа е да изберем донор, да им представим необходимата информация, а те да заявят дали са съгласни с този избор.

При двойките с репродуктивен проблем, при които се налага използване на донорски сперматозоиди, възниква сериозен проблем. Мъжете обикновено крият тази информация, а понякога започват да се съревновават с донора. Виждайки неговите показатели, те си представят някакъв образ, който поражда ревност. Затова е необходимо на такива семейства да се предлага адекватна помощ от психолог. В Европа има асоциация по репродуктивна психология, като специалисти изцяло се занимават с това да помагат на такива двойки. Също много сериозен е и проблемът, когато един мъж разбере, че причината за стерилитета в двойката е при него. Това го кара да се чувства малоценен в работата си, в семейството и в социалните си контакти. Тук психологичната помощ е много важна.