В България се използва термина “артроза и се акцентира на износването на хрущяла в ставите. Заболяването е популярно и като „шипове”. В Европа се ползва термина “остеоартрит” за заболяването и се акцентира върху възпалителните промени в обвивката на ставата

Артрозата (остеоартроза) e заболяване с ангажиране на една или повече стави и протича с вреждане и износване на ставният хрущял. След засягането на ставния хрущял настъпва вторично увреждане на подлежащата кост и възпаление на ставната обвивка (капсулата), съпроводено често с характерни деформации. В България се използва термина “артроза,” като се акцентира на износването на хрущяла в ставите. Заболяването също е популярно и като „шипове”. В Европа се използва термина “остеоартрит” за същото заболяване, акцентирайки върху възпалителните промени в обвивката на ставата, настъпващи в отделни етапи от развитието на болестта.

Какво представлява ставният хрущял

Ставният хрущял покрива ставните повърхности на костите и има гладка и устойчива на триене и натиск повърхност. В него няма кръвоносни съдове и нерви. Храни се от ставната течност. Здравият ставен хрущял е необходим за добрата функция на ставата. Той изпълнява важна механична функция, като осигурява свободното движение, служи като амортисьор като омекотява силите, които действат в ставата и намалява триенето между ставните повърхности. Въпреки, че дебелината му е само няколко милиметра, ставният хрущял механично намалява сътресенията и равномерно разпределя натиска. Ставният хрущял покрива ставите с гладка повърхност и осигурява костите да се плъзгат една спрямо друга с минимално триене. Хрущялът е изграден от клетки /хондроцити/ и междуклетъчно вещество. Междуклетъчното вещество се състои от белтъци - колаген и протеогликани - основно глюкозамин, хондроитин сулфат и хиалуроновата киселина, които се синтезират от хондроцитите. При артрозата най-голямо значение има намаляването на количеството на междуклетъчното вещество в хрущяла, сред която са разположени хрущялните клетки – хондроцити. Постепенно броят на хондорцитите намалява и се променя качеството на хрущялната тъкан. Тя променя своята структура и става податлива на износване. Износването на хрущяла става неравномерно в ставата. Участъците от подлежащата кост, подложени на по-голям натиск се увреждат и износват по-бързо. Формират се и костни израстъци – шипове /остеофити/, насочени към ставната кухина.

Виж прикачения файл: