Публикация

Дистрофични калцификати при системен лупус еритематозус – описание на два клинични случая (резюме постер)

Дистрофичните калцификати са интересна клинична проява при системните заболявания на съединителаната тъкан, но все още не са достатъчно проучени по отношение точните патогенетични механизми, клиничната прогресия и терапевтичните възможности.


Д. Калинова, Б. Пенев, Зл. Коларов, Р. Рашков

Клиника по Ревматология, УМБАЛ «Св. Иван Рилски», Медицински университет, гр. София 

Мекотъканните калцификати са проява на неспецифичен локален тъканен отговор или проява на подлежащо заболяване – ендокринна патология, метаболитно нарушение, системно заболяване на съединителната тъкан. Според класификацията та Wilmer и сътр., 2002 год. тъканните калцификатите се разделят на: дистрофични, метастатични, туморни и съдови калцификати. 

 Дистрофичните калцификати (калциноза, calciphylaxis) са характерна проява при системните заболявания на съединителната тъкан, особено при прогресивната системна склероза и дерматомиозита. Характерно е, че дистрофичните калцификати се формират в увредени, девитализирани тъкани. Предилекционно се образуват по седалище и крайници, като калциевите депозити са локализирани в кожа, подкожие, мускули и фасции. Като възможни патогенетични механизми в развитието на калцинозата се допуска хроничното локално тъканно възпаление, резултат от хипоксемията, хиповаскуларизацията, ролята на различните възпалителни клетки, структурни дефекти. 

 Калцинозата е рядка проява при системния лупус еритематозус. Представяме два клинични случая на болни със системен лупус еритематозус, изразени дистрофични калцификати и интересни имунологични феномени. Първият клиничен случай е на 42годишен болен с дългогодишен системен лупус еритематозус, лупусна нефропатия ІІІ клас, положителни анти-SRP антитела и мекотъканни дистрофични калцификати. Вторият случай представя 22-годишна болна със системен лупус еритематозус от 9 годишна възраст, цереброваскулит, периартикуларни калцификати и множество интрапаренхимни вкалцявания в главния мозък, и разнообразна палитра от автоантитела – anti-dsDNA, anti-RNP/Sm, anti-Histoni, anti-Rib-P, AMA, ASMA, anti-Ku, anti-NXP-2, anti-b2GPI антитела. 

 В заключение дистрофичните калцификати са интересна клинична проява при системните заболявания на съединителаната тъкан, но все още не са достатъчно проучени по отношение точните патогенетични механизми, клиничната прогресия и терапевтичните възможности. 

Коментари