Публикация

Ракът на маточната шийка може да се избегне с редовна профилактика

Д-р Веселин Димитров е завършил медицина в МУ-Варна. През 2006 г. взема специалност по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина в МУ-София.


 

Д-р Веселин Димитров е завършил медицина в МУ-Варна. През 2006 г. взема специалност по акушерство и гинекология и репродуктивна медицина в МУ-София. Има придобити сертификати за правоспособност по колпоскопия,оперативна гинекология и хистероскопия в Плевен; допълнителен квалификационен курс по хистероскопия – Бари, 2013г., и Берлин, 2016 г; гинекологична ендокринология, ултразвукова и доплерова диагностика в СБАЛАГ „Майчин дом”,София; ултразвукова диагностика на заболяванията на млечните жлези,НОЦ,София;диагностика на злокачествените заболявания на яйчниците,Дъблин. Член е на Европейската асоциация по онкогинекология - ESGO.

Ракът на маточната шийка е едно от най-честите онкологични заболявания, което засяга жени в сексуалноактивна възраст. При него няма наследствена обремененост, а се дължи на инфекция с човешки папилома вирус (HPV), която се предава главно по полов път. Статистиката сочи, че най-рискови са HPV тип 16 и 18, които са причина за 70% от случаите на предракови състояния (дисплазии) и рак. Съществуват и други фактори като радиация и тютюнопушене, които допринасят за мутацията на клетките. 
 Диагностициран навреме, карциномът може да бъде излекуван напълно. За целта е препоръчително веднъж в годината жените да се явяват на профилактичен преглед с цитонамазка (PAP тест). Ако изследването е направено под колпоскопски контрол, то може да се приеме като точен скринингов метод за предрак и рак на маточната шийка. Това е т.нар. прицелна цитонамазка. Изследването задължително се провежда от гинеколог.
 В последно време все по-голяма популярност набира течно базираната цитология. При този диагностичен метод има възможност за по-прецизна характеристика на клетъчния материал.

 Ако при пациентката е установено предраково състояние в първи стадий, провеждаме медикаментозно лечение с последваща химическа деструкция, лазерна вапоризация или диатермокоагулация.
Имунопрофилактиката е препоръчителна. Във втори стадий се прави конизация с възможност за прилагане на различни методики. Методът представлява конусовидна ампутация на маточната шийка с последващо хистологично изследване. След оперативна интервенция препоръчително е жените да си правят цитонамазка и колпоскопия на всеки 3 месеца през първата година и на 6 месеца през втората и третата година.
 Потвърди ли се диагнозата инвазивен карцином, се извършва тотална хистеректомия (хирургично отстраняване на матката). Това може да стане чрез методите на отворената и роботизираната хирургия. Съществува и микроинвазивна форма на рака. При нея може да се направи само конизация, ако жената планира бременност. След това пациентката се проследява и се взима решение за последващото лечение.
 Дисплазиите и ранните стадии на заболяването протичат безсимптомно. На по-късен етап вече се наблюдават ненормално кървене от влагалището или болка при полов контакт,както и засилени влагалищни течения. За да не се стига дотам, най-доброто средство е профилактиката.
 Първичната профилактика включва поставяне на ваксина срещу най-агресивните типове на HPV. Препоръчително е тя да се направи преди началото на сексуалния живот. В България ваксината е безплатна за12-годишните момичета. При вторичната профилактика целта е да бъдат взети мерки за ранно откриване на заболяването. Това включва годишните профилактични прегледи с цитонамазка. Жените, които често сменят сексуалните си партньори, задължително трябва да правят цитонамазка на 6 месеца. Третична профилактика се извършва, когато има доказан проблем. Тогава се налага оперативна намеса, а задачата е да се ограничи разпространението на рака и последващи усложнения.

Д-р В. Димитров практикува в Транспортен диагностично-консултативен център и в МЦ „Ел Масри” в Бургас. Телефон за контакти: 0888 260 825.

 

Коментари

Много подробна и добре написана статия. Дано повече пациентки да я прочетат, за да разберат важността от профилактичните прегледи. Срамота е, че някои жени и млади момичета все още ги избягват, като имат на разположение модерни технологии и най-малкото достъп до специалист.